вторник, 2 декември 2014 г.

Приказка за Калинка дебелинка с коремче от сланинка



Баба Дарина:

Вървяла по пътечка равна
една калинка бавна.
Стъмвало се в гората вече,
а домът й бил далече.
Опитала се да политне с крилцата,
но тежали й килцата.
Едва поемала си въздух от умора,
тя паднала, след като изгубила опора.
При падането счупила си крак,
а било в гората непрогледен мрак.
Някъде изкряскала зловещо сврака,
светещи очи на бухал дебнели в мрака.
Глутница вълци виели от глад,
душата на калинката треперела от хлад.
Останала в гората сам – саминка
таз изплашена до смърт калинка.
А мракът ставал толкова гъсто черен,
че дори и най- смелият, ставал неуверен.
В този късен  и самотен час,
в мрака чул се глас.
Глас на бухал, дебнещ в мрака,
накарал калинката със зъби да затрака.

Бухалът:

Чуваш ли как вълци вият на гладнo,
търсят плячка, облизват се жадно,
очите им святкат в мрака хищно,
да се съпротивляваш е излишно.
Та ти си такава повлекана,
виж се каква си дебелана!
Не можеш да направиш и крачка напред,
вълци обикалят навред.
Ще те хапнат вкусно за обед,
кръвта ще ти изпият с бучка лед!
Никъде не можеш да се скриеш,
дебелият корем е невъзможно да прикриеш.
Той изпъква отдалече,
вълците облизват му се вече.
Недей да се правиш на герой,
ти си просто топка лой!
Дори и Господ не харесва такава дебелана,
в този свят ти си нежелана!
Светът приема само красиви идеали,
а дебелите – вълците ги яли!

Баба Дарина: 

Бухалът калинката искал да погуби,
затова използвал думи груби.
Искал жестоко да я смаже,
от живота завинаги да я откаже.
Знаел той, че тя дълбоко страда,
че килограмите за ней са Ада!
Знаел как калинката да обезсърчи,
като й напомни, че коремът й стърчи!
Този корем, пълен със сланинка,
отдавна мъчел малката калинка.
Тя изпитвала от него срама,
животът превърнал й се в драма.
Ходела на фитнес, пазела диети,
но не изчезвал тоз корем проклети!
Изпъквал метри напред,
предизвиквал присмех навред.
И, ето, сега за капак,
от корема страдала пак.
Ако била слаба и вталена,
щяла да е за битки калена.
А тя лежала победена,
в своя провал убедена!
И не вълците били нейният враг,
а отчаянието, по- черно от мрак!...
...Но в този час, в гората, там,
появил се един хипопотам.
Той бил тежък на килограми
но не правел от това драми.
Напротив – живеел щастлив,
макар и дебел, чувствал се красив.
Вярвал, че Бог така го е създал,
и не килограми, а сила му е дал!
Сила да вдъхва на всеки кураж,
да бъде на духовно слабите страж.

Хипопотама:

Здравей, калинке малка!
Защо се чувстваш жалка?
Защо предаваш се без съпротива,
защо не вярваш, че си красива!?
Макар и с корем от сланинка,
ти си прекрасна калинка.
Бог ти е дал такова тяло,
но то е чудо цяло,
неповторимо, уникално,
направено за теб специално!
Няма никой друг на този свят
с подобен на тебе цвят,
с подобни на твоите краски,
с душа, копнееща ласки,
с криле, разтворени широко,
с лице кръгло, чернооко!
Та само корем ли Бог ти е дал,
Той и Синът си за теб на смърт е предал,
защото е искал да те спаси,
такава, каквато си.
В Неговите очи ти не си дебела,
а красива, уникална и смела.
Стани сега и опитай да летиш,
с вяра опитай страха да победиш.
Не само с криле се лети в Небето,
а и с Вярата в сърцето...

Баба Дарина:

Отишъл си по пътя хипопотама,
като мислел, че е разрешил тази драма.
Но калинката утеха не можала да намери,
продължила от страх да трепери.
Тя чувала как вълците идат със страшен вой,
но къде да се скрие, като била дебела топка лой!?
Всяка дупка й била тесна,
съдбата й не била лесна.
Нямало дупка, в която да се скрие,
затова изправила се, готова да се бие!...
Срещу нея идвал вълк, но малък,
на вид той бил слаб и жалък.
Калинката била категория тежка,
до нея вълкът бил като смешка.
Само с един удар на юмрука,
щяла да го прати на боклука.
А, ако и с корема го притисне,
веднага щял да писне!
Така калинката мила
добила кураж и сила.
...Коремът бил нейната сила
и с него тя врага победила.
Вълкът избягал от бойното поле изплашен,
досега не бил виждал корем по- страшен!

