петък, 30 септември 2016 г.

Имаш ли котва, която те държи?

Имаш ли котва, която за истината да те държи,
когато е бурно морето от мерзост и лъжи?
 
Имаш ли котва, която за живота да те държи,
когато смъртта наоколо хищно кръжи?
 
Имаш ли котва, която за нежността да те държи,
когато звярът в тебе грубо ръмжи?
 
Имаш ли котва, която няма да се счупи,
когато дяволът опита душата ти да купи?
 
Имаш ли котва, която няма да се откъсне,
когато сърцето ти разбито се пръсне?
 
Имаш ли котва, или нищо да те държи не остана,
а е толкова далече тишината на пристана...
 
Имаш ли котва, или по течението се носиш
и за миг покой, преди да си отидеш, просиш!?...

сряда, 28 септември 2016 г.

Ако 10 исторически личности имаха възможност да използват Фейсбук

Ако 10 исторически личности имаха възможност да използват Фейсбук, как ли биха коментирали?! Може би така...

1.Хан Крум: "Като Нета спира - на ти секира!"


2.Хан Омуртаг: "Човек и добре да живее, умира ..., ако не се тагне във Фейса."

3.Константин - Кирил Философ: "...Къде ми е кирилицата!?"

4.Пайсий Хилендарски: "О, неразумний, юзъре! Поради что се срамуваш да се тагнеш българин и не чатиш, и не постваш на своя език?!"

5.Хр. Ботев: 

"Но... стига ми тая награда -
да постне във Фейсбук народа:
умря сиромах за Уай Фай,
за Уай Фай, а не за свобода…"


6.В. Левски: "Фейсбук е в нас и ние сме във Фейсбук."


7.Н. Вапцаров:


"Ето – с Фейсбук аз дишам,
работя,
живея
и статуси пиша
(тъй както умея)."

8.Иван Вазов:

О, Фейсбук!
Три деня младите дружини
как Уай Фая бранят. Чатовете
трепетно повтарят на Фейса ревът.
Статуси ужасни! Дванайсетий път
гъсти коментари пълнят стената дива
и клипове я стелят, и селфи я залива.
Снимки подир снимки! Лайк след лайк!
Админ безумний сочи Фейса пак
и вика: "Чатете! Тамо са раите!"
И хейтърите тръгват с викове сърдити,
и "Лайкнах!" гръмовно рейтинга разпра.
Фейсбук отговаря с Je suis ура!


9. Йордан Йовков(прочитайки неграмотните статуси) : "Боже, колко мъка има по тоя Фейсбук, Боже!" 

10.Тодор Живков: "Тази година – Фейсбук за полупроводници. Догодина – за цели проводници!"

понеделник, 26 септември 2016 г.

Лятото си тръгва с валсова песен

Листата, пожълтели неусетно, бавно,
отлитат към небето с полет, плавно,
за да изтанцуват с вятъра безспирен
последен валс сред въздуха ефирен.
Последен валс, красив, световъртежен,
за миг отложил края неизбежен.
Но след този полет мимолетен,
изживели с танц мига си сетен,
листата падат на земята бездиханни,
а душите им отлитат есенно уханни.
Затова навън ухае на листа и есен...
...Лятото си тръгва с валсова песен.

четвъртък, 22 септември 2016 г.

Дори

Смел си, дори да те е страх,
ако се усмихваш и след крах.

Богат си, дори всичко да губиш,
ако вместо мразиш, още любиш.

Гориш, дори да гаснеш и тлееш,
ако през сълзи песен запееш.

Свободен си, дори да си в окови,
ако виждаш още хоризонти нови.

Силен си, дори слабост да проявиш,
ако не я скриеш, а пред всички обявиш.



Сбогом, лято!

Сбогом, лято!

