вторник, 21 януари 2014 г.

Ако държавите бяха футболен отбор (опит за геополитическа сатира)

Ако държавите бяха играчи във футболен отбор, как ли коментаторът щеше да ги представи на зрителите?! Може би така... 

Коментатор: Драги зрители, на вратата е САЩ. САЩ е отличен вратар, може да спаси всичко - целият свят и вселена, с изключение на неспасяеми топки като Виетнам, Ирак и собствената си икономика. В защита са Гърция, Франция, Великобритания и Афганистан. Гърция и Франция умеят да се защитават, когато ги пресират и им влизат остро в личните пространства, като често избухват в ответни, макар и хаотични контратаки по крайните флангове и парижки квартали. В центъра на отбраната е Великобритания - много трудно ще бъде на противниковите емигранти, пардон - играчи, да преминат през границите на защитното поле при такъв твърдоглав защитник. Последен стълб в отбраната е Афганистан - самопожертвователен играч, който е готов да мине през противниковите трупове и крайници, но да защити своето минно, пардон - наказателно поле. В средата на терена е Македония - това е играч с безкрайно въображение, който може да измисли всякакви комбинации и лъжливи финтове; често предприема офанзивни действия срещу съседни играчи. В средата на терена е и България. След 1989 г. България от атакуващ халф, стана играч от дълбоката средна линия, макар че продължава да умее ловко да финтира всякакви противници - византийци, османци, руснаци и шенгенци. България играе комбинативно, плете всякакви комбинации на дребно, но често губи топката и си вкарва автоголове, поради което не е предпочитан съотборник от останалите играчи и се ползва с недоверие. На върха на атаката са Китай и Турция. Те атакуват неудържимо противниковите врати с евтини стоки и сериали. Заедно с тях в атака е и Чечения - нападател, който е способен във всеки един момент от мача да отправи безмилостни бомбени удари срещу противниците...На резервната скамейка е Русия - състезател на световно ниво, готов винаги да влезе в игра и да обърне хода на мача, дори с цената на много излишни саможертви. Албания пък е най- дълбоката резерва на отбора - още бавно - бавно загрява на тъч линията...

събота, 18 януари 2014 г.

Разговор с КОЛ центъра на Смъртта

КОЛ центъра на Смъртта. Телефонът звъни. Дежурният оператор вдига слушалката...

Оператор: Здравейте, пардон - болейте, слушам ви!

Гражданин: Ало, Смъртта ли е?!

Оператор: Смъртта е много заета, но вашето обаждане е жизненоважно за нас, затова, моля, останете на линия! 

Гражданин: Колко ще чакам на линия?!

Оператор: Съвсем кратко - само един живот!

Гражданин: Цял живот!?

Оператор: Е, цял! Като ви гледам ЕГН- то, вече не е цял!

Гражданин: Вие ми виждате ЕГН- то?!

Оператор: Да, виждам номера, от който се обаждате - на всеки ЕГН- то се обажда рано или късно!

Гражданин: И? Колко ми остава?

Оператор: Искате справка по вашата текуща сметка ли?

Гражданин: Да, вижте ми сметката, моля!

Оператор: Бързо ще ви я видим...Така...повечето от минутите ви са вече изразходвани, особено тези от пакета "Семейство и приятели". Вече нямате никакви минути за тях. Като гледам, вместо за семейство и приятели, всичките минути сте си изразходвали по чужди оператори. и мрежи. По тази причина са ви ограничени изходящите и входящи контакти със семейството и приятелите. Запазени са ви единствено входящите обаждания от Смъртта...

Гражданин: Но тя досега не ми се е обаждала...

Оператор: Проверете си пропуснатите сърдечни обаждания. Смъртта вече е изпращала най- сърдечни поздрави до лявото ви предсърдие...Задължително си ги прочетете. Ако сте ги изтрили, ще ви изпратим разпечатка от тях на най- близкия електрокардиограф. Услугата не е скъпа. 

Гражданин: А този разговор, който водим, скъп ли е? 

Оператор: Да, ще си платите скъпо за всичко, което чухте!

Гражданин: Как?!

Оператор: Като си го спомняте всеки ден!...

Гражданин: Ами, ако го забравя?!

Оператор: Значи вече ще сте умрял...

Операторът затваря телефона, защото е зает с ново обаждане. В слушалката остава да звучи стандартното автоматизирано съобщение на телефонния секретар: "Моля останете на линия, вашето обаждане е важно за нас"...

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Ако Животът беше пътуване с влак

Ако Животът беше пътуване с влак, сигурно то щеше да започне от една малка, но толкова слънчева гара - гарата на безгрижното детство! Локомотивът ще изсвири, по точно- изпищи, и ще потегли от първи челен коловоз на Живота. В началото влакът на Живота ще бъде експресен, след това бърз, пътнически и накрая товарен. А най- накрая - дерайлирал! Но в началото ще му бъде леко, нищо няма да му тежи - нито минало, нито настояще, вагоните ще са празни. Постепенно обаче на всяка гара по линията на Живота ще се качва по една изживяна година. А годините тежат. Някои от тях са леки, но някои са непоносимо тежки. Така вагоните ще се напълнят и препълнят с изживяни години. Локомотивът ще започне да се напряга с всички сили при изкачване, едва ще намалява неудържимата инерция при спускане, на острите завои опасно ще се накланя. Пътуването ще стане не само тежко, но и досадно - влакът ще започне да спира на всяка гара, за да изчака да мине някой друг по- бърз влак с предимство. Все по- често влакът на Живота ще започне да вижда червени, отколкото зелени семафори пред себе си. Все по- лесно ще става спирането на червено, а по- трудно - потеглянето на зелено. В началото влакът ще пътува по първи челен коловоз на Живота, накрая - в трета глуха...Там ще го очаква последната гара и нейния Началник. Той ще реши дали тази гара ще бъде последна, или гара - разпределителна. Той ще реши къде ще отиде влака на Живота - в депото за скрап или във вагоноремонтния завод. Зависи от това какъв е бил влака - дали е бил експресен, когато е трябвало да се прости; дали е бил бърз, когато е трябвало да се покаже любов; дали е бил пътнически, когато е трябвало да се спре навсякъде, където е нужно малко внимание; дали е бил товарен, когато е трябвало да се понесе нечий чужд товар; дали е бил дерайлирал, когато е трябвало да се саможертва...