понеделник, 10 май 2010 г.

Имало едно време: Абсурдите на българската именна традиция

"Приятно ми е, казвам се Комбайн Василев! А вие сигурно сте Трактор Георгиев? Търся г- жа Мотика Петрова"...
Това не е виц! Това са имена на българи, родени в апогея на социалистическия пролетарски ентусиазъм, когато в израз на
умопомрачителен идеологически фетишизъм, тоталитарната власт - къде доброволно, къде - принудително, налага на много български семейства да кръстят новородените си деца с имената на най-заслужилите оръдия на работническо- селския труд. А за да се
заздрави во веки българо- съветската дружба, в офертата от предлагани имена за новородени властта включва и имена от пантеона на тогавашната съветска държавна митология - Чапаев, Ленин, Сталин, Брежнев...

Представяте ли си? Мъничката ви, крехка рожба да носи име с толкова сурово, сибирско звучене - Сталин!!! Но... Имате нещо против?! О, значи сте враг на властта! Добре дошли в Белене!

Така се написва първата страница от историята на абсурдите на българската именна традиция.

Избухването на "нежната революция" в България през 1989 година отваря нова страница в историята на българските именни абсурди. Отприщеният изведнъж, потискан 45 години, нагон за свобода, превръща реалността в гротеска - примитивна свободия, в условията на която се раждат новите абсурди на българската именна традиция. В така наречената демократична епоха българинът, освободен от държавната власт като фактор, строго
цензуриращ възможностите за избор на име, залита от единия към другия полюс на абсурда. С тази разлика, че този път именният абсурд, вместо политически, има лигаво- артистичен контекст. Извор на вдъхновение за именнотворческия процес на българина стават безкрайните латиноамерикански сериали, които заливат телевизионния ефир. Така се появяват - Изаура Петрова, Есмералда Георгиева и други подобни, традиционни български имена. Латиноамериканската линия на именния абсурд се подсилва и от успехите на бразилските футболни звезди, играещи в Шампионската лига - Роналдо, Роналдиньо, Роберто Карлуш... Е, как да не си кръстиш сина на тях! И после гордо да разказваш, че си баща на Роналдиньо... Нали?!

Постепенно обаче латиносериалите отстъпват по количествен показател на американските сериали и филми.Обществото ни, съзнателно и подсъзнателно се американизира, което неизбежно рефлектира върху тънката чувствителност на българския именнотворчески процес. Плод на тази рефлексия са използваните при кръщаване на новородени българчета американски имена- Майкъл, Робърт, Силвестър и други, които вкарват нова сюжетна линия в историята на българските именни абсурди.

В наши дни абсурдите на българският именнотворчески процес сякаш престанаха. Но опасността от ново развихряне остава да тлее като неизгасен въглен дълбоко във въображението на българина, което не искам да прогнозирам на какво би било способно под напора на могъщото медийно въздействие на Цунамито от турски сериали, заляло България днес. Не искам да съм лош пророк, но няма да се изненадам, ако възродителният процес от миналото се приповтори с пълна сила по отношение на имената...Обаче в обратна посока- с подмяна на българските с турски имена. И то под формата на напълно доброволно приемане на имената Мехмед и Инджи като достойни имена за всяко българско отроче...
Времето ще покаже!

Няма коментари:

Публикуване на коментар