...И ето, че лятото отмина. За Ники, който работеше през летния сезон на морето като кранист на голям строеж, не беше трудно да усети първите признаци на есенно застудяване по крайбрежието. Там горе, на върха на кулокрана, осезаемо се усещаше дори и най- деликатната промяна в посоката, силата и температурата на вятъра. През една септемврийска утрин, докато се изкачваше по стълбите към кабинката на върха, лицето му срещна хладния повей на бриза, носещ ухание на водорасли, примесено с дъх на жълти листа. Ники се спря и загледа в посока на морето, където се виждаше как изгревът пламва с пурпурно ореолно сияние на линията на хоризонта. На фона на огнения цвят се виждаха приближаващите сенки на голямо ято птици. Бяха щъркели, поели на юг по Виа Понтика. На пътя им се изправяше крана, който беше последното удобно място за почивка преди дългия полет. Десетки бели щъркели накацаха по дългата рама на стрелата. Кацнаха точно в момента, в който Ники щеше да натисне бутона, стартиращ движението на подемното стоманено въже. Това щеше да ги подплаши и накара да излетят, затова кранистът отмести пръста си от стартера. Десницата му леко трепна и се изпоти, имайки чувството, че  държи цялата красива мимолетност на този последен миг лято, преди той да отлети. Общите работници му викаха отдолу, че товарът е готов и може да пуска въжето. Силните викове изплашиха щъркелите и те излетяха. Остана само един, който изглеждаше стар и уморен. Той не се изплаши нито от виковете, нито от движението на подемното въже. Постоя още малко на стрелата и излетя обратно към морето. Никой не го видя накъде лети. Само Ники от високата кула проследи как сянката на летящия стар щъркел бавно се смали в далечината, превръщайки се в точка на хоризонта, която накрая  сякаш се разстопи и сля с фона на красивия есенен изгрев.

сряда, 21 септември 2016 г.

Дей заплата ми окрали първи път

Питат ли ме дей заплата
ми окрали първи път,
питат ли ме дей парата,
що я няма и е кът.

Тамо аз ще отговоря,
де на избори лъжа се лей,
де от парламента роден
премиерът наш светлей.

Тамо, де се възвишава
глупост колко планина,
де народът тайно шава
и краде в тъмнина.

Българио, недрага, гнила
земля пълна с лъжи
само с депутатите си мила,
а на нас живота ни стъжи.

петък, 16 септември 2016 г.

Всяка изречена дума може да бъде последна

Всяка изречена дума може да бъде последна,
но дали ще е на нежност богата, или ще е бедна?
Дали ще е изпразнена от смисъл, куха,
или ще е пълна с поезия, която гали слуха?
Дали ще е лишена от собствен цвят,
или ще разкрива цял един свят?
Дали ще разтапя на зимата мраза
или ще вледенява с усойна омраза?
Дали ще остави след себе си пътека,
дали ще се помни и след сто века?
Зависи само дали всеки път си готов
да изричаш думи пълни с любов.
Зависи само дали всеки път осъзнаваш,
че сетния си миг още не познаваш
и трябва за него да имаш дума последна,
която над тленното да бъде победна.
Която да те надживее и след теб да гори,
да говори за душата ти и чрез тишината дори..

неделя, 11 септември 2016 г.

С какво започва Родината?

С какво започва Родината?
С картинките в твоя буквар,

или с лицето на чиновник - злобар.
С добрите и верните приятели,
живеещи в съседния двор,
или с кварталната градинка,
по- мръсна от обор.
Или може би започва
с песните, които ни е пяла мама,
или с поредната мутренска драма.
С какво започва Родината?
С безценната пейка пред вратата,
или на емигранта афгански с брадата.
Или може би започва
с пролетната песен на скореца,
или със скъпата сметка от ТЕЦ- а.
И с този черен път,
на който края се не вижда,
или с комшията, който ти завижда.
С какво започва Родината?
Със старата таткова шапка,
или с документи за заем  - цяла папка
Или може би започва
с шумът от колелата на влак,
или с доволната усмивка на успял глупак.
С какво започваше Родината някога? ...
С какво започва сега?..
Отговорът носи тъга.

събота, 10 септември 2016 г.

Радина чешма

Чувал съм много строителни легенди. Повечето от тях са типично български, с нещастен край - разказват за вграждане на сянката или тялото на млада жена в основите на мостове, за сърцераздирателна раздяла с децата и любимата жена на дюлгери, отиващи за дълго в странство. Но легендата, която чух за построяването на "Радина чешма", имаше щастлива развръзка. Затова, докато подмазвах изронилите се с времето дялани камъни на чешмата, слушах с интерес разказа на случаен дядо, дошъл да си налее студена вода. Било отдавна, през онези стари, приказни времена, когато селските моми ходели всяка вечер за вода до отдалечен кладенец в планината. Всеки ерген, който си търсел жена, ходел там, на кладенеца. Достатъчно било да поносиш пълните с вода менци на някоя мома, за да й се обясниш дори и без думи в любов. Лесна работа! За всички лесна, но не е и за Данчо Дюлгерчето. Той харесвал бяла Рада и всяка вечер я пресрещал на кладенеца. Не смеел да я погледне право в очите. Та можело ли да издържи погледа му на такава женска красота - бяла кожа като сняг и черни очи - въглен, под нежно ветрило от миглени клепачи. Младият майстор - зидар всяка вечер носел пълните менци на бяла Рада, но тя оставала равнодушна към него. Условието й било категорично - вместо да й носи стомните по пътя, да доведе сам водата до селото, та всички моми вече да не ходят толкова надалече. Ама че тежко условие! В онези стари времена, в които строителната техника била толкова примитивна, да преодолееш денивелацията на планински терен и да изведеш вода от висока до по ниска точка, било почти невъзможна инженерна задача. Нужни били точни изчисления и къртовски физически труд. Но Данчо не се отказал и започнал да копае канал през планината, по който да потече вода до селото. Краят на канала трябвало да достигне пред портите на Радината къща, където щяла да бъде селската чешма. Минали много години, но планинското ехо от изкопните работи на майстора не заглъхвало ден и нощ. Всички моми и ергени се задомили, само бяла Рада и Данчо останали сами, верни докрай на дадената дума. И ето, че дошъл денят, в който майсторът пуснал водата да тече към селото. Буйна като младостта, тя неудържимо потекла през чучурите на чешмата. Вече доста остарял, но удържал на майсторската си дума, Данчо застанал пред чешмата в очакване жената на сърцето му да дойде да си налее вода. През всички години, докато работел, той си я представял все така млада и красива. Ала годините били безвъзвратно отминали, а заедно с тях и хубостта на бяла Рада. Но, когато тя пристъпила към него, макар и не така млада и красива, каквато била някога, той се усмихнал доволен. Разбрал, че младостта и красотата могат да отминат, но истинската любов остава докрай...Типично за съвременен човек, се бях усъмнил в щастливия край на тази легендарна любов. Дали наистина имаше такава обич!? Потвърждението дойде неочаквано. Портите на Радината къща се отвориха и на чешмата за студена вода приближи съвременно момиче, което удивително напомняше на Рада - бяла кожа като сняг и черни очи - въглен, под нежно ветрило от миглени клепачи. Продължих си работата и повече не посмях да я погледна...

Ако имахме Фейсбук още от утробата

Всеки ден прекарваме с часове във Фейсбук, сякаш сме родени и закърмени със социалната мрежа. Ако имахме Фейсбук още от утробата, какви ли щяха да са ни профилите, статусите, коментарите и снимките? Може би такива...

Профилна снимка на плод в първа седмица с коментар: "Аз съм онази малка точка в ъгъла..." Под снимката някой веднага публикува хейтърски коментар: "В кой точно ъгъл!?"

Статус на плод в 3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността:
"Остарявам бързо, неусетно дори - вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система - хващат ме нервите, защото Нетът тук е много бавен. Добре, че още нямам мозък - иначе щях да полудея от мисълта, че ще бъда затворен толкова дълго време с ограничен обхват."

Статус на плод в 5-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, края на 1-ви, началото на 2-ри месец от бременността: "Вече си имам очи и уши, но те още функционират некоординирано - затова, докато сърфирам из Фейса, "гледам и не вярвам на ушите си"!"


Статус на плод в 11-та седмица от оплождането, 4-ти лунарен месец, 3-ти месец от бременността: "Една трета от бременността мина. За една трета от бременността главата ми е една трета от тялото - затова на всяка профилна снимка ми се вижда само главата!"

Статус на плод в осми месец:
"Чакам с нетърпение да се родя и да изляза навън, за да хвана по- силен Уай Фай!"

Снимка на плод в пети месец, която е напълно черна: "Съжалявам, но светкавицата не ми работи, а тук е тъмно като в пещера"

Статус на плод във втори месец: "Нямам търпение да ми пораснат ръцете, за да си направя селфи! Макар че, още нямам ръце, а вече чатя..."

Статус на плод в девети месец: "Всеки момент ще бъда онлайн!"

Профилна снимка на плод в трети месец, на която плува в околоплодните води, с коментар: "На моренце съм!"

Коментар на плода в момента на раждането: "Някакви лекари се опитват да ми отрежат пъпната връв, а не виждат, че това е кабела за Интернет! Резнаха ми Нета, пък после се чудеха защо така безутешно рева..."