петък, 13 декември 2013 г.

Ако Животът и Смъртта се изправят във футболен двубой...

Ако Животът и Смъртта се изправят във футболен двубой, как ли щеше да протече мачът?! Как ли щеше да бъде коментиран!? Може би така...

Коментатор: "Добър вечер, драги зрители, пряко от арената на собствения ви живот ще проследим вечното дерби между Живота и Смъртта! Това ще бъде един мач на живот и смърт, никой от противниците няма право на загуба, залогът е еднакво голям и за двете страни. Начален сигнал, мачът започва!...В тези начални минути Животът се опитва да финтира Смъртта с лъжливи движения, играе комбинативно, напористо, търси свободни пространства в отбраната на противника. На моменти Смъртта влиза грубо, покосява Живота на тревата, но Съдията мълчи, дава авантаж. Животът става на крака, играта продължава. С всяка изминала минута мачът загрубява. Ето още едно опасно влизане на Смъртта! Животът финтира и се измъква, напредва по тъч линията, комбинира със Здравната каса. Но тя реагира много бавно, мудно, не се ориентира и топката излиза в болнични.Какъв пропуск, какъв пропуск на Здравната каса! Смъртта поема топката и контраатакува по една от болничните пътеки, поваля две - три джипита, изправили й се на пътя, навлиза дълбоко в наказателното поле. Следва силен удар или както му казват лекарите - инсулт, който лети фалцово към вратата на Живота, но се разминава инфарктно близо с дясната греда на сърдечната камера. Животът в последния момент успява да отклони удара, опазва вратата си суха, но не и гащите. Атаките на Смъртта продължават - Животът е вкаран в собственото си наказателно поле и вече цяло полувреме не може да излезе оттам. Истинска футболна, пардон - житейска драма, драги зрители! Смъртта обстрелва вратата на Живота с коварни удари от всички посоки - от вкъщи, от работата, от медиите, от политиците и най- вече- от приятелите. Все пак Животът успява да организира една контра. Тръгва на отчаян щурм. Комбинира с крилата - Вяра, Надежда и Любов, които бързо изнасят топката до вратата на Смъртта. Животът подава на Любовта, тя се озовава сама пред опразнената врата на Смъртта, но...Любовта не умее да нанася удари, на всеки прощава и пропуска да накаже противника. Какъв пропуск, какъв пропуск на Любовта! Нежността също беше наблизо, можеше да протегне крак и да отклони топката в мрежата на съперника, но както винаги, тя фатално закъсня! Смъртта отговаря със светкавична контра по фланга, опразнен от Любовта, изправя се лице в лице с Живота, напредва към него със страшна сила. Но пада! Смъртта е фаулирана и пада за дузпа. Дали наистина имаше нарушение срещу нея или това беше театрално падане в наказателното поле?! Не можем да видим на повторението, защото в този мач няма повторения. Съдията свири дузпа. И това може би е краят! Точно последната минута на мача - наказателен удар! Наистина нелепо и нечестно, но факт - точно в последната минута на Животът ще му бият дузпа. Топката е поставена на бялата точка за наказателен удар. Смъртта се изправя с цялото си хладнокръвие срещу Живота. Животът е съвсем сам в този последен двубой - застанал е точно на голлинията. Голлинията на Живота! А топката е на бялата точка. Но тази точка не е препинателният знак, който поставя край на изречението, край на мисълта, край на творбата. Не! Това е просто една точка, от която може да последва многозначително многоточие...и мачът да свърши с реми."   

сряда, 30 октомври 2013 г.

Дневникът на един грипен вирус

Ден първи:

...Кацнах с чартърен полет на въздушно - капковите линии. Летях около метър - два, докато не се приземих върху главата на един българин. Допреди да излетя, живеех под наем в белите дробове на един французин. Живеех си като бял човек...Добре ми беше, но трябваше да хвана първата по разписание кашлица, излитаща в ранни зори от гърлото на французина. Иначе рискувах да ме заловят специалните части на френските антибиотици, които ме търсеха под бронхиално дърво и зъбен камък. Рекох си: "Кацам, пък каквото кашлица покаже!"...И ето ме на българска земя...Пардон - глава! От ученото по история в училище знаех, че до главата на българина какво ли не е идвало - та османско владичество, та две национални катастрофи, та комунизъм, та демокрация, та Бойко Борисов, та какви ли не други вируси!...Все ще изтърпи и един грип на главата си!


