четвъртък, 13 май 2010 г.

Ще ме прочетете ли, или просто ще ме отминете?!

Аз съм просто една най- обикновена статия. Не съм гръмка и атрактивна, жълта и сензационна.Съжалявам, ако сте очаквали да бъда такава. Знам, че ако съм такава, със сигурност ще ме прочетете. Но не съм- затова просто можете да ме отминете, без да ме дочетете докрай. Няма да ви се обидя- аз съм свикнала да не ме дочитат докрай. Свикнала съм да прочитат първото ми изречение и да се отказват от мен. Но какво да направя, след като Авторът ми е решил първото ми изречение да бъде толкова непретенциозно. Кой би прочел докрай статия, която започва по този начин- "Аз съм една най-обикновена статия"?! Читателите отдавна не четат най- обикновени статии. Всички искат да четат необикновени статии. Такива, на които първото им изречение е бляскаво и красиво, интересно и ангажиращо, дори шокиращо, обещаващо зрелищен финал. Докато моето първо изречение не е нито бляскаво и красиво, нито интересно и ангажиращо, още по- малко пък шокиращо и обещаващо зрелищен финал. То е само прямо. Честно до глупост. И ви казва още в началото цялата истина за мен- аз съм една най- обикновена статия. Която иска да ви каже нещо най- обикновено на финала: "Благодаря ви, че останахте търпеливо с мен до това финално изречение- можехте да ме отминете, а вие ме прочетохте такава, каквато съм, защото сте не просто моите читатели- вие сте моите приятели!"...

2 коментара:

  1. Хах, пишеш все така :))
    Прочетох я. Днес повече се котират заглавия като "Истината за...", "Десет начина да...", "...за здраве" и "Не пипай тази книга!". Консуматорско общество сме, уви.

    Имаш удивителен блог, зад който стои наистина красива идея. Продължавай така, а след 10-ина г. ще видим отговора и от децата :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Джордж! Радвам се, че се отбиваш тук!

    ОтговорИзтриване