събота, 8 май 2010 г.

Имало едно време в детството: Киносалонът

Киносалонът- там живеехме! Независимо какъв филм щяха да дават- съветски или американски- ние отивахме с последните си стотинки в салона. За да изживеем онзи вълшебен миг, когато лампите угасваха и екранът светваше с началните надписи на "Мосфилм" или "Туенти сенчъри фокс". Тогава светлината меко се разливаше из салона, озарявайки лицата ни с ореола на всички цветови нюанси, трепкащи от смяната на отделните кадри. Музиката на Енио Мориконе, Нино Рота, Джон Уилямс трептеше във въздуха, ваейки релефа на стаилата дъх тишина на салона. Ние седяхме, там, на първия ред седалки, потопени в уюта на салона- с неговата нежно трептяща светлина, интимно докосваща музика и мирис на слънчогледови семки. Да, този мирис беше част от уюта на салона. Всички звучно чоплеха семки, макар чистачката да обикаляше между редовете и да шепнеше със зловещо съскащ глас: "После вие ще метете!" А само ако знаеше още колко храна носехме със себе си- портокали, ябълки, фъстъци, тиквени семки...Защото нямаше по- голямо кулинарно блаженство от това да ядеш в салона. Там всичко беше по- вкусно, обвито в някакво свещено тайнство, което превръщаше храненето в ритуален акт на удоволствие. Всичко това беше така, защото там, в салона, се чувствахме като у дома си. А домът е винаги там, където искаш да се завърнеш...
...Там, в киносалонът от моето детство научих Азбуката на киното:
А
Ал Пачино в "Усещане за жена" - ролята, донесла му награда "Оскар". Сърцато, на един дъх, играещ сякаш за последно (както живее и неговият герой от филма), самовглъбен в "зрящата" си слепота, която чувства неистовата поезия на живота, събрана в стъпките на едно последно танго с красива жена, трепереща от вълнение в мъжките ръце.
Б
"Баскетболни дневници" - филмът, който по брутално безпощаден начин разкри и най-интимните детайли от Ада на наркотичната зависимост, разкъсваща на кървящи парченца болка човешкото съзнание.
В
"Взвод"! Войната във Виетнам, видяна през очите на участвалият в нея Оливър Стоун... Джунгла. Мръсен дъжд. Лепкава кал. Блата. Отчайваща преумора. Низък страх. Разширени от ужас очи. Пулсираща, разкъсана плът, от която бликат гъсти талази кръв. Гняв и истерия, удавени в сълзи на безсилие. И накрая - вертолетът, който се издига над апокалиптичния пейзаж на свършилата битка. На фона на изгряващото слънце...
Г
Горан Брегович - човекът, който изсвири и изпя поезията на циганската душа във филмите на Костурица.
Д
Дани Бойл - алтернативният англичанин, режисирал "Плажът", за да ни убеди, че "Раят не е място, а усещане"... Мястото, колкото и да изглежда райско, накрая се превръща в Ад, когато липсват истинската свобода и приятелство.
Е
Енио Мориконе - композиторът, вдъхнал душа на всеки филм, до който неговата музика се е докоснала. Музика, която доразказва неразказаното с нежност и разбиране, с тъга и тишина.
Ж
"Жега" - могъщият гангстерски епос, срещнал в смъртоносен двубой двамата велики на Холивуд - Пачино и Де Ниро. На финала и двамата разбират, че са еднакво силни и слаби, достойни да живеят и умрат като мъже, гледайки се в очите с мълчалива прошка за това, че единият трябва да бъде убит.
З
"Зорба гъркът" - филмираният роман на Никос Казандзакис с онази болезнено красива финална сцена, в която Антъни Куин танцува сиртаки на брега на морето. С плавно бавни движения, с широко разтворени ръце, със замечтани очи и голяма усмивка - по-голяма и от живота. И по-силна от отчаянието на пълния провал, на фона, на който Зорба танцува.
И
"Имало едно време на Запад"... Мъжът с хармониката и присвитите очи, които гледат в интимно близък план от широкия екран. Бавното движение на камерата, която "рисува" с любов всеки детайл от кинокартината. Музиката на Мориконе, която следи всяка промяна в чувствата и я съпреживява. Ехо от изстрел сред тишината на прерията... Това е уестърн!
Й
Йода - мъдрият малък-голям учител на джедаите от "Междузвездни войни", които по ръст и значение се изправя редом до всички останали духовни учители на света.
К
"Криле на желанието" - кинопритчата на Вим Вендерс, разказваща с поетично съзерцание за силата на безсмъртната и смъртна любов,които са способни да преодолеят законите на гравитацията и неизбежността на Смъртта.
Л
