неделя, 23 май 2010 г.

Родителят- виновен до доказване на противното!

Обвинението е тежко, без право на обжалване, без право на доказване на противното. Обвинителният акт вече е написан и в него има само една, но достатъчна дума- ВИНОВЕН! Това е най- страшната дума. Това е и най- страшната присъда. Но кой е осъденият?! Българският родител. Той е виновен за срива на ценностната система на обществото, за агресията, стигаща до физическа саморазправа и смърт при децата, за анархията в училище поради липсата на първите седем години във домашното възпитание, за неграмотността и чалга манталитета на подрастващите...За всичко! За абсолютно всичко- сякаш Родителят е вездесъщ и може да бъде едновременно навсякъде, за да обърка нещата навсякъде, за да се провали навсякъде. Как смогва наистина да бъде толкова отрицателно вездесъщ?! Никой не си задава този въпрос, докато не стане сам Родител и докато не разбере, че това може да се случи и на него. А именно- да се провали като Родител, защото не може да бъде винаги и навсякъде до своето дете. Винаги и навсякъде, където се псува, където се нагрубява, където се краде, където се лъже, където се пуши, където се пие, където се приемат наркотици, където се прави безразборен секс, където се убива...Винаги и навсякъде, където може да бъде неговото дете, докато той е на работа всеки ден по 8 и повече от 8 часа. Докато готви закуска, обяд и вечеря. Докато мие чинии, пере, простира и глади дрехи, оправя легла, забърсва с парцал и чисти с прахосмукачка. Докато пазарува и мъкне тежки чанти с покупки. Докато обикаля от магазин на магазин в търсене на по- евтини стоки на промоция. Докато се блъска в градския транспорт или чака с колата си по час, за да мръдне метър напред в задръстването. Докато изкачва до десетия етаж на блока заради счупения асансьор. Докато дреме пред новините и тъпия турски сериал от умора. Докато се бръсне и глади за утрешния работен ден...Докато, докато, докато. Толкова много неизбежни, задължителни "докато", а толкова малко Родител- само един. Най- много двама. Които могат да бъдат Тук, но не и Там. Или- Там, но не и Тук. Никога едновременно Тук и Там. А понякога нашите деца са точно между Тук и Там, като в онази игра- "Тука има- тука нема". Изгубени от погледа. Изгубени в играта, която така жестоко лотарийно разбърква Тук и Там, че накрая преставаш да разбираш кой къде е. И се озоваваш на подсъдимата скамейка, за да чуеш своята присъда- ВИНОВЕН! Без право на обжалване, без право на доказване на противното, но поне с право на човешко разбиране.

Няма коментари:

Публикуване на коментар