сряда, 25 октомври 2017 г.

Когато дъждът разказваше приказки за сън



Дъждът почуква по стъклата с шепот тих,
сякаш свири с нежни пръсти по клавир,
по олуците се стичат капки от небесен стих
и разливат в душите дълго чакан мир.



Дъждът почуква плахо като неканен гост,
като тракане по релсите на нощен влак
и неусетно ни повежда по забравен мост,
който ни завръща в детските години пак.



Когато от небето валеше ведра младост,
когато дъждът разказваше приказки за сън,
когато и в порой не гаснеше пламъчето радост
и дори в дъждовни дни, оставахме навън...

понеделник, 23 октомври 2017 г.

Когато всички бели лястовици отлетят далече



Когато всички бели лястовици отлетят далече
и на тяхно място дойдат само черни птици,
ще има ли на какво да се надяваш вече,
ще търсиш ли мечтата по опразнените жици?!



Когато всички четирилистни детелини ги откъснат
и на тяхно място пораснат само с три листа,
дали ще могат копнежите ти да възкръснат,
за да откриеш щастието на най- неочаквани места?!



Когато чудесата на живота станат лесни
и се превърнат в скучна даденост,
ще цениш ли красотата на всички птичи песни,
изпети с обич и отдаденост?!



Когато ангелите станат очевидни
и можеш лесно да ги разпознаваш,
ще разбереш ли, че те са хората ти свидни
и си пропуснал любов да им раздаваш?!

Родителят


Родителят е на най- отговорния пост
и на най- тежката позиция,
да гради между поколенията мост,
изправен срещу вечната им опозиция.

Родителят има най- изкусния занаят
и е с най- сложната професия -
да се бори с детския инат
и да лекува нелечимата агресия.

Родителят е по- разпънат дори от Исус
и по- отричан от месия,
ежедневно опитва разочарованието на вкус
и носи кръста на своята орисия.

Родителят, макар в отбора на губещите
и виновен до доказване на обратното,
до край остава сред любещите,
но го ценим, когато дойде безвъзвратното...

сряда, 18 октомври 2017 г.

Чудесата на Господ не са свършили

Когато всички надежди се прекършиха
и всички бели лястовици отлетяха.
Когато всички чудеса се свършиха
и всички молещи се устни онемяха.



Когато всички молитви се върнаха обратно,
без да са изпросили последна надежда.
Когато минутите изтичат безвъзвратно
и Смъртта наближава с черна одежда.



Когато нощта е най- страшно непрогледна
и изгревът до болка се бави...
...Тогава остава надеждата последна,
че Господ чудо ще направи.



Не защото на някого е длъжен,
не защото е видял силна вяра,
а защото по бащински е тъжен
и обича децата си без мяра.



Защото, както за Лазар някога е плакал,
така и днес, за всяко дете в нужда,
само да види досега е чакал
как истинската вяра се пробужда.



Затова вярвам,
че макар надеждите ни да са се прекършили,
че макар вярата ни да е на кръстопът,
чудесата на Бог още не са се свършили

и Той ще изцели умиращата плът!

Съветите на баба

Синко, по- добре да ти текат очите от белене на лук,
отколкото от часовете, прекарани във Фейсбук.

Синко, по- добре грозна мома, но истински по теб да се заплесва,
отколкото първа красавица, но само виртуално да те харесва.

Синко, по- добре да си свободен, макар и мокър заради дъжда, който пръска,
отколкото затворен, макар и сух заради бързата Интернет връзка.

Синко, по- добре животът ти да се измерва с броя на всеки изживян миг,
отколкото на мишката с анонимния бездушен клик.

Синко, по- добре е да се караш с някого, но реално,
отколкото да си в мир с всички, но виртуално.

Синко, по- добре от всяко отхвърляне да те боли,
отколкото "дъжд" от лайкове на стената ти да вали.

Синко, по- добре е с твои думи да докосваш,
отколкото чужди статуси да постваш.

Синко, по- добре е да си покажеш чувствата на живо,
отколкото да се криеш зад състояние фалшиво...