Ден втори:

Егати рошавата българска глава - въобще не можех да се ориентирам накъде е пътя за гърлото. Французинът беше сресан на прав път - не път, а цяла магистрала - нямаше как да объркам посоките. А тука - гъста джунгла! Цяла седмица един гребен не мина да ме качи на стоп. Накрая се ориентирах по силното въздушно течение, което идваше от постоянно говорещата уста на българина. Стигнах до входа й, но тя се беше затворила, защото стискаше здраво зъби. Ама,че късмет  - само допреди минута постоянно се отваряше, за да каже нещо за някаква майка. 


Ден трети:

Трети ден чакам...майката, за да се отвори по нейн адрес устата. Добре, че мина някаква леля и стринка, та входните врати на българското гърло широко се отвориха пред мен. Влязох в устната кухина - бях чул, че българските пътища са целите в дупки, но същото важи и за българските зъби. На два- три пъти щях да падна в кариесни шахти. Тази устна кухина се оказа много опасна - на няколко пъти щяха да ме изплюят срещу държавата, финансовия министър, кмета, треньора на "Левски" и всеки друг, виновен за нещо на българина. Затова бързо се спуснах навътре към белия дроб...


Ден четвърти:

То пък един бял дроб - причерня ми, като го видях. В него имаше толкова катран от цигари, че издрапах обратно по бронхите, преди да съм умрял от задушаване. Този човек не беше ли чел Женевската конвенция!?


Ден пети:

Трайно се настаних в бронхите на българина и започнах да го тормозя, за да го накарам да си остане на топло вкъщи. Къде ти! Скъсах го от кашлица, но той продължи да виси на студено по спирките и по градския транспорт. Е, как можех да се почувствам като човек в този човек!? Вместо аз да го разтърсвам с кашлица, той ме тресеше с градски транспорт. Вместо аз да го горя с висока температура, той ме гореше с греяна ракия. Вместо аз да съм упорит вирус, той беше упорит българин. Вместо аз да го заразя, той ме зарази  - с българска действителност .А първият признак на заразяване с българска действителност е този, че започваш да свикваш с нея. Дотолкова, че започва да не те боли от нея, макар да трябва. Дотолкова, че започва да не ти пука за нея, макар да трябва...

вторник, 15 октомври 2013 г.

Ако имаше Фейсбук през Средновековието

Какви ли щяха да са статусите, ако имаше Фейсбук през Средновековието?! Може би такива...

Статус на стената на хан Аспарух: "Днес си направих малка екскурзия до земите на Седемте славянски племена и там си останах!" (статусът е харесан седем пъти...от седемте славянски племена)

Статус на стената на хан Омуртаг: "Човек и добре да живее, умира...без Фейсбук и друг си прави профил! Нека направилият си профил по- късно, като лайква този статус, да си спомня за оногова, който го е споделил."


Статус на стената на хан Крум: "Ха съм видял някой да влиза във Фейса през работно време, ха съм му отрязал Нета и...ръцете!" (статусът е харесан през работно време от византийският император Никифор, от главата на когото по- късно хан Крум си прави чаша за вино)

Статус на стената на княз Борис I: Клип на песента "Amazing grace" с коментар на княза -  "Който не лайкне тази песен, е езичник!" (никой не лайква клипа и 52 болярски рода са избити заради езическите си убеждения!)

Статус на цар Симеон: "Сънародници, ако искате българската Фейсбук група да бъде на три морета, носете си мечовете и ме чакайте пред вратите на Константинопол!"

