събота, 31 декември 2016 г.

Монолог на една отминаваща година:


"Последните ми часове изтичат
и всички към часовника надничат.
Останала съвсем сама накрая,
ще говоря , вместо да затрая...
Каква е тази суета и празнична измама,
не разбирате ли, че участвате в драма?!
Не разбирате ли, че в моя час последен,
е скрит на смъртта дъхът й леден?!
Какво празнуваш днес, глупави човече,
та ти си остарял с една година вече?!
Затова ли днес шампанското в чаши ще се лее,
виж въгленчето Смърт как в дните твои тлее,
готово да пламне в неочакван ден и миг,
за да изличи напълно човешкия ти лик.
Чуй, стрелките драматично отброяват
минутите човечност, които ти остават.
Чуй как часовникът тиктака,
а някой нежността ти чака...
Прегърни го силно, като за последно,
стопли с целувка сърце му ледно,
така годината, макар и да приключи,
ще има смисъл, ако любовта се случи..."

понеделник, 19 декември 2016 г.

Обирът на баба

Отидох да платя сметката за ТЕЦ,
когато в подлез срещна ме крадец.
- Давай пари, ценни вещи, бабо!
- Каквооо, викай, че те чувам слабо!
- Парите, парите бързо вади!
- Какви пари бе, сине голобради!?
- Нямаш ли пари в портмонето?!
- Не, нямам и стотинка, ето...
- Е, как така живееш без стотинка?!
- Е, те така, с лучец и сланинка!
Младежът ме гледа и се блещи,
че нямам пари и ценни вещи.
- Тогава давай халката брачна!
...Е, тука вече станах зла и мрачна.
Всичко да ми взима, всичко да краде,
но баба любовта си няма да даде!!!
Заех бойна поза като Брус Лий
и викнах: "Ела и като мъж се бий!"
Крадецът ме погледна с почуда,
видя, че съм ядосана и луда,
назад отстъпи цяла крачка,
защото валяк ще го мачка.
Баба през войната хвърляла е ръчни бомби,
та на тоз келеш ли няма да му счупи всички пломби!?
И тръгнах напред като опълченец смел,
крадецът ме гледа от страх побелел.
Видя, че съм Столетов, гордий генерал
и назад побегна, гащите...насрал!

неделя, 18 декември 2016 г.

Баба кара шофьорския курс

Ходенето вече много взе да мори,
затова записах курса за шофьори.
Казах си: "Ходя цял живот пеша, аман,
шофьор ще стана, та било на дърт заман!"
И ето, сядам в учебната кола,
запретвам ръкави и пола.
Инструкторът ми обяснява бавно
как да тръгна с колата плавно.
Но вместо първа, включвам скорост пета
и колата като риба почва да се мета,
върви напред, но цялата подскача,
от зор ми иде да викна, да заплача!
Пешеходци хвърлят чанти и залягат,
други като за световно бягат.
Инструкторът седи, замръзнал в ступор,
гледа как ще се ударим в стълб от упор.
Но завивам, карайки на зиг - заг,
настъпила газта с тежък крак.
Минавам, без да спра на стоп,
инструкторът се кръсти като поп.
На кръстовище светофар червено свети,
ала как се спира, баба не може да се сети.
Така де, баба да не е петричката врачка,
та да предвиди кой педал е за спирачка!
Натискам пак газта до ламарина,
за малко мантинелата да срина.
После как не се ударих в крайпътен бряст,
инструкторът изпадна в несвяст.
"Събуди се, момче, срещу мен е трамвай!"
А той едва отговоря: "Пребихме се, край!"
Ала аз действам, не се мая,
минавам на косъм пред трамвая.
Завивам остро, гумите свирепо трия,
на всички състезатели топката крия.
Изпреварвам един Мерцедес дори,
от ауспуха ми мълния гори.
Накрая спирам за проверка от КАТ,
снимат ме и от телевизия СКАТ.
Всички гледат удивени репортажа,
как паркирам с двеста в гаража...
Е, шофьор да стана не можах,
малко в ареста полежах...
Но и днес йощ колата, щом газ зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Ако имаше Фейсбук през Средновековието



Какви ли щяха да са статусите, ако имаше Фейсбук през Средновековието?! Може би такива...

Статус на стената на хан Аспарух: "
Реших да се тагна за 13 века в земите на Седемте славянски племена!" (статусът е харесан седем пъти... от седемте славянски племена)

Статус на стената на хан Омуртаг: "Човек и добре да
сърфира, умира...и друг си прави профил! Нека направилият си профил по- късно, като лайква този статус, да си спомня за оногова, който го е споделил."

