сряда, 30 октомври 2013 г.

Дневникът на един грипен вирус

Ден първи:

...Кацнах с чартърен полет на въздушно - капковите линии. Летях около метър - два, докато не се приземих върху главата на един българин. Допреди да излетя, живеех под наем в белите дробове на един французин. Живеех си като бял човек...Добре ми беше, но трябваше да хвана първата по разписание кашлица, излитаща в ранни зори от гърлото на французина. Иначе рискувах да ме заловят специалните части на френските антибиотици, които ме търсеха под бронхиално дърво и зъбен камък. Рекох си: "Кацам, пък каквото кашлица покаже!"...И ето ме на българска земя...Пардон - глава! От ученото по история в училище знаех, че до главата на българина какво ли не е идвало - та османско владичество, та две национални катастрофи, та комунизъм, та демокрация, та Бойко Борисов, та какви ли не други вируси!...Все ще изтърпи и един грип на главата си!


Ден втори:

Егати рошавата българска глава - въобще не можех да се ориентирам накъде е пътя за гърлото. Французинът беше сресан на прав път - не път, а цяла магистрала - нямаше как да объркам посоките. А тука - гъста джунгла! Цяла седмица един гребен не мина да ме качи на стоп. Накрая се ориентирах по силното въздушно течение, което идваше от постоянно говорещата уста на българина. Стигнах до входа й, но тя се беше затворила, защото стискаше здраво зъби. Ама,че късмет  - само допреди минута постоянно се отваряше, за да каже нещо за някаква майка. 


Ден трети:

Трети ден чакам...майката, за да се отвори по нейн адрес устата. Добре, че мина някаква леля и стринка, та входните врати на българското гърло широко се отвориха пред мен. Влязох в устната кухина - бях чул, че българските пътища са целите в дупки, но същото важи и за българските зъби. На два- три пъти щях да падна в кариесни шахти. Тази устна кухина се оказа много опасна - на няколко пъти щяха да ме изплюят срещу държавата, финансовия министър, кмета, треньора на "Левски" и всеки друг, виновен за нещо на българина. Затова бързо се спуснах навътре към белия дроб...


Ден четвърти:

То пък един бял дроб - причерня ми, като го видях. В него имаше толкова катран от цигари, че издрапах обратно по бронхите, преди да съм умрял от задушаване. Този човек не беше ли чел Женевската конвенция!?


Ден пети:

Трайно се настаних в бронхите на българина и започнах да го тормозя, за да го накарам да си остане на топло вкъщи. Къде ти! Скъсах го от кашлица, но той продължи да виси на студено по спирките и по градския транспорт. Е, как можех да се почувствам като човек в този човек!? Вместо аз да го разтърсвам с кашлица, той ме тресеше с градски транспорт. Вместо аз да го горя с висока температура, той ме гореше с греяна ракия. Вместо аз да съм упорит вирус, той беше упорит българин. Вместо аз да го заразя, той ме зарази  - с българска действителност .А първият признак на заразяване с българска действителност е този, че започваш да свикваш с нея. Дотолкова, че започва да не те боли от нея, макар да трябва. Дотолкова, че започва да не ти пука за нея, макар да трябва...

вторник, 15 октомври 2013 г.

Ако имаше Фейсбук през Средновековието

Какви ли щяха да са статусите, ако имаше Фейсбук през Средновековието?! Може би такива...

Статус на стената на хан Аспарух: "Днес си направих малка екскурзия до земите на Седемте славянски племена и там си останах!" (статусът е харесан седем пъти...от седемте славянски племена)

Статус на стената на хан Омуртаг: "Човек и добре да живее, умира...без Фейсбук и друг си прави профил! Нека направилият си профил по- късно, като лайква този статус, да си спомня за оногова, който го е споделил."


Статус на стената на хан Крум: "Ха съм видял някой да влиза във Фейса през работно време, ха съм му отрязал Нета и...ръцете!" (статусът е харесан през работно време от византийският император Никифор, от главата на когото по- късно хан Крум си прави чаша за вино)

Статус на стената на княз Борис I: Клип на песента "Amazing grace" с коментар на княза -  "Който не лайкне тази песен, е езичник!" (никой не лайква клипа и 52 болярски рода са избити заради езическите си убеждения!)

