събота, 8 май 2010 г.

Ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет

Понякога си мисля просто така- хипотетично, какво ли щеше да бъде, ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет?! Ако умреш, отидеш до там- отвъд, а след това се върнеш обратно, в Живота. Често си мисля за татко, ако би се върнал- какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства?...
...Първо би видял Мечо, който ще го посрешне с лай на вратата. Татко със сигурност ще го погали, защото беше голям кучкар. Ще го погали по главата и ще му каже: "Гоше, Гоше, какво прави момчето?!" Той на всяко непознато куче казваше "Гоше!" И странно, но всяко куче се умиляваше, като чуеше да го наричат с това име. Но може би не името, а интонацията ги затрогваше- по кучешки инстинктивно всички усещаха, че този човек ги обича, дори без да ги познава. Затова всяко куче с радост приемаше да го наричат "Гоше" и идваше да се погали...
...После татко би видял "Астрата", която заема мястото на "Фиестата" под навеса на двора. Ще я хареса, защото "Астрата" има стойка- "гледа" с тевтонски намръщени фарове, окачена на гуми 15 цола, едра и яка като мечка гризли. Не дава да я пипнеш! Татко ще възкликне, както винаги възкликваше, виждайки мощна кола- "Биковита е!" С този израз той на своя си измислен език, изказваше възхищението си пред научно- техническия прогрес...
...А след това ще отвори вратата на къщата. Ще влезе деликатно тихо, както винаги влизаше. И тогава ще спре на място и ще се заслуша в гласовете, които ще чуе. В гласа на Невичка, която той не доживя да види. Ще чуе как тя звънко се смее и цвили от радост, докато се гони със Сашко. Тогава ще разбере, че чудото се е случило- най- накрая в неговия дом се е появило на бял свят момиче. Момиче! Сигурно няма да посмее да мръдне, за да не наруши крехката мимолетност на този миг. Ще слуша и ще се усмихва пред сълзи. И ще си даде сметка, че си е заслужавало да се върне от толкова далече- чак от Смъртта само за да чуе този смях. Ще си даде сметка и защо Смъртта понякога е пътуване с двупосочен билет. Защото няма разстояние, няма толкова далечно и толкова невъзможно място, от което да не можеш да се завърнеш, за да видиш дори за миг, за един- единствен миг своите любими хора...

Няма коментари:

Публикуване на коментар