Статуси на стената на хан Крум: „Като Нета спира – на ти секира!“ и "Ха съм видял някой да влиза във Фейса през работно време, ха съм му отрязал Нета и... ръцете!" (статусът е харесан през работно време от византийския император Никифор, от главата на когото по- късно хан Крум си прави чаша за вино)

Статус на стената на княз Борис I: Клип на песента "Amazing grace" с коментар на княза -  "Който не лайкне тази песен, е езичник!" (никой не лайква клипа и
на 52 – ма боляри са им изтрити профилите и родовете заради езически убеждения!)

Статус на цар Симеон: "Сънародници, ако искате българската Фейсбук група да бъде на три морета, носете си мечовете и
елате да се тагнем в Константинопол!"

Статус на стената на Константин - Кирил Философ: "Защо всеки пише на латиница - къде ми е кирилицата!?"

Статус на стената на цар Калоян след победата му срещу рицарите кръстоносци при Одрин: „Днес на Одринското поле наказах всички, които пишат на латиница!“

Статус на стената на цар Йоан Шишман след превземането на Търново от османците: "Турските сериали превзеха българския национален ефир!" (BTV и Диема Фемили веднага лайкват статуса)...

Статус на стената на Пайсий Хилендарски: "О, неразумний, юзъре! Поради что се срамуваш да се тагнеш българин и не чатиш, и не постваш на своя език?!"

сряда, 14 декември 2016 г.

Смартфон за баба

Внуците за Коледа решиха
да ме чуват всеки ден
и за целта ми подариха
телефон модерен и на мен.
"Ето, бабо, говори свободно,
имаш план промоционален,
купихме ти го изгодно,
обхватът ти е национален.
Имаш памет дългосрочна,
камера да снимаш клип,
Джи Пи Ес с карта точна,
Андроит последен тип.
Имаш Интернет оптичен,
много музика, игри,
телефонът е отличен,
когато искаш, набери!"
"Да ви набера, ма как бе, мили,
като очилата са ми се счупили!?
И вместо внука, за късмет коварен,
звъна на номера противопожарен.
Обяснявам, че не виждам, че съм стара,
а те ми питат: "Къде, госпожо, е пожара!?"
Обяснявам, че търся номера на внука,
а те отговарят: "Пожарната е вече тука!"
И чувам сирените тревожно вият,
пожарникари по вратата с кирки бият.
Дорде входа им отключа,
те пускат водата от маркуча.
Пяна пени се в хола,
да спрат водата мола...
Ха, сега, къде да ида,
на помощ викам Андроида.
Набирам "Гражданска защита",
но отсреща мъж ме нежно пита...
дали желая секс в различни пози...
Оле, Бог да ми помози!
От зор устата ми се пени,
предлагат садо - мазо сцени.
Пак набирам, но какво натискам,
някой пита наркотици ли ще искам:
- "Всичко да предложа мога,
имам чанта пълна с дрога!"
- "Какъв си ти бе, сине клети!?"
- "Продавам дрога, пистолети!"...
- "Тогава повече не ми споделяй,
вземи, че се застреляй!"
Хвърлям по стената, смартфона чупа,
един с шайба накрая ще си купа -
както някога, ще въртя, набирам,
безпогрешно всеки ще намирам.
Може смартфонът да е мода, култ,
но едва не ме докара до инсулт!

четвъртък, 1 декември 2016 г.

IT дневникът на баба



Ден първи:

Сто години ги навърших, ей,
това е кръгъл юбилей!
Внуците ми мили,
компютър ми купили
Цял ден седя и блея
пред подаръка за юбилея.
Седя и от сърце го мола,
да се включи без парола.
Ама ей го, пъне се като магаре,
Фейса да ми пусне баре.
Уиндоус нещо ми съобщава,
мойте грешки не прощава.
Сърце ми тупка, едва се диша,
от зор изкъртих пет клавиша!
Кълна го люто, псувам го на майка,
а той ме гледа и си трайка.
Ала баба пред нищо се не спира,
хиляда пъти рестартира.
Баба световната война е преживяла,
та на Уиндоус би ли се предала?!
...Накрая компът се измори, 
отказа се с мен да спори.
Нещо дълго брои, мери
и отвори свойте двери.
Ех, че е интересно в Нета,
днеска май не ще да мета!!!

