петък, 20 януари 2017 г.

Из зимния дневник на баба

Вятърът свирепо фука,
камък от студа се пука.
Седя и на огъня се грея,
да погледна вън не смея.
Някой на вратата чука:
- Бабо, знам, че си тука!
Отварям устата си цяла,
дошла е мечка бяла!
Мечката ме тъжно гледа,
трепери отчаяна и бледа
- Моля, дайте одеяло,
че на вънка майката си е...сковало!
Ох, горката баба Меца,
води с нея десет деца!
Треперят и мечетата бели,
просят юргани дебели...
Къщата ми стана бежански лагер,
мечки да ги ринеш с багер.
- Постеля нямам излишна,
но имам ракия тригодишна!
Налях на бялата дама
чаша ракия - сто грама...
И баба Меца се стопли,
запя с мечешки вопли,
десет пълни чаши омете,
накрая краката оплете.
Пи с мен до вечерния мрак
и отиде си на зиг - заг!

четвъртък, 19 януари 2017 г.

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да бъдат обявите в него? Може би такива...

Обява на баба Яга: "Търся сладки момченца с цел бърза консумация на отношенията!"

Обява на Ламята: "Търся трима юнаци, на които да им покажа ...огън от любов!"

Обява на Кашчей безсмъртни: "Безсмъртен търси смъртна, за чиято любов да умре!  

Обява на Красавицата от "Красавицата и звяра": "Красавица си търси мъж, който става звяр в леглото!"

Обява на Вълка: "Търся момиченце с червена шапчица, с което да изляза в гората за...вечеря! п.п. ...Моля да не ми пишат козлета, прасенца и баби - тях ще ги оставя за закуска!

Обява на Звяра от "Красавицата и звяра": "Беден и грозен търси богата и красива с цел брак по сметка!"

Обява на Пепеляшка: "Гола и боса търси принц да я облече и обуе!"

Обява на Али баба: "Мигрант от арабски произход, живеещ с още 40 разбойници в бежанска пещера, търси политическо убежище и приказен живот с германка."

Обява на Аладин: "Търся си богата жена или вълшебна лампа, че сметките от ЧЕЗ ми идват в повече!"

Обява на Хитър Петър: "Хитър търси наивна"

Обява на Бедния рибар: "Печен търси обезпечена!"

неделя, 15 януари 2017 г.

Пролетта ще бъде от всякога по- топла, неизбежна

Вярвам, че колкото и зимата да е студена, снежна,
пролетта ще бъде от всякога по- топла, неизбежна.
Вярвам, че колкото и да е жесток на зимата бича,
пролетта, макар и плахо, през прозорците наднича.
Тя идва с всеки лъч, пробил си път си през мраза,
с всяка нежна дума, победила човешката омраза.
Идва с всяка ръка подадена в нужда,
с всяко сърце, което за обич се пробужда.
Идва с всяка усмивка без конкретен повод,
с всяка надежда, за която няма довод...
Идва, но всеки един от нас е този,
който променя и най- мрачните прогнози!

сряда, 11 януари 2017 г.

На вънка майката си е...сковало

Вятърът свирепо фука,
камък от студа се пука.
Седя и на огъня се грея,
да погледна вън не смея.
Някой на вратата чука:
"Има ли човек тука!?"
Отварям устата си цяла,
дошла е мечка бяла!
Мечката ме тъжно гледа,
трепери отчаяна и бледа
"Моля, дайте одеяло,
че на вънка майката си е...!"

събота, 7 януари 2017 г.

Червен код за душата

От снега или от новините повече треперим,
че пътя към вкъщи няма да намерим...
Дали виелиците снежно - мразни
по- страшни са от думите омразни?!
Кодът е червен, а снегът е бял,
кога за последно с него си играл?!
Кога за последно чу тишината снежна
и изрече без причина дума нежна?!
Или и в душите ни, в светът ни личен,
кодът също е червен, критичен?...

Когато колата не пали, по- мъртва от пън

Снежко затрупа всичко навън,
колата не пали, по- мъртва от пън.
Затънала цяла в белия пух,
в студа предала Богу дух,
остави ме сам на пътя насред,
да търся акумулатор навред...
Ала от нигде ток в двигателя не иде.
"Да запаля в студа не ще ме биде!..."
И дорде мисълта ми отчаяно се лута,
жената слезе отзад да забута.
"Не жена, а желязо!", рекох си аз.
"Как намира сили в този мраз?!"
Започна да бута метри по метри,
сякаш е с двигател четри по четри.
Бута и пред нищо се не спира,
щом е за пазар, готова да умира!!!
Е, как да не запалиш тогава,
с жена, която не се предава!
Това е искрата,
която всеки двигател събужда -
да имаш женско рамо в нужда!!!

събота, 31 декември 2016 г.

Монолог на една отминаваща година:


"Последните ми часове изтичат
и всички към часовника надничат.
Останала съвсем сама накрая,
ще говоря , вместо да затрая...
Каква е тази суета и празнична измама,
не разбирате ли, че участвате в драма?!
Не разбирате ли, че в моя час последен,
е скрит на смъртта дъхът й леден?!
Какво празнуваш днес, глупави човече,
та ти си остарял с една година вече?!
Затова ли днес шампанското в чаши ще се лее,
виж въгленчето Смърт как в дните твои тлее,
готово да пламне в неочакван ден и миг,
за да изличи напълно човешкия ти лик.
Чуй, стрелките драматично отброяват
минутите човечност, които ти остават.
Чуй как часовникът тиктака,
а някой нежността ти чака...
Прегърни го силно, като за последно,
стопли с целувка сърце му ледно,
така годината, макар и да приключи,
ще има смисъл, ако любовта се случи..."