Бях ученик в 7 клас, когато прочетох върху един от чиновете в училище разтърсващото прозрение на апокрифен автор: "ТУК ПРОСПАХ МЛАДИНИТЕ СИ!". Ръката на автора беше работила търпеливо, за да издълбае с пирон и предаде чрез изразните средства на калиграфското изкуство драматичната експресия на прозряната екзистенциална истина. Това беше истината за безвъзвратно изгубената ученическа младост, съзнателно прекарана в състояние на сън и по този начин свещено пожертвана пред олтара на вечната борба за отстояване свободата на творческата мисъл, която не търпи ограниченията на образователната система от макаренковски тип. Спането беше избрано като действена форма на самопожертвувателен протест срещу догматизма на образованието. Каква сила на духа!...
Изправен пред напрегнатото безмълвие на зеления чин, пред болезнената изповедност на откровението, издълбано от анонимна ръка - аз почувствах първият повей на наближаващата нежна революция, от която щеше да се роди демокрацията в България.
Пак в 7 клас, но в друг учебен кабинет, върху друг чин прочетох ново откровение от същият анонимен автор: "Г+Л=ВОЛ". Познах почерка му, който следваше познатата линия на красив графичен рисунък с пирон. Този път посланието му беше конспиративно закодирано зад абревиатурна конструкция. "Г" и "Л" бяха първите букви от имената на момче и момиче, а "ВОЛ", разбира се, това го знаеше всяко дете - означаваше "вечна обич и любов"! Авторът беше принуден да използва средствата на конспиративното изразяване поради започнало разследване срещу него за нанасяне на материални (и морални!) щети върху училищна собственост. Но окрилен от любовта си, той не искаше да остави пирона и продължаваше да одухотворява мъртвата материя на училищните чинове, оставяйки върху тях непреходната следа на писменото слово.
Следващият му надпис беше покъртителен - рисунка на кървящо сърце, прободено от стрела, а в сърцето написана английската дума "LOVE"... Авторът беше прозрял фаталната обреченост на своята невъзможна ученическа любов, която се задушаваше между дебелите стени на деспотизма, преследващ неговото дисидентско творчество. Затова и последвалата му изява беше пропита от гняв - нарисуван зловещ череп, под него надпис "IRON MAIDEN"! По този начин той декларираше открито своята принадлежност към хеви метъла като агресивна форма на отричане. Това вече беше бунт!...
... Накрая обявиха трудов ден. Казаха ни да носим шкурка, за да бъдат почистени всички чинове. Търкахме с часове. Вдигна се облак от прах, който за миг скри слънчевите лъчи, греещи навън. Когато облакът се разсея, изплува още неизтритият, дълбоко издълбан надпис върху един от чиновете: "LOVE". И слънцето сякаш грееше още по-силно, пробило път с лъчите си до нас...
Няма коментари:
Публикуване на коментар