понеделник, 17 май 2010 г.

Не думи, а куршуми




Сашко е опасен! Да не му заставаш в периметъра на словоохтливостта- това е все едно да застанеш пред дулото на "Калашников", със свален предпазител и зареден патрон в цевта. Трябва да бягаш по- далече, защото от устата му излизат не думи, а куршуми, които застрелват на място...
...Например: Среща го малко момиченце в Пловдив и го пита с лигаво мек пловдивски акцент: "Ти на колко си годинки?!" Сашко я поглежда със стоманен поглед, в който се чете, написаното с едър шрифт "ТАЯ ПА!", след което не просто отговаря, а изстрелва: "На 100!" Изстреляният куршум нацелва невинното детенце право в челото- то остава вкаменено с втрещен поглед и висяща като откачена от шока долна челюст...
...Друг пример: Сашко е тръгнал за сладолед до кварталния магазин, но по пътя го среща неговия приятел Крисчо, който мило го пита: "Сашко, къде?!" Сашко присвива очи като за прицел и изстрелва отсечено своя отговор: "Ти па все трЕбва да знаеш къде!" След това прави кратка драматична пауза и довършва Крисчо с втори изстрел: "На Германия!" Крисчо, горкият, си няма и най- малка идея къде е Германия, затова софтуерът му блокира тотално- остава да гледа с поглед, в който е изписано стандартното за такива случаи съобщение "Уиндоус кен нот оупън дис пейдж"...
И така- примери много, както и жертви. По непредпазливост! И по незнание, че всъщност, дори и в най- убийствения куршум, изстрелян от устата на Сашко, се крие просто неговата момчешка срамежливост да отговаря на неудобни въпроси...Наистина!

Няма коментари:

Публикуване на коментар