понеделник, 17 май 2010 г.

Не малка, а гАлЕма!



Тя се доближи до мен и с назидателно вдигнат показалец заяви: "Нана не малка- Нана гАлЕма!" Казваше го с такава философски поучителна интонация, все едно казва "Ти не знаеш ли, че Нана вече не е малка, а е голяма!?" След което се сви и пъшкайки, продължи съвсем сама, защото, разбира се, е вече галема, да си обува чорапките. Ясно! Превантивно ме предупреждава да не се опитвам да й помагам в обуването на чорапите. И как?! Та тя е вече голяма- нищо, че още не може правилно да я изговаря тази дума и казва- "гАлЕма". Но май наистина беше станала галема- щом се сещаше да го каже това. Стоех и я гледах. Пред очите ми беше станала от малка- галема. И си помислих, че е невероятно изживяване да виждаш как един човек се превръща в човек пред очите ти. Подобно на картина, която в началото е само отделни контурни щрихи, а след това платното се запълва с цветове и линиии. Така и човекът, така и Нана- в началото бе просто две чертички върху теста за бременност, след това тъмно петно с размер и форма на бобено зърно върху снимката на видеозона, след това ревящ къс месо с полуотворени очи и издрано лице, бебе, дете и сега- гАлЕма! Удивително е как неусетно върви времето и как утре ще дойде денят, в който ще изпратя Нана по пътя й до олтара...
...Тогава не тя, а аз ще кажа повече на себе си, отколкото на нея: "Нана не малка- Нана гАлЕма!" И ще разбера колко права е била Нана, когато някога ми го е казвала това.

1 коментар:

  1. Това ли е най-голямата родителска мечта,...на всеки родител ли,... да омъжи дъщеря си?

    ОтговорИзтриване