сряда, 30 декември 2009 г.

Последен пост за 2009 година!



Угасват мълчаливо последните лъчи
и залезът си тръгва до болка уморен,
но някъде го чакат най- нежните очи,
в които ще намери смисъл съкровен.

* * *
Затвори очи и почувствай този залез тих,
чуй как вятътът нашепва нежен стих
и милва с копринени ръце
скритите рани на твоето сърце.

понеделник, 28 декември 2009 г.

Новата прическа на Невичка

Бавно, но сигурно Невичка става по женски суетна. Първо започна внимателно да си подбира дрехите, сега вече и прическата. Защото иска да бъде харесвана. За прическата на снимката Мамичка започнала да й сплита косата, но тя се възпротивила. "Неви, татето така ще те хареса повече!", казала й Мамичка и тя веднага се съгласила. И когато аз я видях и реших да заснема тези прелестни опашчици, Невичка изпъна грациозно шия, цупна кокетно устните си, усмихна се с очи и застана за снимка...Щрак! Снимка на новата прическа на Невичка. Но това не е просто снимка на Невичка, това е снимка на извечната женска суета, за която няма възрастови граници. Това е снимка на Жената- вчерашна, днешна и утрешна- винаги готова да бъде красива, да бъде харесвана, да бъде единствена и неповторима в очите на мъжа...

неделя, 27 декември 2009 г.

Ден на Бащата

Вчера беше Ден на Бащата. Аз дори не знаех, че въобще има такъв ден. Защото бащите винаги са оставали в сянката на майките по отношение на отдаването на почит към тяхното значение за възпитанието на децата. Майката си е майка- тя износва, тя ражда, тя кърми...Всеки се сеща първо за нея дори и в най- екстремен момент, като възкликва "Леле, майко!", вместо "Леле, татко!". За майката се пеят песни, рецитират стихове, пишат романи, снимат филми....Защото Майката си е майка- единствена и незаменима. Героиня! А Бащата?! Преди Коледа моят Сашко ме извика, за да ми продиктува текст за коледна картичка, посветена на...мен. Седнах и започнах да записвам посланието на Сашко. "Мили мой баща!"- започна да ми диктува той. Спрях да пиша и го погледнах изпитателно, за да видя дали не се бъзика с мен, като ме нарича така. Да беше казал "Мила моя мамо!" нямаше да се усъмня, но това "Мили мой баща!", излязло от устата на Сашко, който е пестелив на благи думи, беше подозрително. Нима бащите заслужаваме това признание- нито износваме, нито раждаме, нито кърмим...Не сме главните герои, играем поддържаща роля в отглеждането. Не сме титуляри, седим на резервната скамейка. И когато се наложи да сменим титуляра- Мама, действаме малко непохватно, неориентирано- кога памперс ще сложим накриво, кога ще облечем детето с несъчетани по цвят дрехи, но криво- ляво се справяме. Мъжки! Без да очакваме за нас песен да запеят, стих да рецитират, роман да напишат или филм да направят. Още по- малко пък Ден да ни посветят. Може би очакваме тайно само едно "Мили мой баща!", казано не на Деня на бащата, а в най- обикновен, делничен ден...Като този.

събота, 26 декември 2009 г.

Крава!