...Синко, ако наистина се интересуваш от моето състояние,
ще разбереш, че Интернет разделя хората на разстояние!

С обич: Баба ти Мая, която е в... съседната стая

вторник, 17 октомври 2017 г.

Патриот съм

Патриот съм, по гърдите се бия,
а ракията без бандерол я пия.

Патриот съм, главата пъча,
а от данъчните бягам по тъча.

Патриот съм, химна пея,
а да стачкувам срещу властта не смея.

Патриот съм, знамето вея,
а на изборите безучастно блея.

Патриот съм, от политика разбирам,
а живот в чужбина избирам.

Патриот съм, Левски ми е на портрет,
а изхвърлям на улицата смет.

Патриот съм, традициите почитам,
а чуждите стоки предпочитам.

Патриот съм, гордея се с Аспаруховия меч,
а пиша с латинска реч.

Патриот съм, Ботев цитирам,
а на пътя като джигит шофирам.

Патриот съм, затова България е на такова дередже,
та българките ще слагат вече фередже...

Писмо до хан Аспарух

Привет, хане, син на Кубрат,
делят ни 1300 години,
пиша ти, сякаш си ми брат,
нали сме кръвни роднини!

Отговори ми, мой първи хане,
прати ми от историята вест,
как човек чужбина да не хване
и да не остане в далечния уест!?

Кажи ми, ако отнякъде ме чуваш,
кажи ми с ясна българска реч,
защо е трябвало Дунав да преплуваш,
защо си си хабил острия меч?!

Знаеш ли какво стана за 1300 години,
знаеш ли какво стана със завета на Кубрат!?
Разпиляха се в чужбина всички ни роднини,
не остана никой отвъд Дунава, брат!

Защо не хвана и ти за Европа,
къде гледа, да не си бил сляп?!
Та днес българина да не тропа
по вратите на европейците за хляб!

Защо са ти трябвали тези оногундури,
а не си създал държава с англо - саксите,
та днес българите да не сме чукундури
и да не плащаме на Европа таксите!?

Да беше основал другаде Плиска,
малко по- близо до Берлин и Париж,
българинът нямаше толкова да иска
да работи за германец риж.

Ех, хане, каква я мислеше,
каква стана
държава на оживено кръстовище създаде,
та не римска, ромска провинция остана
и армията ни без бой се даде!

петък, 13 октомври 2017 г.

Ако Господ беше в България роден

Ако Господ беше в България роден,
щеше да бъде за луд набеден.
Нямаше да ходи по вода и метър,
щяха да Го вкарат в „4- ти километър“.
Щеше да потъне в забвение,
с диагноза: "душевно раздвоение"!
Нямаше да Му разрешат болни да лекува,
щом не си плащат, колкото им струва.
Нямаше да изцелява всеки сакат,
защото ще го спрат от КАТ.
Та как така без пари ще изцелява,
без Здравната каса да признава!?
Нямаше да възкресява, бурите да спира,
Кварталният в районното ще го прибира,
защото нарушава обществения ред,
като кани тълпи от хора на обед.
Нямаше да Го предаде Юда за 30 жълтици,
а всеки един от нашите продажни политици.
Нямаше да Му носи никой до Голгота кръста,
всички ще гледат, без да си помръднат пръста.
А когато на третия ден възкръсне,
народът от гордост ще се пръсне.
Че и ние на света сме нещо дали,
ще има с какво егото ни да се гали!

Душата ми е хляб

Душата ми е хляб от Бог замесен,
от който за гладния парченце има,
но къшея душа, на друг поднесен,
частица от мен завинаги взима.

И някак неусетнo, докато раздавам,
докато гледам да има за всички,
за себе си без хляб оставам
с душа, разкъсана на трохички.

Но пак съм сит, дори преял
с последната трохичка хлебна,
защото от себе си съм дал
и е била душата ми потребна.

