петък, 21 април 2017 г.

10 прилики между Фейсбук и затвора

1- ва прилика:
Подобно на затвора и Фейсбук е пълен със серийни убийци...на време!
2- ра прилика:
Подобно на затвора и във Фейсбук влезеш ли, оставаш за дълги години, дори до живот.
3- та прилика:
Подобно на затвора и във Фейсбук си сам и затворен между стени, по които от нямане какво да правиш, пишеш.
4- та прилика:
Подобно на затвора и Фейсбук откъсва хората от реалния живот, като им отнема свободата да живеят и общуват пълноценно.
5- та прилика:
Подобно на затвора и от Фейсбук бягството е трудно, дори невъзможно, а в един момент и нежелано.
6- та прилика:
Подобно на затвора и във Фейсбук така свикваш със стените, че не можеш да си представиш съществуването на друг живот отвъд тях.
7- ма прилика:
Подобно на затвора и във Фейсбук губиш времето си и пропиляваш най- хубавите години живот, прекарвайки ги далече от близките си хора.
8- ма прилика:
Подобно на затвора и Фейсбук е пълен с крадци...на чужди статуси, мисли и снимки, но те не си признават кражбите и твърдят, че са невинни.
9- та прилика:
Подобно на затвора и във Фейсбук е трудно да попаднеш...на хора.
10- та прилика:
Подобно на затвора и във Фейсбук всеки влиза различен, а излиза - еднакъв...И това е най- страшната присъда!

понеделник, 17 април 2017 г.

Утихна на камбаните празничния звън

Утихна на камбаните празничния звън
и суетата делнична се върна пак.
Вярата остана съвсем сама отвън,
на душите пред затворения праг.


И подобно на самотно, тъжно сираче,
зъзнещо на улицата с просещи ръце,
на вратата на всяка душа тя плаче
за трохичка обич от нечие сърце.

понеделник, 3 април 2017 г.

Тежко му на кантара електронен

Тежко им на телесните ми части,
ако дърветата раждаха пасти.
Тежко й на душата ми клета,
ако дърветата раждаха кюфтета.
Тежко им на кръвните ми граници,
ако дърветата раждаха баници...
Но най- тежко му на кантара електронен,
като накрая му се кача сит и ...многотонен!

понеделник, 20 март 2017 г.

Любовното обяснение на един математик





О, по- прекрасна от теорема на Питагор,


Когато ви видях за първи път, бях толкова аналитично объркан от съвършено пропорционалната, геометрична красота на тялото ви, че за миг душата ми се превърна във величина, която може да се изрази само с ирационално число. Линиите на лицето ви очертаваха красива окръжност; очите ви изразяваха пленителна асоциативност; краката ви бяха прави като бедра на равнобедрен триъгълник; гърдите ви имаха съвършен обем и площ, с нежен овал и едва доловими остри ъгли в центъра ореола им. Наистина, вашата красота беше толкова извън всяко познато ми матрично уравнение, че се опитах чрез Теорията на вероятностите да ви докажа, да ви дефинирам, за да съм убеден във вашето реално съществуване и възможност за емоционално решение. Но вие бяхте по- абстрактна и трудна за дефиниране и от Теорията на хаоса. Опитах се да ви параметризирам и да ви докажа чрез прости и рационални числа, но вие бяхте отвъд тях – сякаш сте обратна на всичко тригонометрична функция; обратна матрица, неподвластна на линейни комбинации. Затова се отказах да ви решавам, да ви доказвам и обяснявам – та нима има открита формула за решаване на любовния логаритъм!? Нима има открита Теория на любовта?! Не, няма! И не трябва да има, защото тогава Любовта ще се превърне в суха математика с готови отговори, която всеки може да решава. Тогава  Любовта ще бъде много лесен и логичен сбор от  рационални числа, който може да се постави под общ знаменател с всички останали чувства на човека. Тогава Любовта няма да бъде безкрайна окръжност, а правоъгълен триъгълник, в който всички ъгли на гледни точки и чувства могат да се изчислят до последният им градус. А аз не искам да ви обичам правоъгълно и праволинейно, не искам да ви обичам матрично и метрично. Искам просто да открия медицентъра на вашата душа, искам да открия сечението на вашето сърце, сборът на вашите уникални качества, за да ги умножа по безкрайност. Така накрая дори между нас да има деление, аз ще бъда удовлетворен, че поне с малко съм умножил любовта между хората и съм доказал,  че тя има константно присъствие и дълбок корен квадрат във всеки човек!


