четвъртък, 13 май 2010 г.

Чудовищата на Сашко


"Тате, подръж ми за малко картите!" Сашко ми остави тестето с карти и отиде на пързалката. В ръцете си държех неговите любими карти с чудовища. Тестето беше още топло от ръката на Сашко, която го беше стискала по мечешки силно. Все едно държех комат пресен, топъл хляб. Погледнах тестето- беше леко огънато, следвайки формата на ръката на Сашко. Толкова го беше стискал, за да не го изпусне случайно. Милият Сашко, за него тези Чудовища са толкова важни- с тях ляга, с тях става. Носи ги и в Детската, макар че е строго забранено да се внасят карти. Обаче той ги внася по таен контрабанден канал- крие ги в чорапите си, в гащите си. Само и само, за да спи и в Детската с тях. Само и само, за да може да се изхвали на всички деца с любимият си Синеок бял дракон. Същият, с когото тайно си говори като с човек. Понякога си мисля, че трябва да е доста самотен и неразбран, за да си говори с един Синеок бял дракон. Чак пък и синеок!? Дали наистина беше такъв? Започнах да разглеждам картите- повечето бяха станали на парцали от разглеждане и мушене по разни тайни скривалища в Детската. Минах през Секача, Пазителят на мъртвите, Кораг, Мортикон и...Ето го- Синеокият бял дракон. Наистина му пишеше името- Синеок бял дракон! Макар че, от картинката не личеше нито дали е бял, нито дали е синеок- беше единствено зловещо озъбен. Но това беше чудовището на Сашко, което на мен се зъбеше, а него сигурно го гледаше с нежно разбиращ синеок поглед...И сигурно това беше така, защото аз гледах на Дракона като на чудовище, а Сашко гледаше на него като на приятел. Аз виждах само неговите остри зъби, Сашко- само неговите сини очи...
...Скоро Сашко се върна от пързалката и си взе тестето с карти- сложи го внимателно в джоба си. Преди това обаче се увери, че Синеокият бял дракон е сред останалите карти. Потърси го сред цялото тесте от стотина карти и като го намери, му се усмихна с любов. Такава любов, която би превърнала и най- голямото чудовище в приятел!

Няма коментари:

Публикуване на коментар