Статус на стената на византийския император Василий II Българоубиец след ослепяването на Самуиловите войни: Клип на песента "Очи чорние" с коментар на императора - "Сърдечен поздрав за цар Самуил!"

Статус на стената на цар Калоян след победата му срещу рицарите кръстоносци при Одрин: "Ако някой търси желязо за скрап, на Одринското поле има много!"

Статус на стената на цар Йоан Шишман след превземането на Търново от османците: "Турските сериали превзеха българския национален ефир!" (BTV и Диема Фемили веднага лайкват статуса)...

неделя, 6 октомври 2013 г.

Душа на кредит

Работа, работа и пак работа. И на работата, и вкъщи - все работа. Извадиха ми душата от работа. И така останах без душа! Пък без душа живее ли се!? То вече с душа не се живее, без душа пък хептен. Затова потърсих душа на заем. Но къде ти? Всеки гледа да ти извади душата, ама да ти даде - никой...Освен Небесното царство. Оказа се, че това е единствената обществена институция, която отпуска души на кредит. И така - изпратих гореща молба за отпускане на душевен кредит. Отговориха ми веднага - дойде самият Архангел Михаил. А? Аз го мислех за душевадец, а той се оказа, че бил старши инспектор по събирания на просрочени душевни вземания и...давания. Архангелът седна до мен и извади кредитен формуляр за попълване. Започна да ми задава въпроси. "Какъв размер душа искаш на заем - малка, средна или голяма!?" Замислих се. Само голяма щеше да ми свърши работа. С малка щях да съм малодушен, а със средна - душевно посредствен. Затова отговорих твърдо и решително: "Искам голяма душа!" Архангелът въздъхна тежко и каза: "Значи кредитът ще е ипотечен! Ще трябва да ти ипотекираме душата срещу един поръчител и застраховка вечен живот!" Поръчител?! Откъде можех да намеря поръчител?! Никой нямаше да се навие да ми плаща за душата, ако пак фалирам душевно! Затова се отказах. Обясних, че не мога да намеря поръчител. Архангелът ме погледна право в очите и каза: "Можеш!"  Айдеее, сега щеше да ми извади душата, докато не намеря поръчител! Досущ като всички други банки. Но той ми обясни: "Можеш да помолиш Исус Христос да ти стане поръчител, няма да ти откаже!" Позачесах се, където не ме сърбеше и се усъмних на глас: "А, ако ми откаже!?" Архангелът ми отговори: "Той на разбойника на кръста не отказа, та на теб ли!" Да бе, вярно, разбойникът беше взел много бърз душевен кредит, още там, на кръста, без да има възможност да плати и една вноска по него. Всичко му плати Поръчителя - и главницата, и лихвите. Особено лихвите! Това ме окуражи. Ами вноските? Попитах за погасителния план на кредита. Архангелът ме погледна толкова строго, че тръпки ме побиха: "Какъв погасителен план бе, човек!? Душата не се погасява, а се разпалва!" Обърках се, започнах да заеквам: "Ама, не, нали, разбираш ли, така е думата, въпросът ми е как ще си изплащам душата!?" Архангелът погледна формуляра и отсече: "С фиксирани месечни вноски от вяра, надежда и любов! Вноските се правят всеки ден, плащането им се осъществява по молитвен път, по сметка на Небесното царство!" След тази почти гневна тирада едва посмях да попитам с треперещ глас за размера на лихвата. Архангелът извади меча си от ножницата - това беше размерът на лихвата! По- точно - на наказателната лихва. "А такса обслужване на кредит има ли?!", попитах със сетни сили. "Има, но тя е платена...На Голгота!" Това ме накара да замлъкна. Сетих се колко е висока тази такса и че аз нямаше да мога да я платя никога. Затова се засрамих - уж си взех голяма душа, пък съвсем малодушно питах само за такси и лихви. Толкова трудно ми беше да разбера, че душата се измерва не в такси и лихви, а в саможертви!..

четвъртък, 26 септември 2013 г.

