Най- социалната мрежа

Всяка вечер, на пейка кривокрака,
где уличната лампа трепетно мъждука,
под звездите, мигащи в мрака,
събираха се бабите от комшулука.

Събираха се, за да поговорят по човешки
за да се посмеят и да си поплачат
и докато плетат на внуците си дрешки,
да им олекне от теглото 'дето влачат.



Събираха се, макар че не идваха лесно,
макар че куцаха, подпирайки се на тояги,
но заедно им беше толкова интересно
и в разговора се подкрепяха с думи благи.



Събираха се, без да имат причина специална,
само да са заедно на уличната пейка кривокрака,
затова не познавам от тази мрежа по- социална,
която да споделя топлина и светлина в мрака..

Две хубави ръце

Две хубави ръце, ръцете на родител,
в две хубави ръце - на нежността обител,
в две хубави ръце - сълзи, още топли,
в две хубави ръце - заглушени вопли,
в две хубави ръце - благовеен трепет на пръсти,
в две хубави ръце - на Разпятие тежките кръсти,
в две хубави ръце - прошка за всички грешки,
в две хубави ръце - последните черти човешки,
в две хубави ръце - събрани всички детски рани
в две хубави ръце - разкъсаните на Голгота длани.
две хубави ръце, ръцете на родител,
прегръдката им - на всяка болка победител,
в две хубави ръце - криле на бели птички,
ръцете на родител - най- хубави от всички!