Калинка:

Сега разбирам защо съм дебела!
Защото Бог е искал да съм смела.
Защото е искал в този духовен бой,
да използвам коремчето си от лой.
Защото Той е любящ, родител мил
и всяка част от тялото ни е благословил.
И независимо дали сме слаби, дебели –
за Него е важно да сме духовно смели.
Защото Господ гледа не на лице,
Той гледа на нашето сърце.
А когато сърцето е смело,
какво като коремчето е дебело!?...



сряда, 19 ноември 2014 г.

Ако Фройд коментира мача Кличко - Пулев

Начален гонг на мача. Двата психологически субекта дислоцират физиологическото си присъствие в центъра на ринга, където започват активно да реализират агресивно- инвазивната линия на своя моментен поведенчески статус, нанасяйки си тежки удари в една от най- уязвимите области на човешката анатомия - главата. В тези начални минути Кубрат Пулев издава подсъзнателно прикривания досега синдром на провинциална малоценност и респект към противника, демонстрирайки на жестомимично  ниво чрез неточните движения на ръцете и сковаността на краката своята несигурност на ринга. Докато Кличко стои авторитарно стабилно и сигурно, движенията му са физически икономични, изчистени от излишен жестомимичен брак и театрален мелодраматизъм. Пулев решава да компенсира чувството си на несигурност със стратегически рискова и хаотична активност в инвазивен план, целяща бързо намиране на конкретни фактологични аргументи в полза на неговата повече емоционална, отколкото рационална убеденост, че е способен да победи. Това отваря полета за контраатаки в защитата на Пулев, които Кличко умело използва, за да реализира пълния спектър на деструктивния ефект от своите удари. Един от ударите попада право в целта и запознава Пулев с безотказността на действие на гравитационните закони, изпращайки го на близка среща с пода. Българският боксьор бързо се изправя и с гротескно иронична театралност, заставайки в балетна стойка на един крак, демонстрира своето неглижиране на постигнатия от Кличко нокдаун. Но Кличко светкавично затвърждава постигнатия плацдарм на доминиращо поведение в мача, като с едно круше принуждава Пулев отново да изпробва действието на гравитационните сили върху себе си. Това поредно падане има повече психологически, отколкото чисто физически измерения за Пулев. Той изправя тялото си, но не и духа си. Затова неслучайно, след като се изправя, започва да търси клинча. В тези все по- чести клинчове започва да има образно красноречива символика на вътрешно безсилие и изчерпаност в опитите на Пулев да се задържи на краката си. Вербалната подкрепа на публиката в залата не е достатъчна, за да върне съпротивителните сили на българина. Напротив даже - колкото е по- акустично силна тя, толкова е  по- трудно поносимо нейното въздействие върху психиката на Пулев, вменявайки му тежкото бреме на исторически отдавна изгубената национално -  патриотичната кауза. Така освен на бой, Пулев е принуден да носи и на свръхочакванията, които той не може да оправдае с оглед развоя на мача. В този смисъл - Пулев е нокаутиран и пада, смазан под тежестта не толкова на противниковите крушета, колкото под непосилното бреме на националните комплекси за малоценност, които са му медийно вменени. Накрая той пада, смазан и под тежестта на болезнено нокаутиращата истина, че ако Кличко прощава грешки, то България - не. И коментарите след мача, независимо дали са положителни, или отрицателни, доказват именно това - че в този двубой противник на Пулев не е Кличко, а българският робски манталитет, който е по- непобедим, по- безмилостен и по- тежка категория от всеки шампион по бокс в историята.

петък, 7 ноември 2014 г.

Ако животните имаха Фейсбук

Ако животните имаха Фейсбук, тогава профилите и статусите им сигурно щяха да бъдат такива...

Кокошката публикува профилна снимка със своите пиленца. Лисицата коментира: „Ах, колко сте сладкииии!”