Ако Фройд беше разказал Пепеляшка

Пепеляшка се ражда и расте в емоционално комфортна семейна среда, в която майката, носител на патриархални нравствени ценности, упражнява доминантно влияние върху психогенезиса на своето дете. Това влияние обуславя оформянето на солидни нравствено -ценностни фундаменти, върху които започва да се гради личността на детето. Този градивен процес е жестоко прекъснат от внезапният екзистенциален край на майката. Нейната физическа и най- вече - нравствена смърт, инспирира драматични промени в психологическия статус на Пепеляшка. Силно емоционално привързана към майка си, тя преживява раздялата с нея с остра фрустрационна реакция, имаща деструктивни последствия за психологическия баланс на нейната личност. Психологическият статус на Пепеляшка допълнително с подлага на деструктивни въздействия и от страна на баща й, който след смъртта на съпругата си, започва да развива защитна реакция на отчуждение и изолация спрямо нея. Скоро бащата емоционално компенсира загубата на съпругата си, като се жени за втори път. Новата му съпруга е екзистенциален архетип на интелектуалната и нравствена елементарност в най- чист вид. Изявите на нейната елементарност протичат с агресивна прогресия, самоцелно насочена към доведената й дъщеря. В Пепеляшка мащехата първосигнално припознава образа на починалата съпруга, която тя ревниво възприема като все още жив макар и само виртуален съперник за сърцето на бащата. Така цялата репресивна сила на нейният синдром за женско съперничество се фокусира върху личността на доведената й дъщеря. Като допълнителни психорепресивни фактори се явяват и двете дъщери на Пепеляшкината мащеха. Те са генетично и възпитателно обременени носители на елементарността на майка си. При тях елементарността дори се реализира във физически много по- агресивни форми на репресивно поведение спрямо Пепеляшка. Двете дъщери използват всеки повод да демонстрират своята овластена позиция на превъзходство в семейната йерархия, като поставят в унизителни състояния своята доведена сестра. Тези унизителни състояния са предизвикани от принудителното третиране на Пепеляшка като субект със статут на обслужващ персонал в изпълнението на ежедневните домашно - битови дейности. Живеейки в тази силно враждебна среда, Пепеляшка е доведена до границата на психофизиологичното оцеляване, което намира метафорично изражение в нейното изтикване в ъгъла на къщата, до камината, в нейната пепел, откъдето произлиза и името й. Докарана до ръба на екзистенциалното оцеляване, Пепеляшка развива силно художествено- образно въображение, което е пряка защитна рефлексия спрямо враждебната действителност. Това така развито въображение започва активно да генерира приказно нереални образи. Пепеляшка ги възприема за достоверни и така постепенно изгражда своя паралелна реалност, в която намира последно спасително убежище. Тази реалност се населява от вълшебни герои и атрибути - фея, бляскава каляска, коне, красиви дрехи на принцеса, дворцови приеми. В един момент Пепеляшка прекрачва тънката граница, разделяща реалността от фантазията, водена от копнежа по изгубената красота и чистота на своето битие. Това всъщност е отчаян акт на търсене на спасение и бягство от статуквото на духовна нищета. Тя отива на бала в двореца. Това е дълбоко символичен акт на завръщане от нейна страна към изгубената младост и радостта от живота. Но тя успява да устои на предизвикателството до полунощ, когато страховият й синдром надделява и поема обратно управлението на поведенческите й действия. Започва мъчителна вътрешна борба, стигаща до опасните граници на шизофренното състояние, разделящи личността на истинска и измислена. Пепеляшка успява да консолидира психологическите си ресурси и да направи нова крачка напред, водеща я към класическия женски блян за любов - красивия принц от приказките. След сценарно зададени перипетии, фабулно обединени около трескавото търсене на женски крак, който да съвпадне по размер с изгубената стъклена пантофка, най- накрая принцът преоткрива Пепеляшка, като я приема и с нейния реален образ на бедно момиче. Това всъщност е метафоричен акт на приемане и помиряване със себе си на самата Пепеляшка. Нейният реален и бленуван образ се събират в едно и това наистина е щастливият край на всяка човешка приказка! 