Ден втори:

Цял ден краката клатя
и с юзърите чатя.
Лъжа, без да имам срама,
че съм готина мадама.
Леле, 
видят ли ми сбръчканата кожа,
ще я одерат с ножа!
Но във Фейса всеки лъже, мами,
крокодили представят се за дами!
Ех, че чудна детска радост,
тук живея втора младост!!!



Ден трети:

Днес цял ден си губа
с клипове в Ю Туба...
Попаднах на порно драма
и изчервих се от срама.
Побързах сайта да затворя,
но започнах с внук си да говоря.
И между думите ни мили,
актриса страстно взе да цвили.
Докато натисна стоп клавиша,
някой в клипа взе да диша.
Диша тежко, вече пъшка
с цялата си сила мъжка.
"Ало, как си, бабо?!", пита внука.
А, сега де, сгазих лука!
Клипът стана драматичен,
чу се стон епичен.
Как да обясня на внука,
че сама съм тука?!
Бре, тоз клип не спира,
стаята с викове раздира.
"Как си, бабо, да не ти е лошо?!"
"Добре съм, 
вика нещо пак съседа Гошо!"
Измъкнах се с триста зора,
но спасих се от позора.

Ден четвърти:

След толкова дни прекарани в Нета,
забравих и чорапи как да плета.
А, ето, внуците на гости идат
и пулят се, какво да видат.

Баба им изглежда сякаш зомби,
къщата като ударена от бомби,
кравата гладна мучи,
кучето едва гледа, мълчи,
на масата троха няма, празна,
в мивката е тенджерата мазна,
портата паднала накриво,
в двора бурен, диво...

- "Как си, бабо, да не ти е лошо?!"
- "Вървете у съседа Гошо!"
- "Бабо, да не си заета!"
- "Да, живея вече в Нета!"

вторник, 29 ноември 2016 г.

Мечката е по- човек

Сняг обилно вали, трупа,
тихо под краката хрупа.
Картината е снежно - идилична,
но току виж, станала критична...
Защото, както ходиш:"хрупа - хруп",
стъпиш ли накриво и си труп...
И няма кой ръка да подаде, дори и АПИ,
остава да помолиш мечка да протегне лапи!
Но в този дигитален, отчужден век,
вече от човека мечката е по- човек!...

понеделник, 28 ноември 2016 г.

Писмо до детето в мен

Здравей, мое отминало, далечно Аз,
спомних си за тебе в този час!
И реших,
докато сърцето ми бие и устата ми диша,
писмо до детето, което бях, да напиша.
Как си мое малко Аз,
още ли вярваш в дядо Мраз?!
Как си, приятелю мой мъничък,
още ли си къдрав и пълничък?!
Още ли си хапваш филии с мармалад,
за да утолиш вечния си глад?!
Още ли на улицата топката гониш
и за робинята Изаура сълзи рониш?!
Още ли се срамуваш от пъпките по челото
и караш цяло лято колелото?!
Още ли четеш "Островът на съкровищата"
и гледаш на Лукас чудовищата?!
Още ли слушаш Металика на касетофона
и очакваш момиче да позвъни на телефона?!
Още ли вярваш, че космонавт ще станеш
и Световната купа с ръцете си ще хванеш?!
Още ли в часа по математика трепериш,
че вярното решение няма да намериш?!...
...О, наистина, приятелю мой чудни,
верните решения са толкова трудни!
Ето аз пораснах и още не ги намирам,
макар че знам да изваждам и събирам.
Още не съм спечелил и Световната купа,
защото много умора ми се натрупа.
Още не съм дочел "Островът на съкровищата",
защото се боря на живота с чудовищата.
Отдавна не съм си пускал и касетофона,
защото нямам време от смартфона.
Не плача за Изаура, не карам колелото
и вместо пъпки, имам бръчки на челото.
Само още си похапвам филии с мармалад
и подобно на тебе все изпитвам глад.
Но не глад за онова,
което не можах да стана,
а копнеж докрай
наивно дете да остана!

неделя, 27 ноември 2016 г.