Дойде Коледа и всички получихме своите подаръци. Най- щастлив беше Сашко, държейки в ръцете си голямата кутия на своя подарък- "Пътешествие по света- образователна игра". Сашко стоеше насред стаята с горд поглед на варварски завоевател, който току- що е превзел Рим. Неговият подарък беше най- голям! Най- важното- много по- голям от този на Невичка! Като обем. А за Сашко количественият показател винаги е бил по- важен от качествения. Затова, макар че подаръкът на Невичка не отстъпваше в качествено отношение, Сашко беше преизпълнен с чувство за материално- благосъстоятелно превъзходство спрямо нея. Това вече беше достатъчен повод да бъде най- щастливият човек на света. Оставаше само да тръгне на въображаемото пътешествие по света, което предлагаше подарената му игра. За целта бяха нужни 3 - ма играчи според регламента на играта. Точно- аз, Мамичка и Саши. Невичка, горката, остана да гледа, защото е още мъничка за такава игра. Игра, в която, за да спечелиш, трябва да преминеш през цялата карта на света, отговаряйки на географски въпроси. То и Сашко не е много дорасъл за нея, но той настояваше да играем, за да ни победи. Защото Сашко играе винаги само за победа...
...Но на неговия път към победата застана една...КРАВА! Да, да- точно крава! Трябваше да отговори на въпрос, свързан с Индия- "Кое животно се почита като свещенно в Индия?
а) Крава б) Куче в) Котка г) Коза...Мамето, нали си е майчица, не можеше да не се опита да му помогне и започна да чете възможните отговори, като поставяше драматичен интонационен акцент върху отговор А- "Кра- Ва!" А другите отговори ги прочиташе бързо, с една такава пренебрежителна интонация, та Сашко да се усети. Но той не загряваше от намеци и твърдоглаво си държеше на своето- "Котка!" Мамето упорито не се отказваше да му намекне тънко, даже вече дебело, че е това не е верен отговор. Затова още по- високо, ясно и изразително изговори верния отговор: "К- Р-А- В- А!" Обаче- не! Сашко беше по- упорит: "Котка!" "Крава- котка", "крава-котка"- ударите се разменяха като на тенис мач. Мамето: "Крава!" Сашко: "Котка!" Чувството ми за феърплей не издържа и се намесих: "Сашко, даваш грешен отговор- не е котка, а крава!" Сашко се нацупи и изръмжа: "Егати и кравата!" Хвърли пионката си с драматичен жест, разплака се и стана. "Отказвам се!", изхлипа и избяга...Тая крава му разплака фамилията направо! И Коледата! А казват, че на Коледа се случвали чудеса. Не знам, може, ама на Сашко му се случи...КРАВА!

четвъртък, 24 декември 2009 г.

Push The Tempo


Това е любимата песен на Сашко и Невичка...Пусна ли им тази песен, става точно като на клипа,...настъпват масови безредици. Невичка се качва на леглото и започва да подскача с всичка сила. Косата й, като отскочи нагоре, щръква, сякаш е бръкнала в контакта. Сашко пък се хвърля на пода и започва да се търкаля в хаотични посоки. Тялото му електрошоково се гърчи в ритъма на песента. А най- странното е, че и аз, вместо да ги укротя, започвам да куфея, неизлечимо заразен от общата еуфория...Само Мамето не я хваща- тя стои в шоково вцепенение, гледайки с разширени от ужас очи как се руши създаденият от нея свещен ред на етажа. Сред цялата суматоха до нас едва достига нейният глас ( по- скоро- вик) на разума: "Намалете-е-е-е-е-е-е-е!!!!"...Което бързо ни отрезвява. Сашко спира да се търкаля, а аз да куфея. Само Невичка продължава да подскача по инерция и без музика. Косата й се вее, щръкнала право нагоре, а под краката й се чува тежкото скърцане на матрака- скръц, скръц, скръц...Очите й греят от щастие. В тях е изписан тайният код на щастието- Push The Tempo!

сряда, 23 декември 2009 г.

Kоледна приказка


Това е истинска история, която звучи като приказка. Или обратното- приказка, която звучи като истинска история...
...Едно момченце решило да отиде при Господ. То знаело, че Небесното царство е далече и има много път до там, затова си взело един сандвич и бутилчица вода за път. Вървяло, вървяло и стигнало до една пейка. Седнало да поотпочине от пътя и да хапне, че вече огладняло. На пейката седял и някакъв стар бездомник, който преглътнал слюнката си, като видял сандвича на детето. То разбрало, че бездомника е гладен и му отчупило половината си сандвич. Бездомникът приел храната с широка усмивка. Момченцето също се усмихнало и му подало да отпие от водата. Старият бездомник, трогнат от жеста, се усмихнал още по- широко. Двамата, усмихнати, хапнали сладко- сладко и станали. Всеки си отишъл по своя път. Момченцето си отишло вкъщи, защото вече започнало да се свечерява. Когато майка му го попитала къде е било, то й отговорило: "Седях на една пейка с Господ. Не знаех, че е толкова стар и че така хубаво се усмихва!" Бездомникът пък видял един друг бездомник и му се похвалил: "Днес седях на една пейка с Господ. Не знаех, че е дете и че така хубаво се усмихва!"...
И аз не знаех, но е точно така- Господ винаги се усмихва на тези, които са седнали на една пейка с Него!

Първи сняг!
