Едното от трите прасенца, което вълкът е изял, се тагва от стомаха му с коментар: „...Току- що се запознах с Червената шапчица и баба й!”

Прасето публикува на Коледа статус, че се чувства като...заклано!

На Гергьовден агнето публикува съвсем краткия статус „Бееее!“, който харесват всички потребители с името Георги.

Бикът влиза във Фейсбук единствено, за да използва опцията „Сръчкай“

Хамелеонът постоянно мени профилната си снимка..

През зимата всеки статус на мечката е...“Лека нощ!“.

Папагалът само повтаря чужди статуси.

Когато лъвът публикува статус „Гладен съм“, лешоядите натискат бутона „харесвам“, а антилопите стават офлайн...

Конят всеки ден получава стотици покани за приятелство от конски мухи, които с неимоверни усилия се опитва да блокира, защото пише по клавиатурата с...копита!

И накрая сериозно - ако животните имаха Фейсбук, тежко им, ще измрат от залежаване и оглупяване!

сряда, 5 ноември 2014 г.

Аз не живея, аз горя (посветено на самозапалилата се Лидия Петрова)

Аз не живея, аз горя...
Ако се налага, дори и буквално,
колкото и това да е брутално.
Защото по- добре бих жива изгоряла,
вместо да тлея, сякаш съм умряла!

Аз не живея, аз горя...
Гори душата ми млада,
затова изгарям на клада.
Мислете, че съм луда или болна,
но когато горя, аз съм волна...
И дано искрица от огъня в мен
да пламне с лъчите на бъдния ден.




понеделник, 15 септември 2014 г.

Кратка история на социалните мрежи, предшестващи Фейсбук в България

Фейсбук не е нито първата, нито последната социална мрежа в България. До масовото навлизане на Фейсбук в социалния (или по- скоро - асоциалния) живот на България, по нашите географски ширини през вековете се развиват най- различни форми на подобна комуникация между хората...

1. Социалната мрежа през праисторически времена: СКАЛНИТЕ РИСУНКИ 

Праисторическият първообраз на Фейсбук, това са скалните рисунки. Всяка една скала е била "стената", на която кроманьонският юзър е споделял статуси под формата на рисунки. Още от тези древни времена, юзърите в социалната мрежа са предпочитали споделянето на образи пред използването на писмено слово или друг по- интелектуален начин на комуникация. И тогава бутон "не харесвам" не е имало като опция, но всеки спокойно е можел да препикае нечий "статус" като израз на принципна позиция на несъгласие. Харесвани - нехаресвани, статусите са оставали за вечни времена поради липса на техническа опция за редакция и изтриване. Единствената редакционна намеса е била от страна на природата чрез ерозионните процеси, засягащи скалите с рисунките. В много случаи статуси и цели профили са били изтривани след природни катаклизми, а много юзъри са оставали завинаги офлайн след среща с агресивни потребители от животински вид...

2. Социалната мрежа през Античността и Средновековието: НАДПИСИТЕ ВЪРХУ КАМЕННИ ПЛОЧИ И КОЛОНИ

И до днес можем да прочетем знаменития статус "...Човек и добре да живее, умира и друг се ражда", копипейстнат с длето върху средновековна колона от юзър, подписал се под мисълта с никнейма хан Омуртаг. Някой се е опитал да изтрие статуса, като е хакнал колоната, за да я счупи не просто софт, а хардуерно. Но след преинсталиране на колоната, историческата рам памет е възстановена и статусът е сейфнат до наши дни. Той свидетелства, че юзърите от този период си чатят много активно на каменни плочи и колони, като използват уърдски програми на кирилица и латиница, играят активно на военно- стратегически игри онлайн и се тагват на най- различни места във Византия, най- често след екскурзии до стените на Константинопол. По това време командата за изтриване на профили се е изпълнявала не с клавиш Delete, а с...меч! 