Алгебрично и геометрично ваш: Питагор Донкин

петък, 17 март 2017 г.

Нежността е...

Нежността е гълъб снежнобял,
полетял високо в небесата,
видя ли го, значи съм успял,
да повярвам на Бог в чудесата!
 
Нежността е залез тих,
догарящ с трепета на пламък,
чуя ли го, значи бих
разнежил и сърце от камък.
 
Нежността е утринен покой,
разливащ се с лъчите първи,
усетя ли го, значи има кой
да изцели душевните ми кърви.
 
Нежността е разлистила се пролет,
ухаеща на цветни пъпки,
вдишам ли я, значи птичи полет,
ще окрили човешките ми стъпки.

четвъртък, 16 март 2017 г.

Да можеше Ботев и Левски да са кандидат - депутати

Ех, да можеше Ботев и Левски да са кандидат - депутати,
та народът в парламента днес да ги изпрати.
Та да се изправи Левски пред парламентарната публика
и да потърси сметка къде му е чистата и свята република?!
Та да се изправи Ботев пред депутатите подобно арбитър
и да попита за кого умря в мъки Хаджи Димитър?!
И да напише Левски: "Народе???" - с въпросителни тревожни,
погнусен от депутатите ни алчни и безбожни.
И да покаже Ботев пред аудиторията суетно шумна,
как още му кърви на чело раната куршумна.
Ех, да можеше хъшове да са кандидат - депутати,
та Ботев вскички политици на "Майце си" да прати!...
 

четвъртък, 9 март 2017 г.

Смело сърце

Нарисувах очите ти с лятно - нощен черен цвят,
с нюанс от светлината на залез в притихнал свят.

 
Нарисувах устните ти с пламъка на изгрева далечен,
с нюанс от тъжно - жълтото на лист на смърт обречен.

 
Нарисувах ръцете ти с линиите на нежен щрих,
със светлосянка грацията на пръстите разкрих...

 
....Нарисувах те със слова,
за да запазя всичко това
за онзи сетен миг, когато...
ще отмине и последното лято.
Тогава, останал сам със смъртта,
ще си спомня пак любовта-
твоите устни, очи и ръце...
и ще умра със смело сърце.

сряда, 8 март 2017 г.

5 причини да НЕ подариш цвете на 8- ми март



1-      ва причина: иво) Икономическа

Купувайки букет цветя от улицата, без да получиш касова бележка за него, ще се превърнеш от
пасивен обект в активен субект на сивата икономика, с функцията на пряко съучастващ и въздействащ фактор върху процеса на нейното генериране и развитие!

2-      ра причина: Геополитическа

Купувайки букет цветя от улицата, ще станеш
инертен последовател и проводник на една авторитарна идеологическа традиция, третираща жената като строго субординиран на мъжа субект, заслужаващ мъжко внимание единствено на този ден, което в контекста на актуалната геополитическа ситуация в Европа, би активирало допълнително процесите на морално дестабилизиране и радикализиране на общественото съзнание.

3-      та причина: Екологическа

Купувайки букет цветя от улицата, ще станеш
един от многото активни фактори, влияещи върху нарушаването на екологичното равновесие на планетата чрез унищожаването на цветята и производството на целофан в индустриални количества, при което се отделят вредни отпадъци, засягащи безвъзвратно цялостта на останалите екосистеми!

4-      та причина: Религиозно морално- етическа

Купувайки букет цветя от улицата, макар и косвено, но предумишлено, ще съучастваш в посегателството върху живота не просто на цвете, а на Божие творение, което ще бъде форма на груба намеса във висшата морално
- етическа промисъл на Твореца!

5-      та причина: Естетическа

Купувайки букет цветя от улицата, макар и косвено, но предумишлено, ще съучастваш в осакатяването на Естетиката не само като форма, но и като реално съдържание...


п.п. Ей, за някакви си 5 лева букет какви причини измислих...Но откъдето и да го помисли човек - сивоикономически, геополитически, екологически, религиозно морално- етически и естетически, 5 лева са си 5 лева! Цял Апокалипсис! А защо да е така, като може всичко да мине и с едно най- обикновено "Обичам те, мила!" Така де – 5 лева сме готови да дадем и да съсипем цялата икономика, геополитика, екология, религия и естетика, а едно "Обичам те, мила!" ни се свиди! Толкова ли ни е скъпа вече любовта, та сме готови да я заменим с букет за 5 лв.?! При положение, че да обичаш е много по- икономически рентабилно, геополитически далновидно, екологически коректно, религиозно издържано и естетически красиво...Затова, вместо да поднеса букет, със съзнанието, че така спасявам по- добрата половина на Света от Апокалипсис, аз поднасям на този ден най- скъпото „Обичам те, мила!“, което мога и съм длъжен да си позволя...

