събота, 1 май 2010 г.

Имало едно време: Топ 5 - Най-култовите аксесоари на социалистическия мачо

Щеше да е хубаво да е Топ 10 като всяка една друга класация... Но през годините на униформения социализъм в България системата не позволяваше много да изпъкваш над, пред и от останалите. Всички бяха равни в Народната Република, респективно - еднакви!
Еднакви - партийно, класово, финансово... и не на последно място - визуално. С почти еднакви прически и удивително еднаква конфекция... 100 човека да срещнеш по улицата, те ще бъдат облечени в точно три вида ризи, обувки и панталони.

Четвъртият вид е останал скрит под масата на щанда в единствения магазин за дрехи и той е предназначен за комшийките на магазинерката... "Ало, Миче, идвай! Докараха от онези хубавите панталони, запазила съм ти!"... Такава беше системата. В тази система да си мачо беше много трудно, дори здраве и животоопасно. Много мачовци завършиха живота си в лагерите в Белене и други подобни страховити заведения, защото се опитваха да бъдат различни. Системата ограничаваше до минимум възможните, разрешени аксесоари, с които да изявиш своята естетическа и светогледна различност. Затова и тази класация не е Топ 10, а Топ 5. Топ 5 на позволените от социалистическия режим аксесоари, по които се разбираше, че един мъж е мачо...

N 5 МОТОЦИКЛЕТ "ЧЕ ЗЕТ" - 350 КУБИКА
Това беше социалистическият "Харли Дейвидсън". Разбира се, по технически характеристики и дизайн "Че Зет" беше много далече от "Харли Дейвидсън"... Колкото е далече Чехия (производител на тези мотори) от Съединените щати. Но това не пречеше "Че Зет" да бъде неофициално канонизиран за икона на зараждащото се българско рокерско движение. Да караш "Че Зет" беше начин на живот, беше невинна форма на десидентско поведение, беше бягство от сивата реалност. Това бягство имаше и своите комични проявления. Трогателно комични, граничещи с абсурда, бяха несръчните надписи с блажна боя върху резервоара на мотоциклета - "HONDA", "YAMAHA", "HARLEY DAVIDSON"... Да, ама не - "Че Зет"! И все пак "Че Зет" си беше култова машина, задължителен аксесоар за всеки уважаващ себе си мачо.

N 4 КЛЕЧКА ЗА ЗЪБИ В УСТАТА
Това беше класика - пожълтялата от продължителна употреба клечка за зъби в устата! Която или имаше стационарно разположение - вляво, вдясно или в центъра на междузъбието. Или постоянно сменяше местонахождението си, задвижвана невидимо от езика. А най-професионалистите в това отношение, намираха кариесна дупка в някой от предните си зъби, в която клечката можеше да се мушне и да стои там денонощно... Гадно, но все пак мачото е мачо 24 часа от денонощието!

N 3 МАРАТОНКИТЕ "РОМИКА" И "ПИРИН"
Това бяха все едно днешните "Адидас" и "Пума". Те не бяха просто маратонки, а статут в обществото... Или комшийство с продавачката в обувния магазин. С тях можеше да събереш очите на всички гаджета. И когато ги обуеш, някак неусетно започваш да вървиш по-така - леко приведен, бавно, мнооого тежко... Истински мачо!

N 2 ЧЕРНО КОЖЕНО ЯКЕ
Да намериш оригинално и то черно кожено яке в годините на социализма, беше по-трудно, отколкото да удариш шамар на Тодор Живков по време на партиен пленум! От разни ъндърграунд, "декласирани елементи" на "черни" пазари или от тираджии, можеше да се снабдиш с ценния аксесоар. Но поради трудната му откриваемост, неговата кожа ставаше толкова ценна, колкото човешката! Затова всеки притежател на такова яке се подлагаше на опасността един ден, по-скоро една нощ - да бъде изправен пред тежката дилема да избира между една от двете кожи - своята или тази на якето!... Насочен нож в тъмна уличка, заплаха: "Якето или живота!" Отговор: "Взимай живота, якето ми трябва!" Така беше - истинският мачо се разделяше с живота си, но не и с якето си... Всъщност, то беше неговия живот!

N 1 ДЪЛГИЯТ НОКЪТ НА МАЛКИЯ ПРЪСТ
Разбира се, че това ще е номер 1! Със своята многофункционалност - едновременно белег за мъжественост и ефективен инструмент за почистване на ушната кал - дългият нокът на малкия пръст беше субект от анатомията на мачото, който имаше статут на фетиш с почти религиозен контекст. Този нокът беше материализираният израз и проява на мачовския дух. Затова той никога не се режеше. Да го отрежеш, означаваше да осакатиш духа на мачото... и да занемариш ушната му хигиена. Това би било посегателство срещу една легенда, срещу спомена и културното наследство на българският социалистически МАЧО.

Няма коментари:

Публикуване на коментар