четвъртък, 2 септември 2010 г.

Неделно училище: Симон Киринееца- герой по неволя

Симон Киринееца. Той се връщал от нивата си, когато видял шумната тълпа, натрупала се покрай пътя за Голгота. Дали е решил просто да погледне какво става. Така- от любопитство. Или пък потокът на прииждащото множество го е повлякъл като буйно придошла река. Един го е бутнал отзад, друг отляво, трети отдясно, докато накрая са го изтласкали на пътя. Точно пред краката на смазания под тежестта на кръста Исус. Сигурно за миг погледите са им се срещнали. Исус го е погледнал с мътно безизразни от жестоката болка очи. Симон сигурно не е могъл да издържи на този поглед и е свел смутено очи. Смущението го е объркало и вцепенило, затова не е могъл бързо да се махне от пътя на Исус. Така е влязъл в полезрението на римските войници. Те вече били изнервени да гледат как Исус едва се влачи по пътя и пада под тежестта на кръста. Така им хрумнало да накарат изпречилият се на пътя Му случаен мъж да вземе кръста...
...И от този момент Симон Киринееца става герой. Герой по неволя. Неговото име влиза в Библията като името на човека, който помага на Исус да занесе кръста на разпятието си до Голгота. Как ли се е чувствал Симон? В началото сигурно много нелепо- точно пък на него да му се случи подобно нещо! Сигурно е съжалил, че се е отбил от пътя си на връщане от нивата- ако не беше, щеше да си отиде вкъщи и да си почине от работата. А сега, не стига, че цял ден е копал на нивата, трябвало да носи и кръста на този Исус! Сигурно е изпитал и гняв към Него. Помислис си е- "Ама, че нещастник- нали разправяше, че е Бог, а сега няма сили да си носи кръста, та аз му го нося!" Но след всяка крачка Симон се е променял. Първо е забелязал с крайчеца на погледа си как лицето на ходещият до него Исус изразява облекчение и смирена благодарност за помощта. Това сигурно е трогнало Симон. Може би за миг си е дал сметка, че едва ли дотогава е правел нещо по- благородно от това- да облекчи страданията на непознат. Може би дори се е зарадвал, че се е отбил от пътя си- иначе кога би се срещнал с Исус, за когото всички толкова са говорели от 3 години. Кога би се запознал с него...А той наистина се запознава- без думи, без обяснения. Само с един поглед на благодарност, само с една плаха полусмивка на насърчение, само с една протегната ръка за помощ...И само с един кръст- груб и непосилно тежък...
...Колко ли години след тази случка Симон Киринееца е продължавал още да усеща тежестта на кръста върху раменете си?! Колко ли години е виждал тези очи, помътнели от болка, в които за миг проблясва усмивка на благодарност?! Очи, които се втренчват дълбоко в душата му, където виждат, че там се крие един герой...макар и по неволя.