вторник, 28 февруари 2017 г.

Този ден

Този ден е целувка от пролет
по лицето на намръщената зима,
този ден е птичи полет
на поезия, написана без рима.

Този ден е валсова стъпка
по ръба на очевидното,
този ден е прошка като пъпка,
надраснала обидното.

IT готварска рецепта


 Задушена платка на бавен рестарт

Необходими продукти:
- Дънна платка -  1 бр.;
- Компютърни вируси - 2- 3 бр.;
- Твърд диск - 1 бр,;
- Прах от LED монитор на вкус;
- Оптични кабели  - 1 кг.
- Клавиши от стара клавиатура 20- 30 бр.
Начин на приготвяне:
Един ден предварително изключваме антивирусната програма на персоналния си компютър, за да се улесни безпрепятственото влизане на вируси, които така да натоварят процесора, че той да загрее до температурата, необходима ни за задушаване на дънната платка. В момента, в който вентилаторът на охлаждането се включи, задушаването е започнало и затова към платката можем да добавим за гарнитура твърдия диск, като е необходимо да засечем час и половина до неговото пълно омекване. След час и половина топлинна обработка, платката и твърдия диск се разкашкват, объркват и поставят да къкрят на бавен рестарт. За целта трябва да оставим отворени всички възможни програми от контрол панела, та рестартът да бъде допълнително забавен от необходимото му технологично време за затваряне на програмите. Тук е моментът, в който кашата може да се посоли с натрупан прах от LED монитор на вкус и в нея да се разхвърлят крутони от клавиши на стара, непотребна клавиатура, с изпръхнала от времето пластмаса. Докато получената консистенция къкри на бавен рестарт, сваряваме оптичните кабели, докато омекнат, след което леко ги запържваме върху нагорещен тъчскрийн на Самсунг Галакси. Кабелите се пържат, докато станат еластични, подобно на спагети и се оставят да изстинат в сървърно помещение, а след това да съхнат в РАК шкаф. През това време рестартът трябва да е приключил и задушената каша от твърд диск и дънна платка, в която разбъркваме спагетите от оптични кабели, се сервира върху китайски лап топ, за да може ястието да бъде допълнително по китайски овкусено и всеки да лапа и топи, колкото му процесор иска! Да ви е вкусно!  


понеделник, 27 февруари 2017 г.

Прошката ми сякаш е творение

Ще те погледна с най- свирепите очи,
защото идвам да получа отмъщение...
Само с поглед съвестта ти ще те изобличи,
но вместо мъст, ще раздавам опрощение!

 
И ще ме погледнеш с разплакани очи,
с най- човешкото възможно зрение.
А съвестта ти удивена ще мълчи
пред прошката ми, сякаш е творение...

неделя, 26 февруари 2017 г.

IT прочит на "Дядо вади ряпа"

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета живеел един стар и беловлас системен администратор, известен с никнейма "Дядото", който всички юзъри наричали така, тъй като бил дядо по права оптична линия на Правец 82. Някога "Дядото" архивирал дълбоко в харддиска на компютъра си работна папка, наречена "Ряпа", която в началото била само едно килобайтче - малко и леко като семенце на ряпа. Но с годините в тази папка се натрупали толкова записи от системните регистри, грешки и темпови файлове, че тя пораснала до няколко терабайта и станала трудна за изтегляне от RAM паметта. Започнал да тегли старецът папката, но не му достигала мощност на процесора и тя не помръднала и с един килобайт навън. Затова "Дядото" извикал на помощ своя колежка с никнейм "Бабата", която също била от старата генерация системни администратори от времето на Правец 82. Тя се свързала в мрежа с "Дядото" и започнала да тегли заедно с него тежката папка. Напъвали се с всичките си гигахерци процесорите, загрявали хардовете, включвали им се вентилаторите на охлаждането, но не и не - папката не помръдвала. На помощ им дошла внучката - млада геймърка, която започнала да дърпа "Ряпата" на торенти през Замунда, но скоро и нейната операционна система започнала да се товари и да забива. Така "Ряпа" вместо да се тегли, забивала. Изглеждала така, сякаш се е забила по- надълбоко и от дъното на дънната платка. А до там можели да стигнат само хакери като "Кучето" и "Котката", чиито никнейми не били случайно такива - те лесно откривали шорткъти, надушвали заобиколни драйвери и се добирали със зъби и нокти до всяка апетитна информация. Започнали да дърпат, като подобно на куче и котка разкъсвали папката на отделни файлове, за да се тегли по- лесно. Оставало им още един клик до пълното изтегляне. Но как да кликнат без мишка?! Затова накрая включили и една оптична мишка. Без никакво усилие, тя само кликнала десен бутон, опция "Open" и...папката излязла на повърхността на десктопа! 