По стара традиция двамата със Сашко всяка зима ходим на едно наше си място в гората, където посрещаме първия сняг- правим си снимки, пеем песни, пързаляме се с шейната. Тези дни, след като наваля първият сняг, отидохме на нашето място, но сега за първи път с нас дойде и Невичка. Един вид- на нея й предстоеше честта да бъде посветена в това наше съкровено мъжко тайнство. Макар че тя не възприемаше сериозността на ритуала и през цялото време, докато ние със Сашко с религиозен трепет навлизахме в "дън горите тилилейски", ни се плезеше, издавайки онзи типичен детски присмехулен звук: "Мъ- мъ-мъ-мъ!" (на първата снимка). "Лигла!", тихо ръмжеше Сашко през зъби. А наоколо беше снежно тихо- дори въздухът не потрепваше. Боровете, покрити с дебел сняг, се издигаха аристократично достолепно над пътеката- наредени в стройна редица като строго мълчаливи стражи от легендарни времена. Това трябваше да се снима!...
...Взех шейната и подредих децата за снимка- Сашко седна отпред, Невичка- отзад (втора снимка). "Усмивка!" Щрак! И готово- Сашко и Невичка на фона на първия сняг през 2009 година. Но...Едва дочакал да ги снимам, Сашко се изправи и предната част на шейната олекна. Невичка фатално натежа и шейната се вдигна във въздуха, след което последва драматично падане в преспата сняг. Тишината се раздра от чутовен вик!...
...."Татееееееееееееееееееееееееееееее!!!" (трета снимка). Невичка гледаше с ужас любимите си ръкавички, оваляни с лепкаво мокър сняг. Сашко я наблюдаваше с блясък на тихо злорадство в очите, където беше изписано онова, което не смееше да изкаже на глас: "Ако ти, лигла такава!" Спуснах се спешно да я утешавам и почиствам. Невичка хълцаше безутешно, преглъщайки малките сълзички, стичащи се по зачервените бузки. Беше трогателно. Дори Сашко забрави в този миг справедливото си чувство за възмездие и заутешава Невичка. За да я утеши, разказа една от своите смешни истории..."Апа един от Детската вчера вика на госпожата: "Госпожоооо, мога ли да ходя да акам?!" А госпожата му вика: "Казва се- мога ли да ходя до тоалетна!""...
..."Госпожо, мога ли да ходя да акам?!" Класика! Как да не се засмееш?! Започнахме всички да се смеем, дори и Невичка, която едва ли разбираше защо, но се смееше заедно с нас.
Смехът ни се носеше с ехо над планината, а слънцето за първи път се опитваше да си пробие път, сякаш за да ни покаже, че и на него му е станало смешно от историята на Сашко...

петък, 18 декември 2009 г.

Пожелание за весели празници!


Мили, знайни и незнайни посетители на този блог,

Саши и Невичка ви благодарят за отделеното внимание и ви пожелават весели празници! Нека всеки от вас да посрещне Коледа сред любимите си хора, с вярата, че най- големият празник са именно те и тяхната любов!

сряда, 16 декември 2009 г.

Тиха нощ, свята нощ


00:00 часа. Часът, в който цялата къща спи. Става толкова кристално тихо, че мога да чуя всички онези малки, съкровени звуци на човешко присъствие, които превръщат къщата в дом. Въртенето в леглото на Мамичка, която пак сънува, че преподава на своите ученици. Тихото ръмжене на Саши, който и на сън не е доволен от нещо. Лекото почукване по таблата на леглото, в която Невичка все си удря главата насън. Тъжното скимтене на кучето вън...
...Тиха нощ- толкова тиха, че мога да чуя съня на моите любими същества. Пулсът им, дъхът им, малките им чудатости.
...Свята нощ- толкова свята, че не смея да помръдна, за да не наруша крехката непринуденост на този миг, наситен със познати, родни звуци. Въртенето в леглото, тихото ръмжене, лекото почукване, тъжното скимтене.
Тиха нощ, свята нощ- е всяка нощ, в която има някой до теб, чийто сън е толкова важен, че да не искаш да го нарушиш...

Искаме мечове!