неделя, 14 юли 2013 г.

GPS навигация на женската душа

От много време се опитвах да стигна до женската душа! Но все не ми се удаваше. Затова си купих най- модерната GPS навигация. В магазина ми казаха, че с тази навигация ще мога да отида навсякъде. Била безпогрешна. Качих се на колата, сложих навигацията на арматурното табло и зададох координатите. Написах "женска душа" и зачаках GPS- ът да ми начертае маршрута. Той се "позамисли" малко, но ми обозначи с червена линия пътя. Ха!? Картата показваше, че женската душа е съвсем близо - на две- три преки. Сърцето ми се разтупка от вълнение. Тръгнах по маршрута. Началната точка беше -  "очи на жената". Но какво трябваше да направя!? GPS- ът  ми съобщи с електронно генериран мъжки глас: "Влез през очите и след ирисите завий плътно вдясно към дясното мозъчно полукълбо на жената!" Дадох мигач и завих. Едва взех завоя - много остър беше, чак леко поднесох и се ударих в един ствол на пътя. Оказа се, че бил...мозъчния ствол. Заобиколих го и продължих. GPS- ът ми съобщи да карам все направо до функциите на дясното мозъчно полукълбо на жената. Каза ми да карам, докато не срещна по пътя  пътни знаци за усещания, символи и образипространствено възприятиефантазияимпулсивностпоемане на рискове. Карах- карах - всички знаци се изредиха. Накрая GPS- ът ми съобщи да завия наляво след пътния знак за поемане на рискове. Завоят беше много рисков - поднесох и се ударих челно в периферната нервна система на жената. Изкривих една мантинела, разделяща соматичната от вегетативната нервна система. От толкова нерви ме хванаха нервите! Но обърнах и продължих. GPS- ът ми каза да карам направо, докато стигна до тунели. Така влязох в кухите, тръбести образувания на женската сърдечно- съдова система. Беше тъмно, пуснах фаровете на дълги. GPS- ът ми изкомандва: "Завий наляво, мини през лявото предсърдие и спри на стопа при аортната клапа!" Вече бях много близо до женската душа, само на едно кръстовище. Очаквах с нетърпение да угасне червения светофар за съкращение на сърдечния мускул - систола, и да светне зеления светофар на диастолата- отпускането му. След този светофар щях да вляза в сърдечните камери. Там някъде според GPS- а трябваше да е женската душа. Обаче точно тук, накрая, GPS- ът блокира и започна да повтаря: "Няма връзка с базата данни, няма връзка с базата данни!" А аз се намирах точно на кръстопът - между лявата и дясната камера на женското сърце. Зад мен се образува цяла колона от бели и червени кръвни телца, които бързаха за работа и започнаха да натискат нервно клаксоните. Ударих силно GPS- а по корпуса и той най- накрая зацепи. Показа ми къде е женската душа...А!? Дали не се беше тотално бъгнал този GPS - показваше ми, че женската душа е точно тук, на кръстовището. Кръстовище, в което пътищата едновременно свършваха и започваха, кръстовище, което беше начало и край на всеки път от и към сърцето. Кръстовище, на което не можеш да останеш дълго, защото трябва да тръгнеш по някой от неговите пътища, да избереш посока - грешна или вярна. Кръстовище, което го няма на никоя пътна карта, в никоя база данни. Кръстовище, за което няма пътни знаци, освен един. Това е знакът "стоп". Знак, с когото трябва задължително да се съобразиш и да спреш на място за малко...За малко, но достатъчно, за да разбереш, че точно това е крайната дестинация, която винаги си търсел!

вторник, 25 юни 2013 г.

Речник на автомобилните термини за жени

Волан: въртяща се кръгла стойка, предназначена да се използва за отмора на ръцете и извършване на всякакви козметични манипулации по тях - оформяне, лакиране и оглеждане в близък план на ноктите по време на път.

