петък, 23 март 2018 г.

На гроба на баба


Наведен над гроб, до черната пръст,
старец хлипаше тихо, без глас,
а до него, внуче, мъничко на ръст,
гледаше небето с детски захлас.
 
Докато оплакваше любимата съпруга,
дядото не забеляза бялата птица,
която направи в небето няколко кръга
и кацна на телеграфната жица.
 
Ех, че бяха красиви птичите очи,
като че жена гледаше през тях,
а гласът й така познато звучи
и напомня нечий свиден смях.
 
А когато птицата отлетя надалече
и едно перце се откъсна от крилете,
"Сбогом, бабо!", детето тъжно рече,
защото няма при кого да ходи лете...