Всичко е поезия

Повярвайте ми, всичко е поезия. Няма начин да не е поезия. Ще си скъсам подметките, но ще бъде поезия. Дори и да не става за поезия- ще стане. Иначе ще бъде ежедневие. А това разбирате ли колко е страшно? Това е серийно производство- всеки ден, излят по един калъп, пакетиран, с печат за годност от дата еди- коя си до дата еди- коя си, готов за консумация, за смилателна стомашна обработка и отделяне, за да бъде направено място за следващият. И следващият. И следващият след него. До края.
Точно този ден обаче няма да бъде серийно производство. Ще бъде изключение. Едно поетично изключение от правилото, от матрицата. В този ден всичко ще бъде поезия...
Как?
Така!
Ще стана сутринта и ще започна да си оправям леглото. Ще прокарам нежна длан по още топлата от съня повърхност на чаршафа. С търпеливо внимание, предпазливо, за да не ги нараня- ще изправя всяка неравност и гънка, причинени от неспокойните движения на тялото ми. Върхът на пръстите ми ще почувства изстиналата следа на отминалия тревожен сън и ще му донесе закъсняла утеха и разбиране. След това ще пусна една прахосмукачка. Ще изпъна крак с грацията на руска балерина, за да натисна, без да се навеждам стартовия бутон и ще започна да... танцувам. Кавалерски поклон и покана, изречена без думи, с очи: "Може ли един танц?!"..."Фиуууууууууууууу!", ще ми отговори положително, с 1500 оборота в минута, моята въображаема дама- прахосмукачката. Разбира се, ще танцуваме валс- плавно елегантно като във виенски салон. А прашинките ще летят около нас крехко трепетни, сякаш са красиви пеперуди и доброволно- самопожертвователно ще влизат в тръбата на прахосмукачката. Запленени! След като почистя, ще вдигна синът ми от компютъра. Ще му обясня с тих, психотерапевтичен глас: "Малък си и дори не подозираш какви тежки поражения, с дългосрочни нравственно-естетически последствия, нанася върху твоята крехка детска психика агресивната баталност на игрите, които играеш. Затова днес ще се потопим в чистите, животворящи води на приказния свят, сътворен от братя Грим- един свят, в който доброто побеждава злото точно както в последната версия на "Кънтър Страйк", но без да използва пистолети и картечници! А с доблест, окрилена от силата на Любовта, нежно пулсираща в гърдите на красива принцеса." После ще отида да си изгладя работния панталон. На пара. За да омекне плата и ютията да мине плавно по ръба, сякаш се движи по тънката линия между живота и смъртта- едновременно изгаряща и меко милваща. Жестока и нежна, огън и вода, живот и смърт. В края на деня ще приспя дъщеря ми, милвайки я по челцето и малките "охлювчета" на къдравата й косаще целуна жена ми за лека нощ и ще си легна. Ще затворя очи и на сутринта, когато ги отворя- светът ще бъде различен. Всичко ще бъде поезия!