събота, 31 декември 2016 г.

Монолог на една отминаваща година:


"Последните ми часове изтичат
и всички към часовника надничат.
Останала съвсем сама накрая,
ще говоря , вместо да затрая...
Каква е тази суета и празнична измама,
не разбирате ли, че участвате в драма?!
Не разбирате ли, че в моя час последен,
е скрит на смъртта дъхът й леден?!
Какво празнуваш днес, глупави човече,
та ти си остарял с една година вече?!
Затова ли днес шампанското в чаши ще се лее,
виж въгленчето Смърт как в дните твои тлее,
готово да пламне в неочакван ден и миг,
за да изличи напълно човешкия ти лик.
Чуй, стрелките драматично отброяват
минутите човечност, които ти остават.
Чуй как часовникът тиктака,
а някой нежността ти чака...
Прегърни го силно, като за последно,
стопли с целувка сърце му ледно,
така годината, макар и да приключи,
ще има смисъл, ако любовта се случи..."

понеделник, 19 декември 2016 г.

Обирът на баба

Отидох да платя сметката за ТЕЦ,
когато в подлез срещна ме крадец.
- Давай пари, ценни вещи, бабо!
- Каквооо, викай, че те чувам слабо!
- Парите, парите бързо вади!
- Какви пари бе, сине голобради!?
- Нямаш ли пари в портмонето?!
- Не, нямам и стотинка, ето...
- Е, как така живееш без стотинка?!
- Е, те така, с лучец и сланинка!
Младежът ме гледа и се блещи,
че нямам пари и ценни вещи.
- Тогава давай халката брачна!
...Е, тука вече станах зла и мрачна.
Всичко да ми взима, всичко да краде,
но баба любовта си няма да даде!!!
Заех бойна поза като Брус Лий
и викнах: "Ела и като мъж се бий!"
Крадецът ме погледна с почуда,
видя, че съм ядосана и луда,
назад отстъпи цяла крачка,
защото валяк ще го мачка.
Баба през войната хвърляла е ръчни бомби,
та на тоз келеш ли няма да му счупи всички пломби!?
И тръгнах напред като опълченец смел,
крадецът ме гледа от страх побелел.
Видя, че съм Столетов, гордий генерал
и назад побегна, гащите...насрал!

неделя, 18 декември 2016 г.

Баба кара шофьорския курс

Ходенето вече много взе да мори,
затова записах курса за шофьори.
Казах си: "Ходя цял живот пеша, аман,
шофьор ще стана, та било на дърт заман!"
И ето, сядам в учебната кола,
запретвам ръкави и пола.
Инструкторът ми обяснява бавно
как да тръгна с колата плавно.
Но вместо първа, включвам скорост пета
и колата като риба почва да се мета,
върви напред, но цялата подскача,
от зор ми иде да викна, да заплача!
Пешеходци хвърлят чанти и залягат,
други като за световно бягат.
Инструкторът седи, замръзнал в ступор,
гледа как ще се ударим в стълб от упор.
Но завивам, карайки на зиг - заг,
настъпила газта с тежък крак.
Минавам, без да спра на стоп,
инструкторът се кръсти като поп.
На кръстовище светофар червено свети,
ала как се спира, баба не може да се сети.
Така де, баба да не е петричката врачка,
та да предвиди кой педал е за спирачка!
Натискам пак газта до ламарина,
за малко мантинелата да срина.
После как не се ударих в крайпътен бряст,
инструкторът изпадна в несвяст.
"Събуди се, момче, срещу мен е трамвай!"
А той едва отговоря: "Пребихме се, край!"
Ала аз действам, не се мая,
минавам на косъм пред трамвая.
Завивам остро, гумите свирепо трия,
на всички състезатели топката крия.
Изпреварвам един Мерцедес дори,
от ауспуха ми мълния гори.
Накрая спирам за проверка от КАТ,
снимат ме и от телевизия СКАТ.
Всички гледат удивени репортажа,
как паркирам с двеста в гаража...
Е, шофьор да стана не можах,
малко в ареста полежах...
Но и днес йощ колата, щом газ зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Ако имаше Фейсбук през Средновековието



Какви ли щяха да са статусите, ако имаше Фейсбук през Средновековието?! Може би такива...

Статус на стената на хан Аспарух: "
Реших да се тагна за 13 века в земите на Седемте славянски племена!" (статусът е харесан седем пъти... от седемте славянски племена)

Статус на стената на хан Омуртаг: "Човек и добре да
сърфира, умира...и друг си прави профил! Нека направилият си профил по- късно, като лайква този статус, да си спомня за оногова, който го е споделил."

Статуси на стената на хан Крум: „Като Нета спира – на ти секира!“ и "Ха съм видял някой да влиза във Фейса през работно време, ха съм му отрязал Нета и... ръцете!" (статусът е харесан през работно време от византийския император Никифор, от главата на когото по- късно хан Крум си прави чаша за вино)

Статус на стената на княз Борис I: Клип на песента "Amazing grace" с коментар на княза -  "Който не лайкне тази песен, е езичник!" (никой не лайква клипа и
на 52 – ма боляри са им изтрити профилите и родовете заради езически убеждения!)

Статус на цар Симеон: "Сънародници, ако искате българската Фейсбук група да бъде на три морета, носете си мечовете и
елате да се тагнем в Константинопол!"

