сряда, 5 май 2010 г.

Под прозореца на Мамето

Обичаме да минаваме от там- покрай училището на Мамето. Винаги, когато се разхождаме, се спираме за минутки близо до училището и поглеждаме нагоре- към 4- ти етаж, където преподава нашата мила Маме. Ама не смеем да я викаме, че ще стане страшно- целия й клас ще се вдигне на крак, за да се залепи на прозорците. Затова стоим и безмълвно я съзерцаваме как преподава- размахва плавно ръце, сякаш дирижира Лондонската филохармония. Лицето й сияе от някакъв възрожденски даскалски ентусиазъм, който вече само се вижда от портретите на народните будители в учебниците по История. А очите й са красиви, защото се усмихват на децата...Това е точно тя- Мамето, нашата мила, родна даскалица. Много често тя ни съзрява как я гледаме, но не смее да се издаде пред децата, че ни е видяла. Тогава тя просто случайно се доближава до прозореца, поглежда за миг към нас с деликатна усмивка и продължава пътя си между чиновете. И никой не разбира, че докато тя обяснява сегашно време в английския език, си мисли за нас- за това колко много я обичаме и ни обича. Сега и завинаги!

Няма коментари:

Публикуване на коментар