3. Социалната мрежа през Възраждането: СЕДЯНКАТА

Социалната мрежа в България става за първи път истински директна и непосредствена по време на възрожденските седенки. На тях юзърите си комуникират активно, като споделят мисли и песни онлайн, на живо, без да използват виртуални стени за целта. Макар че по това време стените, наречени дувари, се използват за първи път, за да се прикрие личния живот на едни юзъри от други юзъри, ползващи се със статута на системни администратори в мрежата. Тези администратори имат всички права, образно казано - те колят, те бесят в мрежата, затова през този период тя е, колкото открита, толкова и прикрита. На много от юзърите им се налага да комуникират в мрежата под най- различни никнейми, прикриващи истинската самоличност на профила. Пословично известен със своите многобройни никнейми е Васил Левски, който навсякъде се регистрира с различно юзърско име и профилна снимка за заблуда на администраторите. Този период е уникален с това, че стените служат не за споделяне, а за прикриване на женската хубост, защото по това време мисълта "много хубаво не е на хубаво" се превръща в неизли(е)чим профилен статус на цяла една социална мрежа...

4. Социалната мрежа през Комунизма: СБИРКИТЕ НА Е.Ж.К. (Една жена каза)

През комунистическата епоха функциите на социална мрежа се поемат от повсеместните квартално - махленските сбирки, представляващи нов тип седенки, но изцяло женски, на по едно кафе и цигара, на които активно се споделят статуси, започващи с крилатата заклинателна фраза "Една жена каза..." Тези женски форумни сбирки на по кафе и цигара се превръщат в протообраз на Фейсбук, изпълнявайки неговата съвременна функция на битово - квартален клюкарник, в който всичко, без политическата власт, е обект на жълт показ и интерес. По това време социалната мрежа започва да развива качеството си на комуникационна среда, в която  данните се разпространяват от уста на уста (както и от крака на крака) със скорост много по- висока от съвременните мегабити в секунда на Интернет. Така в Е. Ж. К. двама млади може току- що да са се срещнали, но вече за тях се коментира, че са женени с дете... 

5. Социалната мрежа в началото на демократичния преход: ПРОТЕСТНИТЕ МИТИНГИ НА СДС

"...45 години стигат, времето е наше!" - това е един от крилатите статуси, около който идеологически се обединяват хиляди юзъри на новата форма на социална мрежа, каквито стават протестните митинги на СДС в началото на демократичния преход. На тях за първи път се оформя стадният модел на функциониране на една социална мрежа. Вкарани в този модел, юзърите постепенно губят своята профилна индивидуалност за сметка на тълпата и стадния инстинкт. Споделянето на статуси става все по- плакатно клиширано и кресливо. По това време профилите не се трият, а политически "отлюспват". Появяват се първите хейтъри, докарани до това състояние от безработицата и финансовата криза. Появяват се юзъри с малко налична рам памет в главата и софтуер в душата, но затова пък със здрав хардуер на ръцете и вратовете. Те започват да комуникират с останалите юзъри в мрежата, използвайки вместо думи, юмруци и мускули..
...Така, когато се появи Фейсбук като поредна форма на социална мрежа в България, проблемът е не в какво ни превърна той, а в какво го превърнахме ние. Защото някак неизбежно, водени от инерцията на цялата тази кратка история на социалните мрежи в България, ние превърнахме Фейсбук в място, в което вместо юзъри, примитивни кроманьонци споделят снимки на стените си, без да използват никакви човешки думи. Превърнахме Фейсбук в място, в което вместо юзъри, средновековни варвари използват латиницата, сякаш тя е официална писменост. Превърнахме Фейсбук в място, в което вместо юзъри с истински имена, зад дебели стени от никнейми се крият роби. Превърнахме Фейсбук в място, в което вместо юзъри, се срещат само клюкарки и вместо индивидуалности, има само тълпи от пъчещи мускулите си комплексари.

събота, 19 юли 2014 г.

Дневникът на един Опел, попаднал в Ада

Ден първи:

Скъсах ангренажен ремък, избиха ми буталата и бързо предадох Богу двигател! В първия момент, като започнах да се възнасям на Небето, помислих, че ме вдигат на крик в някой сервиз, но монтьорите около мен имаха някак подозрително чистобели работни гащеризони и не псуваха на майка, докато ми вадеха двигателя от коша...Оказа се, че това са  ангели, които ме вдигаха за Оня свят. Видях само как купето ми остава там, долу на земята да гние в моргата, а двигателят ми се понесе към Небето. На Небесната порта ме посрещна Свети Петър с ключове в ръка и строго изпитателен поглед. Така някога с ключове в ръка и строго изпитателен поглед ме посрещна и първия ми собственик, след като ме купи от магазина. Е, това със сигурност беше не първият, а последният ми собственик! Тръпки ме побиха - първият собственик ми взе здравето, последният щеше да ми вземе душата! Той само попита съпровождащите ме ангели: "Марка!?" Отговориха му в един глас: "Опел!" Присъдата последва мигновено: "Щом е Опел, значи е за Ада - в Рая не влиза нищо гнило!"...