Написахме със Сашко открито писмо до Дядо Коледа и го пуснахме в публичното пространство, белким смилим Мамето да купи мечове за коледен подарък. Ама- не! "Да, да, мечове!", отсече тя. А има наистина насъщна нужда от мечове. Снощи дотам стигнахме със Сашко, че от нямане с какво, започнахме да се чикираме с...отверки. Срааааааааааааам! Ма нема мечове, всичко е почупено от битки. Обаче ходи й обяснявай на Мамето мъжки работи, тя си знае само едно- книги, та книги. По- добре било да купи книги за подарък. Все едно навремето крал Артур и рицарите на кръглата маса само книги са чели. В онези сурови мъжки времена точно им е било до книги. Книгите са били за книжните червеи- мъжете са размахвали мечове. А ние докъде пропаднахме- размахваме отверки!...
..."А-а-а, леко бе, Сашко, ще ми извадиш окото с тая отверка!"

Сресана на живот и смърт!


Това беше моя голяма мечта- да имам дъщеря, която да идва при мен с дългите си коси, за да й ги сресвам...
...И тя се сбъдна. Роди се Невичка. Имаше само два- три косъма на бебешката си глава, а аз вече ги решех с часове, докато не започнеше да й се бели кожата от триенето на гребена. Така началото на моя естетически тормоз върху личността на Невичка беше положено със страшна сила. Но, както казваше Мамичка: "Нашата дъщеря може да е гладна, гола, боса, обаче винаги е сресана!" Акушерката, на която Мамичка се оплака по този повод, неочаквано ме насърчи- "Чувството за естетика у детето се възпитава още в ранна възраст- нека я реши!" Само присвих хищно очи и извадих още по- голям гребен...
...А косата на Невичка растеше, сгъстяваше се и се къдреше. Ммммммм! Плачеше за сресване, както се казва. Макар че, ставаше обратното в действителност- плачеше ОТ сресване. Сутрин, събудила се рошава от сън, Невичка започваше да тича из стаите на етажа, за да избяга от мен, гонещ я с...ГРЕБЕН в ръка! "Татееее!", молеше ми се, горката, докато аз безмилостно забивах гребена в косата й, за да я разреша. Обаче как да й обясня, че "Чувството за естетика у детето се възпитава още в ранна възраст!" Ще стане един ден мома за женене- рошава ще върви. Може ли така?! Затова продължавах, продължавам и ще продължавам да реша, докато я среша най- накрая! И резултати вече има. Онзи ден Невичка отказала на баба й да я среши. Взела гребена и го хвърлила. Баба й я предупредила, че дойда ли си от работа и видя, че не е сресана...Още недоизрекла предупреждението, Невичка сама подала гребена на баба си и склонила покорно главица за ресане....
Това е чувство за естетика- още в ранна възраст!

понеделник, 14 декември 2009 г.

Писмо до Дядо Коледа от Сашко


Здравей, дядо Коледа!

Сашко ми диктува, а аз пиша...
"...Дядо Коледа, искам 2 меча и един лък...Чакай да се сетя малко още какво. И една писта! И това е. Слушал съм през годината и съм обичал Мама (Тук аз не издържах и попитах:"А мен?!") И Татето! И всички. И край!"
...Както винаги- кратък и ясен! Рече и отсече, като с...меч. С 2 меча!

На Коледа не се случват чудеса, защото вече са се случили

На Коледа не се случват чудеса. Просто защото вече са се случили. Ето само много малка част от всички случили се и случващи се чудеса...
...Има около 100,000 мили кръвоносни съдове в мозъка. Ако те се рапънат биха обиколили земята повече от четири пъти.
Човешката ДHК съдържа около 80 000 гени.
Човешкият мозък за 1 ден генерира повече електрически импулси от всички телефони по света, взети заедно.
В главния мозък на човека за 1 секунда протичат около 100 000 химически реакции.
В човешкия мозък има около 100000000000 (100 млрд.) неврони.
Човешкото око различава около 10 000 000 нюанса на цветовете.
Когато човек се усмихва "работят" 17 мускула.
36 800 000 - това са ударите на сърцето на човек за 1 година
Нервните импулси в човешкото тяло се движат със скорост около 90 метра в секунда.
В тялото на възрастен човек има около 75 километра нерви.
Сашко престана да псува на всяка втора дума.
Невичка спи по 5 часа следобеден сън и вечер пак първа заспива.
Мамичка може да намери книга от рафта със затворени очи.
Аз 6 месеца съм 100 кила- нито повече, нито по- малко.
Баба Васе гледа 5 турски сериала едновременно.
Исус Христос се роди, за да стане наш спасител...
Та така, всички чудеса вече са се случили, освен едно- да успеете да се радвате именно на тях, случилите се чудеса!