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш

Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш,
ако видиш как Свободата свободия стана,
сигурен съм, че на бесилото сам ще се върнеш

и ще се каеш, че за Свободата ни въстана.

Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш,
ако видиш как робството съжителство стана,
сигурен съм, че на бесилото сам ще се върнеш,
и ще се каеш, че срещу съжителите си въстана.


Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш,
ако видиш как българинът европеец стана,
сигурен съм, че на бесилото сам ще се върнеш
и ще се каеш, че за българщината въстана.

Апостоле, по- добре, че България не можеш да я зърнеш,
сигурно е по- добре, че на бесилото застана,
защото ако днес от Оня свят се върнеш,
ще кажеш тъжно: "Не искам тука да остана!"

понеделник, 13 февруари 2017 г.

Вместо валентинка

Вместо валентинка с форма на сърце,
вместо цветя и пръстен от сребро,
ще подам на падащ протегнати ръце,
ще дам на злия незаслужено добро.


Вместо валентинка с лиричен стих,
вместо романтична вечер и целувка,
ще чуя на отчаяния в гласа му тих
споделена болка без преструвка.

Вместо валентинка в розов плик,
вместо среща с любим човек,
ще чуя неизказания с думи вик
и ще подаря утеха като лек. 

петък, 10 февруари 2017 г.

И мъжете плачат понякога, повече от жените дори...

И мъжете плачат понякога,
повече от жените дори,
макар и не със сълзи всякога,
в очите им мъка гори.

И мъжете плачат, признавам,
макар силни да са наречени,
но по сълзите им познавам,
че на човещина са обречени.

И мъжете плачат без срам,
когато душата им е унила,
но дори да плачеш сам,
да пророниш сълзи е сила.

четвъртък, 9 февруари 2017 г.

Най- бащиния звук

Тази нощ сънувах татко,
милият му бащин лик,
дошъл от Оня свят за кратко,
да се видиме за миг.

Усмихнат, мъжки ме прегърна,
като че ми даваше кураж,
когато от съня се върна,
на дома да бъда страж.

Събудих се и нямаше го вече,
но бях сигурен, че той е тук,
защото Оня свят не е далече,
щом чувах от гласа му звук.

Чувах как мило ме нарича,
така, както никой друг,
отново казваше, че ме обича
на гласа си с най- бащиния звук.

сряда, 8 февруари 2017 г.

Очите ти

Очите ти - дълбок планински вир,
в които дете сякаш се е скрило,
издават нежния ти мир
под миглите - разтворено ветрило.

Очите ти - сияйни летни небеса,
в които птиче сякаш е летяло,
издават сълзи с блясък на роса,
потекли по лицето бяло.

Очите ти - хоризонт в морето,
където залез тихо тлее,
издават тъгата на сърцето,
която с ромона на дъжд се лее.



вторник, 7 февруари 2017 г.

IT прочит на известни народни поговорки

Да би мирно седяло, не би чудо видяло - Да би мирно кликало, не би Фейсбук видяло.

Стадо без мърша не може. - Форум без спам / хейтъри не може.

Без наука няма сполука. - Без Фейсбука няма сполука.

Бог високо, цар далеко.
  - Процесор високо, сървър далеко.

Блага дума железни врата отваря. - Блага парола железни акаунти отваря.

Брат брата не храни, но тежко му, който го няма. - Юпиес Юпиеса с ток не храни, но тежко му, който го няма.

Бяга като дявол от тамян. - Бяга като "Троянски кон" от антивирусна програма.

Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак. - Видяла Vista - та, че преинсталират Windows - а, и тя вдигнала хард диск.

Вятър го вее на бял кон. - Перка го вее на бял "Троянски кон".

Гарван гарвану око не вади. - Уиндоус Уиндоусу оптично устройство не вади.

Стигна дъното. - Стигна дънната платка.

Днешната работа не оставяй за утре. - Днешният рестарт не оставяй за утре.

Една птичка пролет не прави. - Един шътдаун (shutdown) рестарт не прави.