Любовното обяснение на един готвач

Сладка моя, 

Всеки път, когато те видя, се спичам, кръвта ми кипва, страстта ми бухва, зениците ми се разширяват подобно яйца на очи на дъното на тиган и оставам безмълвен като зейналата муцуна на печено прасе, поднесено в тава на Коледа. Но нима мога да остана суров при вида на твоите очи, по - черни от тефлонови тигани, които ме изгарят на жар с поглед и проникват като с вилица дълбоко в душата ми. Нима мога да не се задуша на фурна при вида на твоите страстни бедра, които потрепват като крехко алангле при всяко движение. Нима мога да не кипна, виждайки как устните ти пухкаво са бухнали подобно на Великденски козунак, изваден от топлия уют на ароматно дъхащата фурна. Нима мога да не пламна фламбиран при вида на косите ти, виещи се с изящната страст на италиански спагети. Нима мога да не се изпържа, чувайки как гласът ти омайва като топлия дъх на прясно изпечен домашен хляб. Нима мога да отмина с безразличието на сушена риба леката руменина по бузите ти, която подобно на керамични котлони сияе с мек ореол. Нима мога да не започна да вия като свирка на сварено мляко, когато видя, че свеждаш погледа си с невинния свян на младо агне в кланица. Не, не мога! Затова те моля - фламбирай ме, транжирай ме, накълцай ме на кротони, изпържи ме на най- безмилостно изгарящите градуси, задуши ме в микровълнова печка, но само не ме оставяй, без да си ме вкусила. Без да си дегустирала от най- сладкото и най- горчивото на душата ми. Без да си опитала от най- неподправено човешкото в мен, използвайки върха на небцето си, където са събрани най- съкровените вкусови окончания. Окончания, които могат да са началото на една Любов по- насъщна и по- голяма и от Хляба!

Гладно и жадно твой: Тиган Петров    

сряда, 23 ноември 2016 г.

Писмо до баба ми от 19- ти век

"Здравей, бабо!
Пиша ти от 21- ви век,
за да те питам
има ли за самотата лек?!
За да те питам
как се води близък диалог
с хората и даже с Бог?
За да ме научиш
не как се прави прежда,
а как раздава се надежда.
За да ми покажеш начин лесен
как да живея и умирам с песен.
Пиши ми, бабо, ти си дъ бест,
ще чакам от миналото вест..."

"Здравей, бабиното!
Пиша ти от 19 - ти век,
който не беше лек.
Да, тогава нямаше Нет
и къщите бяха от плет.
Тогава нямаше го Фейсбука,
основно ядене ни беше лука.
Нямаше Вайбър, Скайп и чат,
децата умираха от глад.
Мъжете не бяха с тесни дънки обути,
а отиваха в гората и ставаха хайдути,
Жените не бяха всеки ден в МОЛ- а,
а оряха нивите с вола.
Нямаше новини и риалити формати,
но имаше градини с истински домати.
Нямаше в сряда Шампионска лига,
но се вълнувахме кога ерген намига.
Нямаше на мегдана безплатен уай фай,
но хорото се виеше от край до край.
И макар светът да беше архаичен,
диалогът беше жив и личен.
Дори и най- простият кравар
не се криеше зад аватар,
защото в този отминал и далечен век
ценеше се да си истински човек.
Ценяхме не последната парижка мода,
а вярата, традицията и рода.
И не описвахме живота си със статус,
а го живеехме с поетичен патос.
Така че, мило мое внуче, дигитално,
ако искаш да живееш,
изключи си Нета моментално.
Това е на баба ти съвета личен,
а сега ти казвам "Чао!",
че ...почва сериала романтичен!
Ало, чу ли ми съвета, баба?
Уф, връзката е слаба..."

четвъртък, 17 ноември 2016 г.