четвъртък, 10 декември 2009 г.

10 истини за живота, които научих от моите деца

1- ва истина: ЩАСТИЕТО Е НАЙ- ЛЕСНО ПОСТИЖИМОТО НЕЩО НА СВЕТА
Да, и на мен не ми се вярваше, както на вас. Но просто безвъзвратно сме пораснали и сме забравили, че това е така. А за децата щастието е най- лесно постижимото нещо на света. На Саши и Невичка им трябва по един сладолед, за да бъдат най- щастливите същества на планетата...Толкова е лесно!
2- ра истина: ЗЛОТО СЪЩЕСТВУВА САМО АКО ГО ПОЗНАВАШ
Саши и Невичка са деца и още не познават Злото. И по тази нелепо проста причина- то за тях още не съществува. То е като комшията на 10- ти етаж, който вие няма как да го познавате, след като живеете на 1- ви етаж. В момента, в който се запознаете с него, той ще започне да съществува за вас...В този ред на мисли- защо пък ви трябва да го познавате?! И комшията, и Злото!
3- та истина: ВСИЧКО Е НА ИГРА
За Саши и Невичка всичко е на игра. И така трябва да бъде- прочетете какво пише на стената на стадион "Васил Левски". С метални букви е изписана мисълта на Шилер- "Човекът е най- човек, когато играе" (цитирам по памет)...Разбира се, когато играе игра, а не игрички...
4- та истина: САМО ДВЕ ДУМИ СА ДОСТАТЪЧНИ- "ДА" И "НЕ"
Невичка е още малка и не може да говори- произнася само "да" и "не". И средно положение няма. А всъщност това е достатъчно, всичко останало е излишно- думи, думи, думи, които са някъде компромисно и лицемерно между "да" и "не".
5- та истина: УСМИВКАТА Е НАЙ- СИЛНОТО ОРЪЖИЕ
Колкото и да съм им гневен- само една усмивка на Саши и Невичка е достатъчна, за да ме победи и да капитулирам.
6- та истина: "ТАТЕ, НЕ ИСКАМ ДА ЗАСПИВАМ САМ!"
Веднъж Сашко ме беше ядосал и го оставих да заспива сам в детската- без приказка за лека нощ, без да му държа ръката, както правя винаги преди сън. Тогава Сашко се разплака и каза това: "Тате, не искам да заспивам сам!" Каза го така, сякаш е най- страшното нещо. Замислих се- това наистина е най- страшното нещо. Да заспиш сам, без никого до себе си...
7- ма истина: "ВСИЧКИ СА ГРОЗНИ!"
Сашко беше много малък, едва проговорил, когато в момент на гняв изрече това по детски искрено прозрение за света на възрастните- "Всички са гиозни!" (не можеше да произнася "р" и използваше "и" на нейно място). И наистина всички са грозни, дори и най- красивите- видимо, или невидимо.
8- ма истина: ВСЕКИ РОДИТЕЛ Е ГЕРОЙ
Когато се погледна в очите на Невичка, аз виждам, че съм нейният герой. И може би наистина съм такъв, както и всеки друг родител. Просто един анонимен герой, със своите малки, ежедневни анонимни геройства- сменяне на памперси, бърсане на наакани дупета, ставане посред нощ, притеснения...Толкова много неща- геройства без бойно поле, без почести, развети знамена, ордени, слава и признание.
9- та истина: ВСЯКО ДЕТЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГ
Понякога Невичка идва до мен, прегръща ме и ми дава една малка целувчица- ей така, без корист и без причина, просто от нежност. Повярвайте ми, не може да има такава нежност и да няма Бог!
10- та истина: СМЪРТТА НЕ СЪЩЕСТВУВА
Сашко винаги казва за своя починал дядо: "Той отиде на небето!" Никога не е казал- "Той умря!" И той наистина не е умрял- просто отиде на небето...

вторник, 8 декември 2009 г.