Ден втори:

И ето ме в Ада. Последните години от живота си прекарах в България, така че Ада ми се видя като Рай пред нея. Вярно, и тук пътищата бяха като българските - целите в дупки, но поне нямаше катаджии, а дяволи, които бяха много по- малко алчни и нагли от тях...Първите дяволи, които ме посрещнаха, ми се заканиха: "Ще те смажем!" Отговорих им:"А дано ме смажете, карам с едно масло от сто хиляди километра!" Други пък ми се заканиха, че ще ме горят в огън - тези типове знаеха ли един Опел в България колко пъти му завира антифриза и прегрява двигателя!? Други се провикваха: "Ще ти отровим душата!" Но скоро и те се отказаха, като разбраха, че фабрично двигателят ми е без катализатор за отработените газове...

Ден трети:

Днес присъствах на жестоко наказание, което се извърши за назидание пред всички - сложиха ограничител на педала на газта за намаляване скоростта на едно BMW! Всички насъбрали се баварци в публиката заплакаха горко за мъченика. Да им имам проблемите баварски!

Ден четвърти:

Дяволите още се чудеха с какво могат да накажат един Опел, след като той си е наказан по дифолт! Най- накрая решиха - щяха да ме накажат с италиански шофьор. Дадоха ме на един млад италианец, работил на земята като разносвач на пици в Милано. Италианецът ме форсираше, дрифтеше, не ми сменяше маслото и филтрите с години, но не ме сломи. Дяволите ме гледаха и се чувстваха по- наказани те от мен, отколкото аз от тях! Този поглед ми беше много познат - всеки, който ме караше досега, гледаше така...

Ден пети:

Днес присъствах на още едно публично наказание - накараха един Форд Ескорт да запали и да заработи през зимата. О, чудо, той успя да запали от първия път! Така вместо назидание, наказанието предизвика всеобщо удивление пред този чутовен подвиг - гледахме на Форда като на възкръсналия Лазар. Дяволите се ядосаха и обрекоха клетата му фордска скоростна кутия на вечни мъки и издевателства - пратиха го на едно многодетно ромско семейство пазарджиклии!

Ден шести:

Днес пристигна един Фиат от България. Вкарали го в Ада, защото се беше възнесал на Небето...без винетка!  Мислил си, че тука е като в България и може да мине метър. Е, успя да мине...Адът е на един метър разстояние от Рая!

Ден седми:

Все повече се убеждавам, че Адът е място, сякаш създадено в завод на Опел - обречено на вечно гниене, клетви, подигравки и отрицание. Докато Раят сигурно е произведен от Мерцедес - всички разказват, че там е просторно, комфортно и уютно като в S класа, направо съвършено! Но дали един Опел би се чувствал на мястото си там!? Едва ли! А не е ли Раят точно това - място, на което да се чувстваш на мястото си!? Затова се чувствам райски в Ада - защото знам, че е по- добре, отколкото да се чувствам адски в Рая!

Ден осми:

Днес в Ада пристигна един Мерцедес S класа. Когато се видя заобиколен от тълпа Опели, цитира Жан Пол Сартр: "Адът - това са останалите хора!" Не го разбрахме какво искаше да ни каже, та ние не бяхме хора, а Опели...Най- райски щастливите Опели в Ада!


понеделник, 14 юли 2014 г.