На дядо първолачето




Дядо Асен идваше всеки ден на обяд в училищния двор, за да вземе своето внуче – първолаче. Младите все бяха заети с работа, затова нямаше кой друг да придружава детето по пътя от училище до вкъщи, освен дядо му, който беше свободен пенсионер. Прегърбен от годините и тежестта на усилния физически труд по строежите, дядо Асен слагаше раничката на своето внуче на рамото си, поемаше малката детска ръка и двамата тръгваха бавно към дома. По пътя обсъждаха как е минал учебния ден и какво имат да пишат за домашна работа. Дядо Асен живо се интересуваше, защото той и за това помагаше на детето – писането на домашни. „В тетрадката с тесни и широки редове трябва да напиша три думи с буквата Б!“, въздъхна първокласникът.  Дядото веднага даде три предложения – багер, булдозер и болт. Както винаги, той предлагаше думи от строителството. Думи, които означаваха толкова много за него – целият му живот! Дълги години беше работил с багер и булдозер – хиляди кубика пръст беше изкопал. Как да не предложи точно тези две думи!? А след това като монтажник на мостови конструкции, колко болтове беше завъртял с ключа, та сега да не врътне и един за домашна... Но внучето категорично отхвърли предложението:  „Стига с тези строителни думи бе, дядо, госпожата вече ми направи забележка!“  А?! Дядо Асен настръхна. Вярно, че и миналата домашна с буквата К бяха писали „кран“, „кофраж“ и „кирка“...Но какво от това – тази госпожа знаеше ли, че без тези три неща училищната сграда нямаше да я има и щеше да преподава отвън на полето. Дядо Асен отвори уста да защити честта и значението на строителните думи, но се отказа, като видя умоляващия поглед на първолачето. Можеше ли да откаже  - това беше на дядо първолачето. „Ех, добре де, нека вместо багер, да е бургия!“, каза си наум старият строител и махна с ръка...Двамата продължиха по пътя към вкъщи, хванати мило ръка за ръка. Дядо Асен изгледжаше сякаш още по- прегърбен под тежестта на годините, усилния труд по строежите и ...тези трудни домашни!

Голям човек



Бригадата ни работеше високо в планината, където след горски пожар, бяха засегнати фасадата и покрива на стара хижа, ползваща се от горското стопанство като заслон на дървосекачите и работниците, които маркират дърветата. До тези непристъпни горски дебри се стигаше само пеша по тясна пътека, затова от Горското стопанство ни бяха изпратили дядо Иван – стар дървосекач, който имаше товарно магаре и с него ни доставяше необходимите строителни материали за ремонта на хижата. Магарето се казваше Серафим и носеше пълните самари с керемиди всеки ден от сутрин до вечер. Всички се шегувахме със силата и упоритостта, които проявяваше това животно, като перифразирахме известната реплика от българския филм „Топло“: „Това магаре е голям човек!“ Докато се шегувахме, дори и не подозирахме какъв урок по човечност щеше да ни даде Серафим. Всичко започна една сутрин, когато ни се обадиха, че трябва да слезем до най- близкото село за одитна проверка на бригадата. В селото беше дошла комисия от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която проверяваше дали се спазват задълженията на работодателя относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тази инспекция ни дойде като гръм от ясно небе, тъй като никой не очакваше одит точно тук, насред нищото, но явно имаше подаден сигнал. Начело на комисията беше младо момиче с тънки очилца, зад които изпитателно ни оглеждаха строгите сини очи на амбициозна чиновничка, спазваща буквата на закона. Младата инспекторка веднага се заяде с дядо Иван, че ако падне от магарето по стръмната пътека, ще пострада поради липса на обезопасителни средства. „Е, защо са ми обезопасителни средства, като си имам магарето!“, отговори стария дървосекач. Момичето започна да му цитира разни наредби, алинеи, точки от Трудовия кодекс, изиксващи обезопасителни колани, каски, въжета...В отговор на това дядото демонстрира пред всички на какво е способно неговото животно в случай на трудов инцидент. Качи се на него, подкара го, след което падна на земята, симулирайки, че му е станало лошо. Магарето веднага спря и се обърна към своя стопанин, след което се приближи до него и започна леко да го побутва с глава, подканвайки го да стане. Дядо Иван продължаваше да не помръдва и това накара животното да го близне мило по бузата. Сцената ставаше все по- трогателна, тъй като Серафим започна да издава сърцераздирателно безпомощен магарешки рев, който огласи с ехо цялата планина. Този рев беше повече човешки, отколкото животински и премина като ток през всички нас. Стъклата на очилцата, които младата инспекторка носеше, издайнически се запотиха от напиращите в очите й сълзи на човешко съпричастие. Момичето помоли с треперещ глас демонстрацията да спре, като каза, че няма забележки относно безопасността на труда...Докато говореше гледаше настрани, защото нямаше сили да срещне „човешкия“ поглед на...Серафим!

сряда, 16 ноември 2016 г.

Моите деца



петък, 11 ноември 2016 г.

Когато се изправиш срещу великан

Когато се изправиш срещу великан,
когато нямаш резервен план;
когато до стената си опрян,
от всички предаден и презрян.
Тръгни отчаяно напред
и мачкай великаните наред.
Извикай подобно на варварин груб,
когато смачкаш великанския труп!
Нека всички чуят твоя боен вик
и да видят най - страшния ти лик.
Така ще разберат, че си човек
че за страха намерил си лек,
че бил си болен, но вече си здрав,
защото докрай останал си прав!