Коледните гирлянди на Сашко


Започна да се усеща празничната атмосфера по улиците- пулсират лампички по витрините на магазините, блестят гирлянди, светят със сияен ореол украсени елхи. Да не остане по- назад и Саши започна с коледната украса- извади ножичка, лепило и...един тефтер на Мамичка. И започна да изрязва лентички за гирлянди. Аз се умилих пред тази коледно трогателна картина и го погалих по усърдно наведената над нарязаните лентички глава. С момчешки дебелите си пръстчета, малко грубичко пипайки, Саши залепваше краищата на лентичките. Когато стана готов, той влезе с тържествена стъпка и представи своето творение- коледни гирлянди. Мамичка в първия момент замръзна, като си разпозна страниците на тефтера, използвани за работен материал, но и тя се умили пред творението. Събрахме се и го заразглеждахме- къде кривичко изрязани, къде лепени- недолепени, посмачкани тук- там от по- груб натиск....Това бяха гирляндите на Саши. Те бяха далече от коледния дух, но пък бяха толкова близко до неговия- неповторимият Сашков дух. Леко недодялани, но чаровни- точно като Саши, нашият добър коледен дух!

понеделник, 7 декември 2009 г.

Да полетиш високо, високо, на половин метър от земята


Щом Невичка го може, значи и вие ще го можете- да полетите високо, високо...на половин метър от земята. Половин метър!? Е, височината не е важна! Важен е полетът. Откъсването от земната гравитация. Сигурно се питате как е възможно. Децата знаят как. С усмивка! Е, и с малко помощ от приятел, който да ви окрили с любов, докато ви държи за ръцете- както е заснето на снимката. А за кацането не мислете- то не е страшно, когато има кой да ви държи и да не ви изпуска. Пък и все пак е само половин метър! Достатъчно високо, за да полетите. И достатъчно ниско, за да се приземите безаварийно...
...Приятен полет! И не забравяйте, че да летиш, означава да имаш някого, който да бъде до теб, когато се издигаш нагоре и когато падаш надолу- без да изпуска ръцете ти.

Обратният път

В късен час, някъде там, отвъд,
сред тишината на хоризонта далечен-
залезът умира за кой ли път
и затваря кръговратът вечен.

Свършва денят, започва нов...
Тик- так, тик- так. Стрелката не спира.
А някъде някой, без да е готов,
с уморена усмивка, красиво умира.

Пресича линията между тук и отвъд,
сред тишината на хоризонта далечен
и тръгва бавно по обратния път
към дома, изгубен и вечен...

Послепис: Тези стихове за посветени на Татко, дядото на Саши и Невичка, който вчера щеше да има Имен ден и можеше да бъде заедно със своите внучета...Щастлив!

петък, 4 декември 2009 г.

10 неща, по които можете да разберете, че сте станали родители

1 нещо: Детето ви още не се е родило, то е просто една тъмна точица на видеозона с формата на бобено зърно, но вие вече се страхувате за него- дали ще бъде физически здраво, умствено нормално, ще си има ли всичко...

2 нещо: Детето ви още не се е родило, не знаете какво ще бъде и как ще изглежда, не е направило нищо, за да заслужи любовта ви, но вие вече го обичате повече от себе си и от всичко на света...

3 нещо: Детето ви току- що се е родило, съвсем не изглежда като модел от бебешко списание, напротив даже- кожата му е болезнено зачервена, леко сбръчкана, очите мътни, краката криви, но...във вашите очи това е най най- красивото бебе на света!

4 нещо: Дори и в най- дълбокият си сън можете да чуете всяко помръдване на вашето бебе, а когато то започне да скимти от глад, ставате и със затворени очи, роботски автоматично, приготвяте шишенцето с мляко, затопляте го, храните детето и си лягате,за да станете отново след 2 часа, след 2 часа и след 2 часа....И така чак до сутринта.

5 нещо: Цяла нощ не сте мигнали, защото детето ви е плакало от колики,но пак намирате сили да му се усмихнете на сутринта и да го погалите по главицата.

6 нещо: Първото пораснало зъбче, първата изречена сричка, първата извървяна крачка- радвате се на тези неща, сякаш са най- големите постижения в живота ви.

7 нещо: Толкова сте свикнали с миризмата и вида на нааканите памперси, че дори не ви правят впечатление- може да ги смените и по време на...вкусен обяд, без това да ви пречи на апетита.

8 нещо: Можете да правите всичко само с една ръка, докато с другата държите детето си.

9 нещо: За вас да вървите из стаите и под краката ви да хрущят настъпени кукли, камиончета, колички, бисквити, солети- това е нещо, което ще ви липсва и безпокои, ако не го усещате.

10 нещо: Четете детски приказки със същия интерес, с който детето ви ги слуша...