Педали на съединител, спирачка и газ: мини фитнес уреди, предлагащи различни степени на натоварване, предназначени да се използват за активно трениране мускулите на краката по време на пътуване.


Ляво, дясно и задно огледало: аксесоари с изцяло козметично предназначение, позволяващи на женското лице да вижда себе си от три различни гледни точки при нанасяне на червило, руж, сенки или грим в интервала от време до светването на зелен светофар.


Контролни лампи на таблото: празнично мигащи светлини в различен цвят, предназначени да разсейват  женския взор от скуката на дългото монотонно пътуване.


Арматурно табло: масивна пластмасова поставка, предлагаща много ниши и релефни форми за сортиране и естетическа подредба на женска козметика.


Жабка: обособено за съкровен багаж пространство в купето на колата, аналогично на дамската чанта, с предназначение да изпълнява същите като нея товароемки и секретни функции.


Багажник: тежкотоварен отсек в купето на колата, предназначен да побира всички женски пазарски чанти след обиколка по магазините.

Паркиране: едно от доказателствата за безотказното действие на закона за гравитационното привличане между твърдите тела.

Потегляне на зелен светофар: екстремна спортна дисциплина, съчетаваща в себе си елементи от кикбокса, класическата и канадската борба.

Угасване на колата на кръстовище: параноичен страхов синдром, протичащ с бърза промяна на психофизиологичния статус, развивайки се от шоково- паралитично състояние до истеричен пристъп.

Престрояване в трилентово платно: едно от доказателствата, че теорията на хаоса е математически апарат, опериращ на базата на поведението на някои нелинейни динамични системи.

Превключване на скоростния лост: лотарийно- хазартна игра от рода на "тука има - тука нема", в която най- големият губещ са...лагерите на скоростната кутия.

понеделник, 17 юни 2013 г.

10 прилики между децата и автомат "Калашников"

1- ва прилика:

Децата, както автомат "Калашников" имат прекалено много кинетична енергия за освобождаване.

2- ра прилика:

Децата, както автомат "Калашников" могат да нанесат много поражения за малко време.

3- та прилика:

Децата, както автомат "Калашников" са най- опасни, когато са заредени и освободени от предпазител.

4- та прилика:

Децата, както автомат "Калашников"действат светкавично бързо и автоматично.

5- та прилика:

Децата, както автомат "Калашников" дават силен откат, или казано на военен жаргон - "ритат", ако не ги държиш здраво.

6- та прилика:

Децата, както автомат "Калашников" трябва да имат правилна прицелна точка.

7- ма прилика:

Децата, както автомат "Калашников" трябва да се смазват и поддържат чисти...

8- ма прилика:

Децата, както автомат "Калашников" предизвикват непредвидими рикошети.

9- та прилика:

Децата, както автомат "Калашников" могат най- силно, болезнено и фатално да те наранят, особено, когато си им родител.

10- та прилика:

Децата, както автомат "Калашников" ги обичаш, въпреки че знаеш колко силно могат да те наранят.


петък, 14 юни 2013 г.

10 горчиви истини за Фейсбук

1- ва истина:

Потребителите, които имат най- малко приятели в реалния живот, имат най- много приятели във Фейсбук.

2- ра истина:

Потребителите, които имат най- много приятели в реалния живот, имат най- малко приятели във Фейсбук.

3- та истина:

Във Фейсбук има повече фейс, отколкото бук.

4- та истина:

Във Фейсбук се гледа повече на фейса, отколкото на бука.

5- та истина:

Фейсбук е социална мрежа, която води до асоциалност.

6- та истина:

Повечето потребители във Фейсбук са злоупотребители.

7- ма истина:

Във Фейсбук се виждат стените, но не и хората, които се крият зад тях.

8- ма истина:

Фейсбук печели от това, което губим - времето ни.

9- та истина:

Във Фейсбук можеш да намериш всеки, но не и себе си.

10- та истина:

...И 1000 харесвания във Фейсбук не могат да се сравнят само с едно, но истинско в реалния живот.