Ако Животът ми беше пътуване с влак

Ако Животът ми беше пътуване с влак,
щях да пътувам с него пак и пак.
За да спра отново на онази гара с младост,
на която се сбогувах с детската си радост.
За да спра отново на онази малка гара с нежност,
която всеки влак я отминава заради небрежност.
За да спра отново на гарата с любов голяма,
на която линия за връщане обратно няма.
За да спра отново на онази гара с домашен уют,
на която се завръщам и от най- далечния маршрут.
За да спра отново на онази гара със съмнения,
на която коловозите са кръстопът от мнения.
За да спра отново на онази гара с омраза,
на която се страхувам, че мога да сляза.
За да спра отново на всички гари с грешки,
на които ме посрещат слабостите ми човешки.
За да спра отново на всички гари с обвинения,
на които да покажа билета си с извинения...
...За да спра Живота си отново на всички мои гари,
преди завинаги да дерайлира или да се удари.
За да знам, че влакът ми, колкото и да е експресен,
щом е спрял на всички гари, значи, бил e чудесен!

Защо са ти побелели косите, мамо?!

- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Пролетни цветове ли във въздуха се реят?!
- Ех, дете, ако беше от цветовете само,
от бялото няма сълзи да ми се леят!

- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Игра ли е от светлосянка на летни лъчи?!
- Ех, дете, ако беше от лъчите само,
от бялото няма гласът ми унило да мълчи!

- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Есенна слана ли тревите заскрежи?!
- Ех, дете, ако беше от сланата само,
от бялото няма погледът ми да тъжи!

- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Сняг ли е навън започнал да вали?...
- Ех, дете, ако беше от снега само,
от бялото няма толкова да ме боли!

- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Та нима навън не е пролет, лято, есен и зима?!
- Ех, дете, ако беше от сезоните само,
а бялото косъм по косъм цвета на живота ми взима!

събота, 7 октомври 2017 г.

Старото радио на таткo


Понякога съвсем за кратко,
когато се почувствам сам,
си пускам радиото на татко,
защо, и аз не знам!



То отдавна станции не хваща,
пращи с меланхоличен звук,
но сигналът му до мен изпраща,
усещане, че той е тук.



Усещане, че макар да е отвъд
и да ни дели цяла смърт дистанция,
радиото намира до баща ми път,
до честотата на Небесна станция.



Откъдето чувам много ясно,
макар и по сигнал неведом,
че той стои до мен, отдясно,
като някога до мене редом.



Затова в света технологичен,
с възможности безбрежни,
радиосигналът ми е личен
със звуците си нежни.

петък, 6 октомври 2017 г.

Писмо до Вапцаров

Поете наш, който си в отвъдното,
пиша ти аз, читател от бъдното...
Някога написа в писмо до мен
„Не бойте се, деца, за утрешния ден!“
Било е толкова отдавна, а сякаш вчера,
когато ми написа: „Ще ви нахраня с вера!“
И до днес чета в писмото от теб,
че за всички деца ще има „хлеб“!
И че когато изгреят на утрото лъчите,
ще има радост на всички деца в очите!
Че всяка плесен ще бъде далеко,
в душите на децата ще е леко,
че когато се връщаме от далечен път,
ти ще шепнеш: „О, колко е хубав светът!“...
...Поете наш, който си в отвъдното,
добре, че не дочака, за да видиш бъдното!
Ако знаеш само колко е морално осквернен,
твоят толкова чакан утрешен ден!
Ако знаеш само какви станаха децата,
с червило, грим и фон дьо тен по лицата.
Ако знаеш само как всички лъжат без мера,
изгубили чест, достойнство и вера!
Ако знаеш само колко сме затънали в плесен
и слушаме в захлас на Азис новата песен!
Ако знаеш само колко е скъп хлеба,
как животът ни стана втора употреба.
Ако знаеш как българите хващат емигрантския път,
ще шепнеш: „О, колко жесток е станал светът!“...
Да, животът и днес продължава да е мръсен,
по Вапцаровски зъл, озъбен и навъсен.
И така ни липсват твоите силни думи,
твоята Вяра, която не я убиват и куршуми!

