вторник, 4 май 2010 г.

Господин 100 килограма или колко тежи Истината?

100 килограма - първи път! 100 килограма - втори път! 100 килограма - трети път!... При първия път сърцето ми пулсираше учестено. При втория - то вече прескачаше на всеки нечетен пулс. Трети път - това не беше пулс, а грохот на снаряди, изстреляни от тежка артилерия.

"Туп-туп-туп!" - гръмовно, ехото от пулса на сърцето разтърсваше почти сеизмично цялата ми анатомия. Но дори инфаркт на миокарда да бях получил, кантарът отчиташе с електронно безпристрастие - 100 килограма! Три пъти се мерих, имайки лукавото намерение да измамя електронния разум на кантара, та той да ме измери с 1-2 килограма по-малко. Ама това не е китайски кантар, братче, а немски - педантично точен до последния грам сланина по мен. Гаден фашист! Да беше ме измерил 99 килограма и 99 милиграма, щеше да ми е по-леко. Щях да имам сили да ги преглътна всичките до един. Но точно този, проклетият стотен милиграм, който ми закръгляваше резултатът на 100 килограма - той ми заседна в гърлото и остана там - да ме дави в черно отчаяние.

Слязох от кантара, съкрушен и приведен под непосилната тежест на новата ми съдба. Съдбата на господин 100 килограма! Исках да забравя колко килограма съм, но всичко наоколо ми напомняше за тях. Първо, рухна леглото на майка ми - така, както си бях легнал на него. Първата ми мисъл беше клише: "Стига бе, аз да не съм 100 килограма!" Но визуалната ми памет услужливо върна лентата с онзи позорен кадър, запечатал цифрата 100, изписана върху дисплея на кантара. После пък се качих на колата и тя също реагира много чувствително на моето ново тегло. Докато се качвах и намествах - тя елегантно се разлюля с меланхолично скърцане. Когато вече се бях наместил, колата някак си стоеше накриво - все едно гумата от страната на шофьора е спукана и цялата лява част на автомобила е потънала. Изтръпнах: "Счупих предния амортисьор с моите 100 килограма!" Макар че не беше възможно. И наистина - просто улицата беше под наклон на ляво и се създаваше зрителна илюзия! Но на мен ми стана криво. И седях така, както ми беше криво - в накривената кола, на кривата улица, в този крив свят, сякаш изкривил се под тежестта на 100-те ми килограма. Само кантарът не искаше да кривне от немски педантичната си обективност. И ми показваше Истината, та Истината - 100 килограма! Без компромис, без сянка на съмнение или двусмислие, без пазарене, надхитряне и клинчене. Истината, такава, каквато трябва да бъде - права, дори когато целият свят е крив. Истината, непоклатимо тежаща си на мястото - цели 100 килограма! Нито грам повече или по-малко...

Мисля си - дали пък, ако сваля сватбената халка, няма да мръдна кантара на 99 килограма и 99 милиграма?! Да-а-а-а, как не се сетих!

2 коментара:

  1. Животът е сУрав и кУрав. Тва е положението.Бившия ми приятел беше 100 кила и много висок( за мен всичко над 170 е високо). Можех да му целувам циците права.Но така да обичах да му мачкам шкембенцето..Така че, Тате и стоте кила си имат своето очарование. Разкарай кантара!:)Изчети ми поста за Диетите и действай:)

    пс- намирисва ми на еднопартийност тука:)))))

    ОтговорИзтриване
  2. Да, да! Непременно ще прочета, само да се измъкна малко "тихо" време!:)))

    ОтговорИзтриване