Ако Фройд коментира мача Бразилия - Германия

Началният съдийски сигнал инициира тази колкото физическа, толкова и психологическа колизия между еманацията на два контрапунктно различни типа народопсихология. Бразилските футболисти като типични латиносубекти, обременени от етногенериран синдром на крайна емоционалност, граничеща с детска наивност, започват  мача с хаотични атаки, издаващи тежки форми на личностен психологически инфантилизъм у техните нападатели. Германските футболисти отразяват атаките чрез рационално - прагматично осмисляне на кризисните ситуации пред тяхната врата. Сработва и друг, типично арийски защитен психомеханизъм - исторически обусловената проява на безкруполно отношение към противниците. В резултат на това в тези начални минути на мача в поведението на бразилците започват да се проявяват и първите издайнически индикации за изчерпване на морално - съпротивителните и атакуващи сили. Бразилските играчи чисто жестомимично не успяват да инплицират своята психологическа лабилност - хващат се за главата, поглеждат с отчаяние към Небето над Бело Оризонте, търсейки теологично обяснение за своите игрови неудачи. Тези прояви на емоционална уязвимост изпращат леснодоловими сигнали на подсъзнателно ниво до първичните инстинкти на агресия, заложени в немските нападатели. Германското нападение използва игровата реалност, за да прояви морално регламентирано агресията на своя исторически потискан комплекс за свръхчовешко ницшеанско превъзходство спрямо по нисшите раси. За броени минути резултатът става катастрофален за бразилците, чийто морални фундаменти рухват под непоносимия товар на генериращото им с в хода на провала чувство за вина. Тежестта на тяхната почти библейски контекстуална виновност, респективно - греховност пред свръхочакванията на Бога и Нацията, ги смазва тотално и превръща в още по- лесна жертва на хищнически разгръщащия се немски футболен реваншизъм. Така резултатът става не просто катастрофален, а апокалиптичен за бразилските футболни, социални и религиозни устои. Те рухват, защото са бутафорно - симулативно генерирани, за да прикрият Истината за реалното личностно и национално състояние. Мачът се превръща в почти цинична саморазправа на немския реализъм със сапунения латиносериален инфантилизъм на бразилците. Но краят на мача остава отворен с вечната дилема на човешкия морален избор между удобната бразилска Илюзия и непоносимата немска Истина.  

неделя, 6 юли 2014 г.

.Като Марадона

Това се случи преди много години, през едно футболно лято. Тогава на световното първенство по футбол Диего Марадона твореше феерия от зашеметяващи финтове по терените на Мексико. Децата от махалата гледахме мачовете през деня и вечер излизахме да играем на улицата, вдъхновени от Марадона. Всеки се опитваше точно като него да вземе топката и да се понесе с нея неудържимо напред, сам срещу целия противников отбор. Но на улицата, където играехме, живееше един невротизиран старец, който не издържаше на нашите викове след вкаран гол и излизаше да ни гони със секира в ръка. Всички се страхувахме от него, защото изглеждаше така свиреп в яростта си, че може би наистина беше готов да ни съсече със секирата, ако ни хванеше. Една вечер той изскочи изневиделица, когато най- малко го очаквахме. В последния момент го видяхме как се приближава с разпенена от злоба уста, размахвайки голямата секира. Всички го видяхме, без едно от момчетата, което в този момент водеше топката. Викахме му да бяга, но то не ни чуваше. Водеше топката в хипнотичен унес, все едно беше в друга, по- красива реалност. Приближаваше се право срещу стареца. Сблъсъкът между реалност и илюзия беше неизбежен. Притаихме дъх, нямахме сили да викаме. Настана тишина, макар старецът да крещеше. Времето спря, макар секундите да летяха неумолимо, приближавайки момента на сблъсъка. Оставаше само един миг, една крачка. Нашето момче водеше топката с десния крак, направи лъжливо движение с левия, накланяйки тялото в тази посока, но продължи точно в обратната и преодоля стареца. Направо му скри топката! Преминавайки покрай него, отскочи с красив полет встрани - главата му беше устремена напред, ръцете разперени широко, косата развята, краката свити грациозно в коленете. Приличаше на елен, подгонен от ловци, който бяга неистово за живота си, надскачайки всичко и себе си дори. При стъпването на земята за миг се наклони и щеше да изгуби равновесие, залитна напред, но в последния момент овладя тялото си и продължи да води топката към опразнената противникова врата, където вкара гол...След като вкара гола, се обърна назад и тогава се събуди от този сън наяве. Тогава осъзна, че не беше преминал през противников играч, а през стареца със секирата. Разбирайки какво беше направил в действителност, момчето се вцепени от ужас. Този път приземяването от полета на бляна върху твърдата земя на реалността беше по- опасно от стъпването накриво след скока. Добре, че някой силно му извика да бяга и това го изкара от вцепенението на ужаса. Иначе този път, когато погледна реалността с очите на страха, нямаше да може отново да я финтира и да полети над нея...

