"Послушен или палав?"- това е въпросът

"Синът ви е много палав!" Вече кой ли не ми го казва- учители, познати, непознати, приятели, неприятели, сульовци и пульовци. Всеки! Независимо дали го питам, или изобщо не го питам по този въпрос- по повод и без повод. Всеки свъсва вежди, поклаща отчаяно глава и ми съобщава с прискърбие: "Синът ви е много палав!" Във въздуха остава да витае незреченото на глас съжаление към нас, неговите родители- "Тежко ви и горко ви с такова дете!"...Да, тежко ми е, наистина. А сигурно ми е и горко. Но съм сигурен, че същото им е било и на родителите на най- лудите глави, които Историята познава. Ще ме извините, ама съм историк и професионално деформирано разсъждавам за всяко нещо в контекста на Историята. Та си мисля, че тежко и горко им е било и на родителите на Бенковски, Хаджи Димитър, Караджата, Панайот Хитов, че даже и Левски, нищо, че изглежда толкова сериозен по снимките. Представяте ли си ги всички тези свободни духове, всички тези бунтовни мечтатели, които не са скланяли глави пред нищо- те да са били послушни деца?! А?! Да, да, послушни, ама друг път. Послушните си се раждат послушни, живеят послушни и накрая- още по- послушни умират. Раждат се, живеят и умират удобно послушни за всички. Никой не се възмущава и не се оплаква от тях, защото послушно правят всичко, каквото се очаква и дори не се очаква от тях- без да създават дилеми, препятствия, реплики, въпроси, съпротиви, откази и така нататък различности от монотоннно очакваното. Те са толкова лесни, а палавите- толкова трудни. Но дори "палавият" Вазов го е прозрял в "Под игото"- "Лудите, лудите - те да са живи!" Защото тежко и горко на родители с деца "луди глави", но още по- тежко и горко на История без "луди глави", без бунтари, без мечтатели, без свободомислещи, без НЕПОСЛУШНИ!...
"Синът ви е много палав!" Отговарям ви на всички: "Да, защото е НЕпослушен!" Пък както искате го разбирайте, подскачайте, куткудякайте от възмущение...Няма да ви слушам!