Статус на стената на Константин - Кирил Философ: "Защо всеки пише на латиница - къде ми е кирилицата!?"

Статус на стената на цар Калоян след победата му срещу рицарите кръстоносци при Одрин: „Днес на Одринското поле наказах всички, които пишат на латиница!“

Статус на стената на цар Йоан Шишман след превземането на Търново от османците: "Турските сериали превзеха българския национален ефир!" (BTV и Диема Фемили веднага лайкват статуса)...

Статус на стената на Пайсий Хилендарски: "О, неразумний, юзъре! Поради что се срамуваш да се тагнеш българин и не чатиш, и не постваш на своя език?!"

сряда, 14 декември 2016 г.

Смартфон за баба

Внуците за Коледа решиха
да ме чуват всеки ден
и за целта ми подариха
телефон модерен и на мен.
"Ето, бабо, говори свободно,
имаш план промоционален,
купихме ти го изгодно,
обхватът ти е национален.
Имаш памет дългосрочна,
камера да снимаш клип,
Джи Пи Ес с карта точна,
Андроит последен тип.
Имаш Интернет оптичен,
много музика, игри,
телефонът е отличен,
когато искаш, набери!"
"Да ви набера, ма как бе, мили,
като очилата са ми се счупили!?
И вместо внука, за късмет коварен,
звъна на номера противопожарен.
Обяснявам, че не виждам, че съм стара,
а те ми питат: "Къде, госпожо, е пожара!?"
Обяснявам, че търся номера на внука,
а те отговарят: "Пожарната е вече тука!"
И чувам сирените тревожно вият,
пожарникари по вратата с кирки бият.
Дорде входа им отключа,
те пускат водата от маркуча.
Пяна пени се в хола,
да спрат водата мола...
Ха, сега, къде да ида,
на помощ викам Андроида.
Набирам "Гражданска защита",
но отсреща мъж ме нежно пита...
дали желая секс в различни пози...
Оле, Бог да ми помози!
От зор устата ми се пени,
предлагат садо - мазо сцени.
Пак набирам, но какво натискам,
някой пита наркотици ли ще искам:
- "Всичко да предложа мога,
имам чанта пълна с дрога!"
- "Какъв си ти бе, сине клети!?"
- "Продавам дрога, пистолети!"...
- "Тогава повече не ми споделяй,
вземи, че се застреляй!"
Хвърлям по стената, смартфона чупа,
един с шайба накрая ще си купа -
както някога, ще въртя, набирам,
безпогрешно всеки ще намирам.
Може смартфонът да е мода, култ,
но едва не ме докара до инсулт!

четвъртък, 1 декември 2016 г.

IT дневникът на баба



Ден първи:

Сто години ги навърших, ей,
това е кръгъл юбилей!
Внуците ми мили,
компютър ми купили
Цял ден седя и блея
пред подаръка за юбилея.
Седя и от сърце го мола,
да се включи без парола.
Ама ей го, пъне се като магаре,
Фейса да ми пусне баре.
Уиндоус нещо ми съобщава,
мойте грешки не прощава.
Сърце ми тупка, едва се диша,
от зор изкъртих пет клавиша!
Кълна го люто, псувам го на майка,
а той ме гледа и си трайка.
Ала баба пред нищо се не спира,
хиляда пъти рестартира.
Баба световната война е преживяла,
та на Уиндоус би ли се предала?!
...Накрая компът се измори, 
отказа се с мен да спори.
Нещо дълго брои, мери
и отвори свойте двери.
Ех, че е интересно в Нета,
днеска май не ще да мета!!!

Ден втори:

Цял ден краката клатя
и с юзърите чатя.
Лъжа, без да имам срама,
че съм готина мадама.
Леле, 
видят ли ми сбръчканата кожа,
ще я одерат с ножа!
Но във Фейса всеки лъже, мами,
крокодили представят се за дами!
Ех, че чудна детска радост,
тук живея втора младост!!!



Ден трети:

Днес цял ден си губа
с клипове в Ю Туба...
Попаднах на порно драма
и изчервих се от срама.
Побързах сайта да затворя,
но започнах с внук си да говоря.
И между думите ни мили,
актриса страстно взе да цвили.
Докато натисна стоп клавиша,
някой в клипа взе да диша.
Диша тежко, вече пъшка
с цялата си сила мъжка.
"Ало, как си, бабо?!", пита внука.
А, сега де, сгазих лука!
Клипът стана драматичен,
чу се стон епичен.
Как да обясня на внука,
че сама съм тука?!
Бре, тоз клип не спира,
стаята с викове раздира.
"Как си, бабо, да не ти е лошо?!"
"Добре съм, 
вика нещо пак съседа Гошо!"
Измъкнах се с триста зора,
но спасих се от позора.

Ден четвърти:

След толкова дни прекарани в Нета,
забравих и чорапи как да плета.
А, ето, внуците на гости идат
и пулят се, какво да видат.

Баба им изглежда сякаш зомби,
къщата като ударена от бомби,
кравата гладна мучи,
кучето едва гледа, мълчи,
на масата троха няма, празна,
в мивката е тенджерата мазна,
портата паднала накриво,
в двора бурен, диво...

- "Как си, бабо, да не ти е лошо?!"
- "Вървете у съседа Гошо!"
- "Бабо, да не си заета!"
- "Да, живея вече в Нета!"