четвъртък, 13 юни 2013 г.

10 прилики между начина на управление на автомобила и жената







1-   ва прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, трябва да внимаваш да не влезеш в улица без изход или в насрещното движение.

2-   ра прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, не натиснеш ли навреме спирачките, ще се удариш в първия срещнат...магазин.

3-   та прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, започнеш ли да чуваш дразнещи натрапчиви звуци, тропане, пилене – значи нещо не е наред и плаче за майстор.

4-   та прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, трябва да освобождаваш малко от скорост, когато много се вдигне работната температура.

5-   та прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, трябва да внимаваш с габаритите й при маневриране в тесни пространства.

6-   та прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, трябва да натискаш нежно педала на газта, за да не започне да се форсира на високи обороти.

7-   ма прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, не трябва да чакаш да ти светне червено някоя от контролните лампички на таблото, за да направиш седмично сервизно обслужване.

8-   ма прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, започне ли да те занася и да завива на една страна, особено „у лево”, значи спешно трябва да прегледаш спирачната система.

9-   та прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, ако започне трудно да пали на студено, значи не й достига ток, трябва по- често да даваш на контакт!

10-та прилика:

Както при управлението на автомобила, така и при управлението на жената, ако започне да свети лампичката за горивото, не трябва да караш на резерва, а веднага да заредиш и то догоре!




Момина крепост





Бригадата ни работеше по укрепване стените на един микроязовир в Родопите, под който имаше три села. Работехме всеки ден, без почивка, защото според метереологичните прогнози за месеца, се очакваха обилни дъждове. Скоро водата в язовира щеше да се покачи до критичното си ниво и стените на дигите, които подсилвахме с бетон и арматурна мрежа, щяха да поемат ударната вълна на водната стихия, идваща от планинската река. Водата на реката вече се чуваше как приижда от върха на планината с глухо, заканително бучене. Камъните, които реката влачеше по пътя си, се търкаляха и огласяха със страховито ехо планинските клисури. Работехме мълчаливо, защото всеки слушаше зловещата симфония от звуци, която реката сътворяваше. Чувствахме се точно като обречени защитници на крепост, която е обсадена от безпощаден враг. Може би това чувство ни се подслилваше от легендите, които се носеха за този край. На билото над микроязовира се виждаха останките от средновековна крепост. Местните я наричаха „Момина крепост”. Старите хора ни разказваха, че крепостта била силна, имала дебели стени и три месеца задържала настъплението на османските завоеватели в планината. Накрая обаче всички мъже, защитници на крепоста, били избити. Останали само децата и жените. А османците готвели поредната атака, при която щели да разбият крепостаната порта със стенобойна машина- таран. Някой трябвало да задържи врага, докато децата се изтеглят през таен изход. Но кой, като вече нямало мъже!? Тогава срещу османците излязла Росица, най- красивата мома на селото. Излязла и се изправила срещу стенобойната машина. Османците, които прииждали с хищни викове, притихнали пред тази гледка. Пред тях стояла младата жена с красиво разпуснати коси, в които вятърът невинно си играел. Очите й, разширени от страх, били необятно сини като небето. Кожата й, бяла като сняг, пулсирала с нежно вълнение при гърдите. Треперещи, ръцете й били широко разтворени като при дългоочаквана среща с любим. Смутени от гледката, османците спрели за миг настъплението. Дебелите крепостни стени не ги спрели, но тази крехка женска решителност успяла. Грозната Смърт не ги спряла, но красотата на Живота успяла. Макар и за миг. Само миг преди стрелите да полетят срещу нежната женска гръд...Само след миг очаквахме и ние водната стихия да настъпи срещу нашите диги. Срещу нея имахме бетон, арматура, булдозери, фадроми...Но, гледайки останките от „Момина крепост”, извисяваща се на билото над нас, вече имахме и нещо много по- силно. Имахме пример, имахме готовност да дадем всичко от себе си!