вторник, 11 май 2010 г.

Когато Господ се усмихне

Тази вечер молитвата ни преди сън завърши по неочакван начин. Чу се едно мъничко, крехко и ранимо "Амин!", което излезе тихо от устата на Невичка. Ха!? Това "Амин!" не ме касаеше пряко, защото беше адресирано да стигне до Господ, но ми стана мило да го чуя и се усмихнах. Усещах, че и Сашко също се усмихва в тъмното. Нямаше начин как да не се усмихне всеки на това мъничко "Амин!". Затова бях сигурен- в този момент Господ се усмихва! Защото някак стана усмихнато навсякъде- в стаята ни, в целия свят сякаш. Никога не съм виждал лицето на Господ- виждал съм само Неговите творения. Но този път видях усмивката Му. Не знам как, но я видях. Макар и в тъмното- когато очите нищо не могат да видят. Но и когато не могат да попречат, като ограничават само с очевидното. Тогава в едно мъничко "Амин!" видях невидимото- простотата на нещата, които карат Господ да се усмихва. А именно- по детски искрената вяра!

Няма коментари:

Публикуване на коментар