четвъртък, 11 август 2011 г.

Здравноосигурителният дневник на една ламя

Ден първи:

Днес се събудих с болки в гърлото. Отидох на лекар. Лекарят каза: "Отвори си широко устата!" Отворих я. "Гърлото ти е огън!", каза със сетни сили лекарят, преди да изгори жив. Изглежда, че говореше буквално!

Ден втори:

Гърлото продължава да ме боли. Отидох на друг лекар. Той реши да ми преслуша гърдите. "Вдишай дълбоко и издишай!"...И този лекар стана жертва на професията. Издишах!

Ден трети:

...Назначиха ми витамини за лечение на гърлото. А после - защо съм изяла тримата братя и златната ябълка!? В аптеката нямаше никакви витамини! Иначе защо ми е златната ябълка?!

Ден четвърти:

Днес имах главоболия! Отидох в аптеката и казах на аптекарката: "Имам главоболия!" Тя ми каза: "Всеки си има главоболия!" Тъпачка! Не виждаше ли, че имам три глави? Толкова ли беше трудно за разбиране, че искам аналгин!?

Ден пети:

Главите продължават да ме болят, та две не виждам. Опс, сбърках аритметиката! Казва се "главата ме боли, та две не виждам". Обаче аз имам три глави, значи "главите ме болят, та три по две- шест не виждам!" Е, след тези сметки вече ще ми се пръсне главата! Къде е юнакът, който искаше да ми отреже главите!?

Ден шести:

Отидох на преглед за главоболията до окръжната болница. Върнаха ме, защото не съм била дошла по клинична пътека...Е, тия крила защо са ми!? Много по-бързо ми е да прелетя, отколкото да вървя по пътеки!

Ден седми:

К'во да правя, хванах първата пътека и отидох до болницата пеша. Обаче пътеката, по която съм дошла, не била клинична. Ама как да не е клинична бе!? Колко хора станаха клинични случаи, като ме видяха да вървя срещу тях!

Ден осми:

Дойде юнакът, който отдавна искаше да ми отреже главите. Посрещнах го с искрена радост: "Добре си ми дошъл, режи ги!"...Обаче юнакът така се втрещи от изненада, че хвана първата клинична пътека за 4- ти километър.

Ден девети:

...Дали пък не съм и аз за 4- ти километър!? Отидох. Приеха ме веднага с диагноза "раздвояване на личността". Но аз си държах и на трите глави, затова претендирах за диагноза "разтрояване на личността". Решиха, че се натягам за пенсия по болест и ме пуснаха да си ида по живо - по здраво.

Ден десети:

Не ме убиха тримата братя, не ме уби и юнакът, но май ще ме убие българското здравеопазване, което гледа на мен като на животно, вместо като на гражданин. А аз може да съм ламя, но съм българска ламя - български гражданин. Така че имам всички здравноосигурителни права. Но изглежда правата ми са само на приказки. И сигурно затова ще си умра като... приказен герой! Амин!

четвъртък, 4 август 2011 г.

10- те закона на Щастието

1- ви закон:

Няма нищо по- лесно и просто от Щастието.

2- ри закон:

Няма нищо по трудно и сложно от това да повярваш в 1- ви закон...

3- ти закон:

Щастието е като светлина в края на тунела- за едни то е невидимо и те виждат само тунела, за други е почти видимо и те виждат светлината в края на тунела, за трети е напълно видимо и те виждат- тунел, светлина и приближаващ влак. А най- добре знае какво е щастието машинистът, който вижда как трима нещастници седят на релсите, мислейки, че са щастливи.

4- ти закон:

Допълнение на 3- ти закон: Ако си застанал на пътя на Щастието, то е неизбежно- ще те блъсне! И ще умреш щастлив...

5- ти закон:

Щастието, колкото и да го търсиш, няма да го намериш- то само ще те намери.

6- ти закон:

Допълнение на 5- ти закон: Ако искаш да те намери Щастието, не го търси. И не се крий!

7- ми закон:

Пътят към Щастието е околовръстен- минава през другите хора, за да стигне до теб. Но винаги можеш да минеш и напряко, ако другите хора те правят нещастен.

8- ми закон:

Щастие и Нещастие- дели ги само една отрицателна частица "НЕ". Тази отрицателна частица можеш да бъдеш само ти.

9- ти закон:

Всеки е щастлив до доказване на противното.

10- ти закон:

Допълнение на 9- ти закон: Всеки е и нещастен до доказване на противното...

сряда, 3 август 2011 г.

Послания до Господ

"Тате, ти нали преди нас ще видиш Господ?" Онемях! Откъде пък на Сашко му хрумна този въпрос? Но той и Невичка очакваха настоятелно отговора ми- гледаха ме право в очите. Затова, без много да мисля, отговорих: "Да, сигурно преди вас ще умра и пръв ще видя Господ!" Така де, какво друго можех да им кажа. Но разговорът продължи с нов детски въпрос: "Тогава ще можеш ли да Му кажеш да ми помага по математика за трудните задачи!?" Сашко, както винаги беше припрян- аз съм още здрав- прав, той ме погреба по бързата процедура и изпрати на Онзи свят...и то само заради едни задачи по математика! Преди да възроптая, Невичка се включи със свое послание: "Кажи на Бог, че не е грозен!" Сашко веднага я смъмри: "Тая па, не се казва, че не е грозен, а че е хубав!" Стана много сложно, чак аз се обърках, а трябваше да знам какво точно да кажа на Господ. Невичка проплака: "Той не е грозен!" Веднага се намесих: "Разбрах, разбрах, ще Му кажа, че не е грозен!" Боже, казах го с такава сериозна интонация, като че наистина утре ще се срещна с Господ и ще Му предам посланието на Невичка. Тръпки ме побиха! Ама на мен още ми се живее! Но нямаше връщане вече назад- малките се въодушевиха и се занадпреварваха да ме засипват с послания до Господ. Сашко беше най- деен: "Кажи на Господ да ми прати една кофа със сладолед!" Невичка мигновено се включи, за да не остане по- назад: "И на мен!" Обаче Сашко се замисли, че вместо само една кофа, може да има много повече, затова заръча: "Кажи на Господ да направи така, че всички хора да изчезнат и само аз да остана на света, та да влизам в магазините и да си ям сладолед без пари!"...Е, не! Това щеше да е най- нелепият Апокалипсис- заради сладолед. Невичка изстена: "А за мен сладолед!?"...
...Изведнъж въпроса за сладоледа измести теологичната тема и аз си отдъхнах- нямаше да ми се налага да предавам всички тези послания. Поне засега. Но знам ли, Господ може вече и да ги е чул, защото в Библията е написано, че там, където двама или трима са събрани в Негово име, Той е помежду тях...Затова, ако настане Апокалипсис, да знаете, че това е заради сладоледа на Сашко и Невичка...