понеделник, 16 юни 2014 г.

Ако имаше Световно първенство по футбол на животните



Цитати от коментари на мачовете:

„...Таралежите влизат много остро за всяка топка!”

„...Мечките проспаха всички положения в мача!”

„...След поражението, на вълците им идваше да вият от мъка!”

„...Лисиците успяха да излъжат тактически противника си.”

„...Играта много загрубя, но беше голяма грешка кравите да излизат с червени фланелки в мача си срещу биковете!”

„...Котките винаги са играели много, дори прекалено настървено срещу мишките.”

„...Отборът на орлите е най- възрастен на първентсвото. Най- младият играч в техния отбор е само на 150 години.”

„...Отборът на прилепите категорично се обяви против включването на осветление на стадиона по време на вечерните мачове!”

„...Къртиците подкопаха морално и физически противниковия отбор!”

„...Отборът на овцете помисли, че съдията е пастир и започна да следва всяка негова стъпка, вместо да играе за топката.”

„...Жирафите изцяло разчитат на високи топки.”

„...Отборът на хамелеоните е абсолютно незабележим на терена.”

„...Прасетата не се притесняват от дъждовното време, дори предпочитат терена да е разкалян!”

„...Отборът на агнетата тотално подмени своята селекция покрай великденските празници.”

„...Вратарят на слоновете избягва да застава в рамките на своята врата, защото се страхува да не се заглави.”

„...Отборът на лъвовете има убийствено нападение!”


събота, 15 февруари 2014 г.

Какви коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!?

Какви ли коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? Може би такива...

Кашчей Безсмъртни  със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф...с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!

Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли? Защото, карайки Форд Ка, ще има нещо, което да е с по- зъл вид от нея и така страховитата й външност няма да бие толкова драматично на очи. А БМВ - защото баба Яга все с нещо ще трябва да...лети!

Звярът (от приказката "Красавицата и звярът") щеше да кара Лада Нива, защото тази кола предлага условия, които...просто не са човешки!

Седемте джуджета щяха да ползват услугите на софийския градски транспорт. В него хем ще могат да се съберат всичките наведнъж, сякаш са натъпкани в малката им къщичка, хем обстановката ще им бъде достатъчно сюрреалистична, подобно на приказките, хем от предлаганите там условия и отношение ще се чувстват толкова унизени, че никога няма  да забравят кои са  - едни измислени, дребни, невзрачни джуджета!

Храбрият оловен войник - за него не знам каква кола щеше да кара, но със сигурност знам каква кола никога няма да кара - Опел! Колкото и да е храбър, той все пак е от олово, затова не би рискувал да хване ръжда от Опела и да изгние заедно с него!

Змей горянин щеше да кара някой високопроходим джип Тойота Лендкрузър, с който хем ще може да се движи свободно, както в приказния си живот из горите, хем ще има събрат по съдба, който гори бензин като...змей!


Принцесата (от приказката "Принцесата и граховото зърно") щеше да кара Мерцедес - за личност с такава тънка чувствителност към най- деликатните неравности само мекото окачване на S класата би удовлетворило високите й изисквания за комфорт.

Юнакът (от приказката "Тримата юнаци и златната ябълка") щеше да кара Опел, защото само окачването на опелите може да издържи на...юнашко каране, а счупи ли се, излиза по- "златно" и от златната ябълка!

Гъливер щеше да кара Смарт, Форд Ка или Мини Купър - той е свикнал да живее с...лилипути!

Червената шапчица щеше да кара трабант от чисто стратегически съображения, а именно - за да има какво вълка да захапе, схруска и гложди, докато тя избяга по- далече от гората при нова среща с него...

Аладин (от приказката "Аладин и вълшебната лампа") щеше да кара някой вечно "лаком" за бензин американски пикап - Форд или Додж. Първо, защото Аладин е от арабския свят - там имат достатъчно петрол. А и защото ще е свикнал...лампата все да му свети на червено!

Пинокио, разбира се, е италианец и щеше да си кара италианска кола  - Фиат. Та какво по- голямо "дърво", което да е подходящо за него, от Фиат!?

вторник, 21 януари 2014 г.

Ако държавите бяха футболен отбор (опит за геополитическа сатира)

Ако държавите бяха играчи във футболен отбор, как ли коментаторът щеше да ги представи на зрителите?! Може би така... 

