А Нана?!

Ако има някого, за когото е създаден изразът "Във всяка манджа мерудия!", то това със сигурност е Невичка. Защото тя, каквото и да става, разбрала- неразбрала, винаги, за да не остане по- назад, казва: "А Нана?!" Което го казва с такава интонация, все едно иска да каже:"Ей, къде така без мен?!" Милата, все гледа да не се прецака- затова си казва дежурното "А Нана?!" и по този начин се присъединява към всяка кауза, независимо колко нелепа може да бъде тя. Например- с Мамето обсъждаме на глас какво наказание да наложим на Сашко за извършена от него пакост, Невичка ни слуша с отворена уста и за всеки случай си казва своето: "А Нана?!" Демек- "А наказание за мен?!" Друг път пък вижда да приготвям храна за кучето и пак се включва- "А Нана?!" Или- пия аналгин, защото ме боли главата- тя ме вижда и изхленчва: "А Нана?!" За щяло и нещяло- "А Нана?!" Направо този израз се превърна в нарицателен и дори Невичка да я няма, докато говорим за нещо, включваме и Невичка в сметките, като казваме: "А Нана?!"...Къде без Нана?! В добро и лошо- и Нана! Нашето мило, малко, неизменно присъствие- Нана!