Едно си баба знае, едно си баба бае. - Едно си Гугъл знае, едно си Гугъл бае.

За вълка приказват, а вълкът в кошарата. - За вируса приказват, а вирусът в харддиска.

Камъкът на мястото си тежи. - Гигабайтът на мястото си тежи.

Крушата не пада по- далече от дървото. -  Мишката не пада по- далече от компютъра.

Където не го сееш, там никне. - Където не го инсталираш, там стартира.

На гол корем чифте пищови. - На гол харддиск чифте процесори.

С чужда пита помен прави.  - С чужди сървър памет прави.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе. - Процесор царува, процесор робува, процесор дънни платки пасе.

петък, 27 януари 2017 г.

Дневникът на един афганистански мигрант в България





Ден първи:

В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадиони. Взимам си само вещи от първа необходимост за живот в миграция: автомат „Калашников“, патрони и пластичен взрив. Нещо да не забравя...А, да, четката за зъби – тя става на тактически нож при нужда!

Ден втори:

Днес заминавам – хващам първия танк за границата с Пакистан. Толкова ще ми липсва родната земя, пълна със заложени през три метра муджахидински мини; родните планини, огласяни от жизнерадостния крясък на лешояди, хранещи се с трупове на загинали талибани; родния въздух, напоен с омайния аромат на изгорели съветски танкове...На тръгване плача, защото ми е трудно да загърбя милия спомен от детските години, когато, играейки си с един гранатомет, децата от моето родно село спряхме настъплението на цяла съветска танкова дивизия! Ех, как искам да върна танковете, пардон  - детството и отново да стрелям по детски на воля срещу руснаците...

Ден трети:    

След дълъг преход съм на границата с България. Винаги съм бил емоционално свързан с тази страна – та нали първият ми автомат „Калашников“, който татко ми подари за седмия рожден ден, беше произведен в България! Той постоянно засичаше и биеше на десет метра встрани от целта, но аз си го обичах, защото благодарение на тези негови недостатъци, жена ми винаги оставаше жива след семейни конфликти...

Ден четвърти:

Искам да продължа за Германия, но засега оставам в България. Не се оплаквам, защото тук почти всичко е като в родния ми Афганистан: пътищата са надупчени, сякаш са стреляни от руски щурмови хеликоптер; преобладаващото население е от малцинствата и е мургаво като нашите муджахидини; младите мъже са с дълги бради подобно на талибани; бандитските закони са по- спазвани от юридическите; отношенията са на феодално – племенно ниво, всеки си краде, стреля и убива безнаказано...Чак се плаша - тук е по- афганистанско и от Афганистан!

Ден пети:   

Чувствам се добре в България, но как да се реализирам като терорист тук!? Как да разруша някоя гара, като гарите са толкова разрушени, че няма повече накъде?! Как да убия някой българин, като българинът е толкова убит, че няма повече накъде?! Как да обезчестя някоя българка, като българката е толкова обезчестена, че няма повече накъде?! Как да тормозя психически народа, като той е толкова изтормозен, че няма повече накъде?! Накъде, като тук няма как нито достойно да умреш, нито достойно да живееш! Тук цялата държава е един голям бежански лагер и българите са по- мигранти от мигрантите, мигрирайки всеки ден далече от всички и най вече от себе си.

Ден шести:

Отчаян съм! Искам да извърша смъртоносна атака, като мина с камион по пешеходна алея в София, но нафтата е замръзнала и двигателят не пали...Ето затова искам да избягам в Германия – там поне нафтата не замръзва и дизелът пали безотказно...

понеделник, 23 януари 2017 г.

Българио мила, януарски премръзнала

Българио мила, януарски премръзнала,
Родино бедна, на всички омръзнала,
не стига ти хорската ледена омраза,
но сега скована си и на зимата от мраза.
Пътищата ти са снежни, още по- безпътни,
надеждите за изход - отчаяни и смътни.
Залязоха отдавна дните ти светли и лъчисти,
няма кой от омразата и снега да те почисти...
Чуваш ли как синовете ти те псуват,
докато по пътищата ти буксуват?!
Виждаш ли как треперят в студа децата,
как няма ток и път до много от селцата?
Или не те е грижа за метереологичната прогноза,
защото си безпомощна, със смъртна диагноза?!
Българио мила, януарски ледена, снежна,
за мнозина сурова, за малцина - нежна,
поне за миг би ли опитала, по майчински дръзнала,
да ни стоплиш с надежда, макар и премръзнала?!...
Или си толкова банкрутирала и бедна,
че нямаш да дадеш и надежда последна!?