вторник, 31 януари 2012 г.

Следите остават 31.01.

Следите наистина остават. Накъдето и да се обърна, ги виждам. И спомените оживяват, прожектирани на черно-бяла лента, която се върти с тихо пращене...
Виждам плочките в двора и си спомням как ги наредихме с татко. Работихме едно цяло лято. Татко изпипваше търпеливо нещата. Мереше плочките под конец, за да бъдат идеално равни...А ние с брат ми - още деца, му помагахме, но умирахме от отегчение. Всеки наум си мислеше: "Отиде ми лятната ваканция заради тези тъпи плочки!" Татко ни усети, че присъстваме само тялом, но не и духом. Затова ни даде сами да редим плочките и да ги замазваме с цимент. Тогава разбрахме защо толкова бавно работеше баща ни. Защото тази работа доставяше истинско творческо удоволствие. И защото хубавите работи наистина стават бавно!...
Виждам дървената стопанска постройка в задния двор. На нея пък се научих да кова пирони. Но преди това се научих да кова...пръсти, защото още нямах точен мерник и улучвах ръката си, която придържа пирона. Спомням си как веднъж се подкачих с татко, като го помолих той да ми държи пироните при коването. А той ме попита: "Ти не можеш ли сам да си държиш и да ковеш?!" Отговорих му: "Мога, но ме е страх, че ще си размажа пръстите с чука!" Бях прочел подобен виц в един вестник и исках да го изпробвам с баща ми. Успях да го разсмея!...
Ето го и навеса за колата. Спомням си, че преди да започнем да го правим, с баща ми тежко се скарахме. Затова първия ден излязох да работя сам по него. Навън беше отвратителен студ! А аз се мъчех като звяр, но без никакъв резултат, защото нямаше кой да ми помогне да вдигна тежките ламарини. Вдигах ги и сам, но много малко не ми достигаше - нелепо малко, за да ги вдигна до необходимата височина. Трябваше ми само една протегната за помощ мъжка ръка, която да задържи ламарините, когато тежестта им стане непоносима и ръцете ми не издържат сами. Тази ръка не закъсня - протегна се при поредния ми и може би последен отчаян опит за вдигане. Това беше ръката на баща ми, който беше излязъл, защото не е могъл да ме гледа как се мъча. Не се извинихме един на друг за скарването, но мъжката работа рамо до рамо в студа ни сдобри и без думи. И когато свършихме работата, отново бяхме баща и син-приятели! Тогава още не знаехме, че това е последната ни работа заедно и че съвсем скоро ни предстои да се разделим завинаги...
Неизбежното се случи - разделихме се! Но следите остават. Остава пътеката, застлана с плочки, по които да мина. Остава навесът, под който да се скрия, когато вали. Остават и дъските, заковани с пирони, които се забиват право в сърцето ми...след толкова много години!Особено днес- на 31.01.

понеделник, 30 януари 2012 г.

"Просто само една картичка!"

Днес имам Рожден ден, но още вчера вечерта получих подарък. И то какъв!... Разбрала, че утре имам Рожден ден, Невичка поиска от майка си картичка и седна да я "надпише". Наведе главица и започна мило старателно с трепереща ръчичка да пише чертички на нейния си детски език. След като "надписа" картичката, започна да търси подарък. Но Мамето още не беше купила подарък и нямаше какво да й даде. Ами сега!? Невичка заплака, че няма подарък за мен. Въобще не прие обясненията на майка си, че има време за подарък- Рожденият ден е утре. Тя плачеше безутешно. И потърси утеха при мен. Дойде, прегърна ме и още по- горко се разплака. Хълцайки, повтаряше: "Аз имам просто само една картичка, просто само една картичка и нищо друго!"Еееех, мъничка душичка, как можех да й обясня, че това е най- достатъчното нещо, което имаше и което можеше да ми подари!? Но Невичка е един малък- голям непримирим боец- не се отказа, докато не намери разни нещица, които да ми подари. Събра от чекмеджето ми- четки за зъби, употребяван одеколон, ножче за бръснене- сложи ги в едно найлоново пликче и пак дойде при мен. "Вече имам подарък!", сияеше тя. Но не ми го показа, щяло да бъде изненада. Цяла вечер стискаше ли , стискаше пликчето в ръчичка, сякаш се боеше да не го изпусне и да не го изгуби. Гледах я отстрани и сигурно така ще я запомня за цял живот, докрай, колкото и голяма да порасте. Тя ще бъде пред очите ми все така мъничка, приведена над подаръчето си, стискайки пликчето, за да го опази до това толкова далечно утре, когато ще бъде моят Рожден ден!....

петък, 27 януари 2012 г.

Кой е създал буквите (според Сашко)

Честно, аз мисля, че преди хиляда години Кирил и Методий са стоели на масата и са мислели какви ли букви да измислят. Гледали масата и така съчинили буквата "М"! Гледали всички предмети, но не измислили две букви. Кирил отворил хладилника и взел една ябълка. Казал: "Това е хладилник, започва с "Х", а ябълка с "Я"!" Така Методий записал всички букви. Те имали списък, в който записвали съчинените думи и букви. При още хиляда години хората разбрали кой е създал нашите букви!

27.01.2012 г. Сашко

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Мама и тате обич голяма!

Мама и тате обич голяма,
те за нас се трудят,
те нас ни прехранват,
те пари изкарват, да не сме бедни!

Те всичко ни купуват,
а ние как да им се отблагодарим?
Една прегръдка и целувка,
ще кажат те "Стига ни това!"

Те в мрачните зори отиват,
мама следобяд, а тате чак на другия ден.
Те, ако се карат, само за добро,
да се научим на добро.

Мама и тате обич голяма!

26.01.2012 г. Сашко

сряда, 18 януари 2012 г.

Поуките от "Коста Конкордия"

1- ва поука: Понякога може да загазиш и на плитко.

2- ра поука: Един морски капитан, особено ако той е италиански, не трябва да вярва на максимата, че тихите води са най- дълбоки. Уви, не са!

3- та поука: ...Дали пък капитанът на кораба не е българин!? Типично по български е действал на принципа "всеки сам да се спасява"!

4- та поука: Италианците се страхуват от екологична катастрофа...Ами, така е- като си нямат цигани, които да им вдигнат кораба за скрап и железничари, които да източат нафтата!

5- та поука: Това, че морето ти е до колене, не винаги трябва да те насърчава да влизаш в него.

6- та поука: Очевидно между корабоплаването и политиката има много сходства. Капитаните, както и политиците, управляват евакуацията на потъващите от...брега и убедено твърдят, че нямат никаква вина, защото нещо ги е подвело.

7- ма поука: Колко е плитко едно море, зависи от това колко дълбоко газиш.

8- ма поука: Не е опасно, когато морето е плитко, по- опасно е, когато умът на капитана е плитък.