В живота има и второ полувреме

В живота има и второ полувреме,
само трябва силно да го пожелаеш,
да се освободиш от цялото си бреме,
да излезеш и красиво да го изиграеш.



Дори на полувремето да губиш,
да си допуснал срамни грешки,
покажи, че знаеш как да любиш
и не си изгубил облика човешки.




Покажи, че можеш да си друг,
че поражението не е спирка,
че не си се отказал, а си тук
до последната съдийска свирка.

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

Военен прочит на Червената шапчица

Преди много изстреляни патрони, през девет засади в десета, в дън окопите тилилейски, живеело момиче командос - червена барета, под кодовото име "Червената шапчица". Един ден "Червената шапчица" получила нова мисия от своя старшина - майка на ротата, чиято цел била да достигне до отдалечен пост навътре в гората, където действала баба - ветеран в партизанската война, за която командването имало сведение, че е тежко ранена и спешно се нуждае от продоволствия и боеприпаси. Червената барета била инструктирана да се придвижи внимателно и незабелязано през вражеската територия, като избягва влизането в контакт с криещ се в гората диверсант, член на групировката "Сивите вълци", който действал самостоятелно като радикализиран вълк - единак. "Червената шапчица" се натоварила с кошница патрони и гранати от първа необходимост и тръгнала по тайна пътека през планината, водеща до отдалечения пост на бабата. Въпреки че момичето се движело само нощем с прибежки и пропълзяване, замаскираният в храстите вълк - единак я забелязал с уред за нощно виждане  и с GPS проследяващо устройство изчислил координатите на крайната точка в маршрута й. Така сивият вълк поел стратегическата инициатива и атакувал по фланга ранената баба. Разпорил я с тактическия си нож и облякъл нейната униформа, чакайки в засада "Червената шапчица". Скоро тя пристигнала, но започнала разпит за идентифициране самоличността на бабата:
"- Бабо, защо са ти толкова големи ушите?!
- За да прихващам по- лесно радиочестотите на вражеските станции!
- Бабо, защо са ти толкова големи очите?!
- Така изглеждат, откакто на една мисия разбрах, че съм настъпила по невнимание противопехотна мина!
- Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?!
- И ти бутай танка всеки път, когато не иска да запали, пък да ти видя ръцете тогава!
- Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?!
- Защото това не са зъби, а щурмови щикове!" - казал диверсантът и атакувал червената барета. Започнал ръкопашен бой, в който единакът използвал изненадата като тактическо предимство в разгръщането на офанзивата си по целия фронт. "Червената шапчица" понесла сериозни загуби на жива сила, защитата й се огънала по фланговете и скоро капитулирала. Добре, че наблизо минавал ловецът на глави, който отдавна издирвал вълка - единак. Точно, когато той прегрупирал силите си, изморен и опиянен от лесно постигнатата победа, ловецът му открил втори фронт в дълбокия тил на отбраната, откъдето той най- малко очаквал контраофанзивен удар. Блицкриг стратегията на ловеца сработила максимално ефективно и съпротивата на вълка била по- бързо сломена и от тази на руснаците в началото на плана "Барбароса". "Червената шапчица" била тържествено освободена и по всички фронтове заживели щастливо!!!

вторник, 3 октомври 2017 г.

Пенсия ли е - да я опишеш

Пенсия ли е - да я опишеш,
или сълзи да бришеш?!
Едва си я взел, и ей я, замина,
не ти остават пари и за Амина!
Плащаш парно, вода и ток
и да ти е на помощ Бог,
но какво те грее мисълта за Рая,
като не може да свържеш двата края!
Следващият месец е далече,
а коремът ти къркори вече,
добре, че в тенджерата има боб,
иначе ще викаш поп!
Само едно достойнство ти остава
и мляко от домашната крава,
ама нали и тя иска да я храниш,
нощем от апаши да я браниш...
Имаш пушка, но няма патрони,
на човек му иде сълзи да зарони...
Ех, пенсия ли е - да се опише,
или е милостиня свише?!
Било то малка или голяма,
днес я има, утре няма,
като живота мимолетна, кратка,
от Свети Петър ценна пратка!

