Само за миг да изчезне Сашко и Невичка веднага забелязва: "Тате, къде бате?!" Пита колкото с думи, толкова и без думи- с тревожен поглед! Затова пак повтаря: "Тате, къде бате?!" Знам- не знам къде е бате, аз не бързам да отговарям, защото ми е приятно да слушам поезията на "Тате, къде бате?!". Тя е не само в римата "тате- бате". Тя е в цялата сплав от загрижен израз на очите, треперещ тембър на гласа и стегнато динамична постройка на изречението, в което се изпуска формата на глагола "съм"- "е". Така се получава една кратка, но толкова непринудена, органична и концентрирана поезия. Поезия на любовта, конпресирана до взрив с цялата си ударна сила само в един- единствен, но достатъчен въпрос: "Тате, къде бате?!"...
...Отговорът може да бъде само един. Където и да е бате, той никога няма да бъде толкова далече и сам, когато има близо до себе си цялата обич на света, следваща го неотлъчно само на един въпрос разстояние- "Тате, къде бате?!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар