Паметна плоча, потънала в забрава

Паметна плоча, потънала в забрава,

обрасла в буйна трева и мъх,

напомняше за войн, загинал при Драва,

отдал на Родината сетния си дъх.

 

Отдавна не се четеше името на боеца,

времето го беше изтрило като с гума,

мъх покриваше издълбаното с резеца,

но още се личеше една последна дума.

 

"Родина" - последната оцеляла дума,

само тя още се четеше на плочата ясно,

заради нея боецът беше срещнал куршума,

уцелил го в гърдите, на сърцето отдясно.

 

И сигурно не беше никак случайно,

че точно тази дума до днес е оцеляла,

защото макар и анонимно, незнайно,

за нея свята кръв в бой се е проляла!

На гроба на баба

Наведен над гроб, до черната пръст,

старец хлипаше тихо, без глас,

а до него, внуче, мъничко на ръст,

гледаше небето с детски захлас.

 

Докато оплакваше любимата съпруга,

дядото не забеляза бялата птица,

която направи в небето няколко кръга

и кацна на телеграфната жица.

 

Ех, че бяха красиви птичите очи,

като че жена гледаше през тях,

а гласът й така познато звучи

и напомня нечий свиден смях.

 

А когато птицата отлетя надалече

и едно перце се откъсна от крилете,

"Сбогом, бабо!", детето тъжно рече,

защото няма при кого да ходи лете...

Най- социалната мрежа

Всяка вечер, на пейка кривокрака,
где уличната лампа трепетно мъждука,
под звездите, мигащи в мрака,
събираха се бабите от комшулука.

Събираха се, за да поговорят по човешки
за да се посмеят и да си поплачат
и докато плетат на внуците си дрешки,
да им олекне от теглото 'дето влачат.



Събираха се, макар че не идваха лесно,
макар че куцаха, подпирайки се на тояги,
но заедно им беше толкова интересно
и в разговора се подкрепяха с думи благи.



Събираха се, без да имат причина специална,
само да са заедно на уличната пейка кривокрака,
затова не познавам от тази мрежа по- социална,
която да споделя топлина и светлина в мрака..

Две хубави ръце

Две хубави ръце, ръцете на родител,
в две хубави ръце - на нежността обител,
в две хубави ръце - сълзи, още топли,
в две хубави ръце - заглушени вопли,
в две хубави ръце - благовеен трепет на пръсти,
в две хубави ръце - на Разпятие тежките кръсти,
в две хубави ръце - прошка за всички грешки,
в две хубави ръце - последните черти човешки,
в две хубави ръце - събрани всички детски рани
в две хубави ръце - разкъсаните на Голгота длани.
две хубави ръце, ръцете на родител,
прегръдката им - на всяка болка победител,
в две хубави ръце - криле на бели птички,
ръцете на родител - най- хубави от всички!