Статус на цар Симеон: "Сънародници, ако искате българската Фейсбук група да бъде на три морета, носете си мечовете и ме чакайте пред вратите на Константинопол!"

Статус на стената на византийския император Василий II Българоубиец след ослепяването на Самуиловите войни: Клип на песента "Очи чорние" с коментар на императора - "Сърдечен поздрав за цар Самуил!"

Статус на стената на цар Калоян след победата му срещу рицарите кръстоносци при Одрин: "Ако някой търси желязо за скрап, на Одринското поле има много!"

Статус на стената на цар Йоан Шишман след превземането на Търново от османците: "Турските сериали превзеха българския национален ефир!" (BTV и Диема Фемили веднага лайкват статуса)...

неделя, 6 октомври 2013 г.

Душа на кредит

Работа, работа и пак работа. И на работата, и вкъщи - все работа. Извадиха ми душата от работа. И така останах без душа! Пък без душа живее ли се!? То вече с душа не се живее, без душа пък хептен. Затова потърсих душа на заем. Но къде ти? Всеки гледа да ти извади душата, ама да ти даде - никой...Освен Небесното царство. Оказа се, че това е единствената обществена институция, която отпуска души на кредит. И така - изпратих гореща молба за отпускане на душевен кредит. Отговориха ми веднага - дойде самият Архангел Михаил. А? Аз го мислех за душевадец, а той се оказа, че бил старши инспектор по събирания на просрочени душевни вземания и...давания. Архангелът седна до мен и извади кредитен формуляр за попълване. Започна да ми задава въпроси. "Какъв размер душа искаш на заем - малка, средна или голяма!?" Замислих се. Само голяма щеше да ми свърши работа. С малка щях да съм малодушен, а със средна - душевно посредствен. Затова отговорих твърдо и решително: "Искам голяма душа!" Архангелът въздъхна тежко и каза: "Значи кредитът ще е ипотечен! Ще трябва да ти ипотекираме душата срещу един поръчител и застраховка вечен живот!" Поръчител?! Откъде можех да намеря поръчител?! Никой нямаше да се навие да ми плаща за душата, ако пак фалирам душевно! Затова се отказах. Обясних, че не мога да намеря поръчител. Архангелът ме погледна право в очите и каза: "Можеш!"  Айдеее, сега щеше да ми извади душата, докато не намеря поръчител! Досущ като всички други банки. Но той ми обясни: "Можеш да помолиш Исус Христос да ти стане поръчител, няма да ти откаже!" Позачесах се, където не ме сърбеше и се усъмних на глас: "А, ако ми откаже!?" Архангелът ми отговори: "Той на разбойника на кръста не отказа, та на теб ли!" Да бе, вярно, разбойникът беше взел много бърз душевен кредит, още там, на кръста, без да има възможност да плати и една вноска по него. Всичко му плати Поръчителя - и главницата, и лихвите. Особено лихвите! Това ме окуражи. Ами вноските? Попитах за погасителния план на кредита. Архангелът ме погледна толкова строго, че тръпки ме побиха: "Какъв погасителен план бе, човек!? Душата не се погасява, а се разпалва!" Обърках се, започнах да заеквам: "Ама, не, нали, разбираш ли, така е думата, въпросът ми е как ще си изплащам душата!?" Архангелът погледна формуляра и отсече: "С фиксирани месечни вноски от вяра, надежда и любов! Вноските се правят всеки ден, плащането им се осъществява по молитвен път, по сметка на Небесното царство!" След тази почти гневна тирада едва посмях да попитам с треперещ глас за размера на лихвата. Архангелът извади меча си от ножницата - това беше размерът на лихвата! По- точно - на наказателната лихва. "А такса обслужване на кредит има ли?!", попитах със сетни сили. "Има, но тя е платена...На Голгота!" Това ме накара да замлъкна. Сетих се колко е висока тази такса и че аз нямаше да мога да я платя никога. Затова се засрамих - уж си взех голяма душа, пък съвсем малодушно питах само за такси и лихви. Толкова трудно ми беше да разбера, че душата се измерва не в такси и лихви, а в саможертви!..