Леонардо Ди Каприо. Той можеше да си остане Лео-барби лигавият комерсиален продукт на Холивуд. Изкушението беше особено голямо след "Титаник", когато всички жени припадаха в несвяст по него. Но той излезе от клишето на самият себе си и продължи напред със сериозни роли, които изигра дръзко и автентично. Като голям актьор.
М
Мел Гибсън - еднакво убедителен като актьор и режисьор. Особено в "Смело сърце". Особено в онзи епизод, в който идва, за да отмъсти за любимата си. В него играе само с очи, които са събрали толкова много - гневът, болката, отчаяната смелост, наранената нежност, скъсването с всичко човешко, за да запази последното човешко в себе си.
Н
Нино Рота - той винаги остава в сянката на своя сънародник Мориконе, а не го заслужава. Защото е прекрасен филмов композитор - негова е музиката към всички филми на Фелини. А най-силен е с музиката си в "Кръстникът", без която този филм нямаше да бъде това, което е - класика.
О
Оливър Стоун - режисьорът, който превръща всеки свой филм в кървяща рана, трудно зарастваща в съзнанието и съвестта на зрителя. Режисьорът, който разкрива лицето на Истината - колкото и да е уродливо то. Брутално откровен, шокиращо визуален, философски обобщаващ - той е себе си. Без компромис.
П
"Писмо до Америка" - българският филм на Иглика Трифонова, който трогна със своята самобитна непринуденост на разказа и вярата си, че чувството за Родина спасява. Така той стигна не само до Америка, но и отвъд нея - до всяко човешко сърце.
Р
Робърт Де Ниро. Той не просто играе, а живее ролите си - физиологично. Овладяно, с пълен контрол над жестове и поведение по време на игра. С ангажиране на цялата пластичност на лицевите мускули при изразяване на екранни емоции. С чувство за ритъм и присъствие - той изпълва с плът и кръв всеки свой образ и го прави жив. И незабравим!
С
София Лорен - благородно красива, изящно изразителна, интелигентно присъстваща. Тя е мечта!
Т
Тенеси Уилямс - много от неговите театрални пиеси се оказват благодатни и за кинематографиране. Така "Трамвай "Желание", "Стъклената менажерия", "Котка на горещ ламаринен покрив" са превърнати в сценарии за филми, които, благодарение на силната си драматургична основа, се превръщат в кинокласики.
У
"Умирай трудно" - Брус Уилис наистина умира трудно и чаровно цели 4-ри серии, избивайки куп терористи, за да спаси света. И след целия този екшън, той пали цигара, смуква от нея, присвивайки очи и се хваща за главата, която през цялото време го е боляла, а сега му е минала. Най-накрая побеждава и главоболието си!... На Брус му отива този образ - играе го леко и забавно. Направо може да му се прости, че все той спасява света.
Ф
Федерико Фелини. За себе си той казва "Аз съм лъжец, но честен!" И наистина той прави толкова честни филми - никога не си позволява да лъже в тях. За което е велик.
Х
Ханс Цимер е от новото поколение филмови композитори, който със своята музика изследва най-интимните движения на човешката мисъл и чувства. Незвисимо дали е с епично оркестрирано или камерно изповедно звучене - неговата музика следва пластично формите на филмовия сюжет, изпълвайки го с допълнителен контекст и предчувствие.
Ц
"Цветът на парите" - лебедовата песен на Пол Нюмън. За тази роля той получава единствения си "Оскар". Вече е на зряла възраст и играе мъдро, с обаяние и интуиция. А очите му са все така проницателно сини, малко натежали от умората на годините, но силни и казващи повече от думите.
Ч
Чарли Чаплин... Дори само една роля да беше изиграл - тази на просяка от "Светлините на града" - пак щеше да бъде най-великият. Онази сцена, в която купува цвете от сляпото момиче - с цялата мимика на лицето, изразът на очите, движението на ръцете - всичко е толкова трогателно и истинско, черно-бяло, красиво безмълвно, човешки разбиращо, гениално...
Ш
"Шофьор на такси" на Мартин Скорсезе. Филм за самотата на малкия човек в големия град. Филм, концентриран в само една реплика: "Ти на мен ли говориш?!" Главният герой пита себе си, гледайки се в огледалото с насочен пистолет. Самотен до лудост и самоунищожение.
Щ
Щирлиц - героят, с който изживяхме най-вълнуващите "17 мига от пролетта"...
Ю
Юл Бринър - един от най-великолепните от "Великолепната седморка".
Я
Японските филми - "Тигър и дракон", "Герой", "Летящи кинжали"... Те възраждат естетиката на бароковата изящност - цветове, чувственост, поезия на движенията в любовните и бойните сцени, философия...

Няма коментари:

Публикуване на коментар