сряда, 5 май 2010 г.

Дългият път на човешката усмивка

Усмивката - ражда се, живее и умира. А понякога и не умира - остава да грее от някоя стара, пожълтяла от времето снимка, от някой незабравим спомен... Колко дълъг и труден път изминава тя?! Дълъг, колкото цял един човешки живот. Колкото цяла една вечност. И труден, колкото е невъзможно да върнеш една усмивка, която си е отишла
Но аз ще се опитам да направя невъзможното. Ще се опитам да върна усмивката, която си е отишла. Ще върна назад "лентата", за да видим как тя се ражда, живее и умира. За да проследим дългият път на човешката усмивка.
1.БЕБЕТО РИТА В КОРЕМА НА МАЙКАТА: Толкова му е весело, че рита от "смях", защото усеща гъдел от видеозона, който го наблюдава и снима. Ако можеше да говори, щеше да изкрещи: "Не ме разсмивайте, ще се родя преждевременно от смях!"...
С повече въображение, всеки родител може да си представи нещата по този начин. И той си ги представя точно по този начин. Но това е обяснимо, защото все пак хората виждат това, което искат да видят - особено пък родителите, при които тази способност е развита до патология!
2.БЕБЕТО ХЪЛЦА: Доказано е, че хълцането развива рефлекса за смях у новороденото. Това обяснява защо смехът на някои възрастни прилича на хълцане. Или издава, че въпросните възрастни още не са пораснали...
3.БЕБЕТО СИ ИЗКРИВЯВА УСТНИТЕ ПОД ФОРМАТА НА НЕЩО, КОЕТО ЛЕКО ПРИЛИЧА НА УСМИВКА: Учените обясняват, че това още не е истинска, осъзната усмивка, каквато е усмивката на възрастните. Но това не пречи на мама, тате, баба, дядо, прабаба, прадядо, стринка, чичо, леля, калеко, вуйчо, вуйна, на брата на зетя леля му от Америка - всички дружно да се разплачат от умиление и агрегатното им състояние да се промени от твърдо в течно, от течно в слузесто...Спирам!
4.БЕБЕТО СЕ УСМИХВА НА ВСЕКИ ПОЗНАТ ГЛАС - УСМИВКАТА МУ Е ПРИДРУЖЕНА С МАХАНЕ НА РЪЧИЧКИ И ПОКЛАЩАНЕ НА ТЯЛОТО В РИТЪМ, ПОДОБЕН НА ТУИСТ: Няма грешка! Това вече е напълно съзнателна усмивка. И може би е първата и последна истинска усмивка - абсолютно безкористна и чиста! Усмивка заради самата усмивка - без цел и задна мисъл. Усмивка, която носи еднозначно послание: "Животът е прекрасен..., когато си на два месеца!"
5.УСМИВКАТА НА 4-5 ГОДИШНОТО ДЕТЕ: Сбогом, невинност! Усмивката започва да се превръща бавно, но сигурно в инструмент на лицемерието. Превръща се в тънко манипулативно средство. Тя вече стратегически целенасочено предхожда въпроса "Тате, ще ми купиш ли сладолед?" или "Мамо, ще ми купиш ли шоколад?" А родителят още наивно вярва в невинността на детската усмивка и купува ли купува сладолед и шоколад на бедното дете, което се усмихва мило, с големи, влажни очи на бездомно куче! И не забелязва, че в едно от ъгълчетата на тези очи и на тази усмивка се крие блясъкът на лукавото лицемерие...
6.УСМИВКАТА НА ТИЙНЕЙДЖЪРА: При тийнейджъра усмивката от тънка става дебелашки манипулативна, нахална и нагла. Тя вече е форма на протест и противопоставяне на родителите и въобще на по-старото поколение, което гледа намръщено из под веждите на своя тесногръд морал.
7.УСМИВКАТА НА СТУДЕНТА: Усмивката на студента е предназначена и насочена главно към противоположния пол. Тя става като усмивката на Мона Лиза - фина и загадъчна, подканваща към флирт, сякаш казва: "Ела с мен в квартирата да напишем заедно домашното!"...
8.УСМИВКАТА НА АБСОЛВЕНТА: Тази усмивка е по-скоро озъбване, отколкото усмивка. Защото това е усмивка пред лицето на Живота, който чака поредната си жертва, потривайки доволно ръце, преди да натисне лоста на гилотината!
9.УСМИВКАТА НА СВАТБЕНИЯ ДЕН: Камбанен звън, свистене на тапи от отворени бутилки шампанско, викове "Горчиво!" и сред цялата тази суматоха - усмивката на бракосъчетаните. Тя е вече механична, превърнала се почти в спазъм след толкова много снимки и камери, пред които трябва задължително да се усмихваш. В тази усмивка, през тънкия процеп между зъбите, се прокрадва, неизказаният на глас въпрос "Къде попаднах?!" Отговорът е категоричен - в брака!
10.УСМИВКАТА СЛЕД БРАКА: Тази усмивка е някак гузна и извиняваща се за стореното, смесена с оптимизма на изпитото шампанско, което още се разтваря в кръвта.
11.УСМИВКАТА СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ БРАК: Това е усмивка, която плахо предполага, че всъщност бракът не е чак толкова страшно нещо. И уверява без думи: "Вижте ме, жив съм!"
12.УСМИВКАТА НА ЧОВЕК НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ: Тя е нещо средно между умора и отегчение от всичко. И най-вече от самото усмихване!
13.УСМИВКАТА НА ЧОВЕК В НАПРЕДНАЛА ВЪЗРАСТ: Тя е или много тънка, за да прикрие липсата на зъби. Или обратното - е много широка, както се казва 24 каратова, за да демонстрира колко хубава работа е свършил зъботехника и как ченето пасва идеално на венците.
14.УСМИВКАТА НА ПЕНСИОНЕРА: Това вече не е усмивка, а по-скоро нервен тик, причинно-следствено обусловен от живяният "прекрасен" живот. Това не е усмивка, а почти злорадо, застинало движение на лицевите мускули, релефно очертано от дълбоко врязалите се в лицето бръчки.
15.УСМИВКАТА НА ПЕНСИОНЕРА В НАПРЕДНАЛА ФАЗА НА СКЛЕРОЗА: Цикълът се затваря. Усмивката отново е по детски чиста и безкористна. Но всъщност отчайващо неадекватна! Това е усмивка пред лицето на Смъртта, която зловещо мълчи в ъгъла на болничната стая, където изчаква настъпването на сетния час...
16.УСМИВКАТА ПРИ ПРЕКРАЧВАНЕТО НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА: Това е последната усмивка. Усмивката, когато виждаш, че пътят продължава и отвъд тази граница на невъзможното, където те очаква Някой, Който те обича!
17.УСМИВКИТЕ ОТ СНИМКИТЕ И СПОМЕНИТЕ: Тези усмивки са навсякъде. Усмихват ни се от стари снимки, от портрети, от клипове, от спомени. Това са усмивките на хората, които са си отишли завинаги, но са ни оставили най-ценното-дългият път на човешката усмивка. Пътят, който трябва да извървим, за да се върнем при самите себе си и при хората, които обичаме. Завинаги!

Няма коментари:

Публикуване на коментар