Ако Господ беше българин

Ако Господ беше българин...
...Всяко Негово чудо щеше да е за...три дни!
...Нямаше да посмее да си извади ръцете от джобовете и да ги вдигне към Небето за молитва, защото ще знае, че така някой може да го преджоби!
...Щеше да накара някой друг да Му носи кръста до Голгота!
...Нямаше да се излага да влезе с едно магаре в Йерусалим, а щеше да го направи с най- малко 200 коня...Мерцедес!
...Щеше да изцелява хромите и болните, но само ако са дошли по клинична пътека!
..Тайната вечеря нямаше да е тайна, защото щеше да снима трапезата и да качи снимката във Фейсбук, та всички да видят колко добре си прекарва с апостолите.
...Щеше да превърне водата не във вино, а в гроздова ракия!
...Нямаше да излъчва светлина, защото токът е много скъп!
...Нямаше да сътвори света за шест дни и на седмия да си почине, а точно обратното - шест дни щеше да си почива и на седмия да сътвори света!
...В 10- те Божи заповеди, вместо "Не кради!", щеше да пише - "Не ставай депутат!".
...Вместо да се скита без работа из Юдея, щеше да емигрира за Европа и да се връща само по празници.
...Щеше да изпраща грешниците не в Ада, а в България!
...Щеше да възкреси Лазар, но не и икономиката на България, защото за разлика от Лазар, тя много отдавна е умряла...
...Щеше да ходи по вода, но не и по българска пешеходна пътека.
...Нямаше да възкръсне на третия ден, а след края на великденската ваканция...

10- те Божи заповеди в побългарен вариант

БЕЗ ИЗХОД ГЛ.20, 2 – 17
[20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох до 4- то място на Световното първенство в САЩ 1994;
[20:3] да нямаш други богове, защото само Господ е българин, а останалите - не.
[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата, под земята;
[20:5] не им се кланяй и не им служи, ако няма келепир и аванта.
[20:7] Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, освен когато пожелаваш на някого Господ да го убие.
[20:8] Помни съботния ден, за да се "осветиш" по заведения и кафенета;
[20:9] шест дена се прави, че работиш и вършиш (в тях) всичките си работи;
[20:10] а седмият ден е събота за дискотека и кръчма: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни любовникът ти, ни любовницата ти, ни (велосипеда, ни автомобила, нито каквото и да е) твое МПС, нито крадецът ти, който се намира по тъмно в жилищата ти;
[20:11] защото в шест дена създаде Бойко Борисов магистрали на небето и земята, до морето и всичкия асфалт, що е в тях, а в седмия ден си подаде оставка; затова Господ благослови предсрочните избори и ги освети.
[20:12] Почитай баща си и майка си, за да ти плащат вноските по ипотеката и да ти пращат буркани от село.
[20:13] Не убивай, наеми друг да свърши тази работа.
[20:14] Не прелюбодействувай, че Бог прощава, но простата - не.
[20:15] Не кради...толкова много, че да те забележат комшиите и данъчните.
[20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си, ако нямаш достатъчно развита фантазия.
[20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито работника му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) – защото всичко е ипотекирано.

неделя, 1 октомври 2017 г.

Вкусът на домашната баница

Дори да отида зад най- далечната граница,
ще ми липсва вкуса на домашната баница,
омесена на село, от родните бабини ръце,
с пръсти, в които пулсира нейното сърце,
с кори, навити в тавата като дъга,
поръсени със сирене и малко тъга.
Тъга, че няма на кого да бъде поднесена,
тази баница с толкова любов омесена,
която макар да е топла като прегръдка,
засяда в гърлото сякаш горчива глътка,
засяда със своя вкус на сълзи солени,
на всички болки, останали несподелени,
засяда със своя вкус на домашни яйца,
счупени подобно разбити сърца,
засяда със своя вкус на разпалена пещ,
на мъждукаща в нощите самотна свещ,
засяда със своя вкус на родна къща,
от която като яде, всеки у дома се връща...