Коментатор: Драги зрители, на вратата е САЩ. САЩ е отличен вратар, може да спаси всичко - целият свят и вселена, с изключение на неспасяеми топки като Виетнам, Ирак и собствената си икономика. В защита са Гърция, Франция, Великобритания и Афганистан. Гърция и Франция умеят да се защитават, когато ги пресират и им влизат остро в личните пространства, като често избухват в ответни, макар и хаотични контратаки по крайните флангове и парижки квартали. В центъра на отбраната е Великобритания - много трудно ще бъде на противниковите емигранти, пардон - играчи, да преминат през границите на защитното поле при такъв твърдоглав защитник. Последен стълб в отбраната е Афганистан - самопожертвователен играч, който е готов да мине през противниковите трупове и крайници, но да защити своето минно, пардон - наказателно поле. В средата на терена е Македония - това е играч с безкрайно въображение, който може да измисли всякакви комбинации и лъжливи финтове; често предприема офанзивни действия срещу съседни играчи. В средата на терена е и България. След 1989 г. България от атакуващ халф, стана играч от дълбоката средна линия, макар че продължава да умее ловко да финтира всякакви противници - византийци, османци, руснаци и шенгенци. България играе комбинативно, плете всякакви комбинации на дребно, но често губи топката и си вкарва автоголове, поради което не е предпочитан съотборник от останалите играчи и се ползва с недоверие. На върха на атаката са Китай и Турция. Те атакуват неудържимо противниковите врати с евтини стоки и сериали. Заедно с тях в атака е и Чечения - нападател, който е способен във всеки един момент от мача да отправи безмилостни бомбени удари срещу противниците...На резервната скамейка е Русия - състезател на световно ниво, готов винаги да влезе в игра и да обърне хода на мача, дори с цената на много излишни саможертви. Албания пък е най- дълбоката резерва на отбора - още бавно - бавно загрява на тъч линията...

събота, 18 януари 2014 г.

Разговор с КОЛ центъра на Смъртта

КОЛ центъра на Смъртта. Телефонът звъни. Дежурният оператор вдига слушалката...

Оператор: Здравейте, пардон - болейте, слушам ви!

Гражданин: Ало, Смъртта ли е?!

Оператор: Смъртта е много заета, но вашето обаждане е жизненоважно за нас, затова, моля, останете на линия! 

Гражданин: Колко ще чакам на линия?!

Оператор: Съвсем кратко - само един живот!

Гражданин: Цял живот!?

Оператор: Е, цял! Като ви гледам ЕГН- то, вече не е цял!

Гражданин: Вие ми виждате ЕГН- то?!

Оператор: Да, виждам номера, от който се обаждате - на всеки ЕГН- то се обажда рано или късно!

Гражданин: И? Колко ми остава?

Оператор: Искате справка по вашата текуща сметка ли?

Гражданин: Да, вижте ми сметката, моля!

Оператор: Бързо ще ви я видим...Така...повечето от минутите ви са вече изразходвани, особено тези от пакета "Семейство и приятели". Вече нямате никакви минути за тях. Като гледам, вместо за семейство и приятели, всичките минути сте си изразходвали по чужди оператори. и мрежи. По тази причина са ви ограничени изходящите и входящи контакти със семейството и приятелите. Запазени са ви единствено входящите обаждания от Смъртта...

Гражданин: Но тя досега не ми се е обаждала...

Оператор: Проверете си пропуснатите сърдечни обаждания. Смъртта вече е изпращала най- сърдечни поздрави до лявото ви предсърдие...Задължително си ги прочетете. Ако сте ги изтрили, ще ви изпратим разпечатка от тях на най- близкия електрокардиограф. Услугата не е скъпа. 

Гражданин: А този разговор, който водим, скъп ли е? 

Оператор: Да, ще си платите скъпо за всичко, което чухте!

Гражданин: Как?!

Оператор: Като си го спомняте всеки ден!...

Гражданин: Ами, ако го забравя?!

Оператор: Значи вече ще сте умрял...

Операторът затваря телефона, защото е зает с ново обаждане. В слушалката остава да звучи стандартното автоматизирано съобщение на телефонния секретар: "Моля останете на линия, вашето обаждане е важно за нас"...