петък, 4 ноември 2016 г.

Ако Смъртта излезе в отпуск

Ако Смъртта излезе в отпуск годишен,
дали ще съм човекът предишен?!

Дали, знаейки, че Смъртта почива,
ще усещам душата ми жива?!

Дали, знаейки, че утре ще има,
днес ще обичам като за трима?!

Дали, знаейки, че Смъртта е далече,
ще ценя всеки миг вече?!

Дали, знаейки, че краят е отложен,
ще вярвам в изход невъзможен?!

Дали, знаейки, че всеки ден е дар,
ще живея със същия жар?!

понеделник, 24 октомври 2016 г.

Не желая пред името си титла и чин

Не желая пред името си титла и чин,
достатъчно ми е едно звание кратко,
да чувам от моите дъщеря и син
с любов да ме наричат татко!

сряда, 19 октомври 2016 г.

Ако Животът ни свети на червено

Ако Животът ни вече приключва,
защото нямаме гориво,
дали червена лампа се включва,
за да заживеем красиво?!



Ако Животът ни започне да гасне,
защото вече не горим,
дали краят ще ни тласне
поезия от смъртта да сътворим?!

Президентство мое

Президентство мое, реално и вълшебно,
президентство мое, така си ми потребно.
Все се мъча електорат да обгърна,
яхнал лимузина при тебе да се върна.
Пак на избори фалшиви гласове да скрия,
пак с компромати да вдигна олелия,
пак с кал да поръся опонента като дявол чер.
Президентство мое, на ръст многоетажно,
президентство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане в затвора
да си взема от адвокатския огън.
Все се мъча бюджета да обгърна
и една стотинка данък да не върна,
всеки мандат по една дяволия да е от мен!

вторник, 11 октомври 2016 г.

На Цецка си, пардон - Майце си



Ти ли си, Цецке, химн жално пела,
ти ли си мене цял мандат клела,
та мигрант ходя злочестен ази
и срещам роми, що душа мрази?

Бюджетът ли е само за избрани,
банките ли всички са обрани,
та мойта младост, Цецке, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат сирийски другари,
че с тях наедно и аз гладен се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост Герб попари!

Отде да знаят? Полицай нямам
да му разкрия що в досие тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
вси политици - от що страдая.

Много аз, Цецке, много мечтаях 
Европа да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси Герб приготви ни яма!

Една сал ти за президент остана:
в урна твоя гласа ми попадна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да избера тебе горкана...

Президент, премиер, депутати мили
аз да прегърна искам със злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Инструкция за здравословно ползване на Фейсбук

Прочетете внимателно цялата листовка, тъй като тя съдържа важна за Вас информация.

Facebook се отпуска без лекарско предписание. Затова ако се нуждаете от допълнителна информация или съвет, попитайте Вашия фармацевт.
Вие трябва да потърсите лекарска помощ, в случай че Вашите симптоми на Facebook зависимост се влошат или не се подобряват повече от 5 дни.
Ако някоя от нежеланите Facebook реакции стане сериозна, или забележите други, неописани в тази листовка нежелани реакции, моля уведомете Вашия лекар, фармацевт или психотерапевт.

Какво съдържа тази листовка:
1. Какво представлява Facebook и за какво се използва
2. Какво трябва да знаете преди да приемете Facebook
3. Как да приемете Facebook
4. Възможни нежелани реакции
5. Как да съхранявате Facebook
6. Съдържание на Facebook и допълнителна информация

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА FACEBOOK И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА
Facebook принадлежи към група лекарствени продукти, наричани антикомплексанти. Препоръчва се за лечение и облекчаване на симптомите при инфекциозно - възпалителни заболявания на мозъчната интелектуално - артикуларна дейност, придружени от прояви на вербална апатия или еуфория и загуба на трайна връзка с реалността. 
Ефектът се проявява в първите 5 минути и продължава цял живот след приложението на лекарствения продукт.


2. КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕТЕ FACEBOOK
Не приемайте Facebook, ако сте алергични (свръхчувствителни) към демонстрация на чужди успехи и прояви на интелектуална елементарност.
Обърнете специално внимание при употреба на Facebook, ако имате захарен диабет поради силната концентрация на сладникавост на по- голямата част от статусите.
Прием на други лекарства:
Не са известни взаимодействия с други лекарствени продукти, освен с You Tube и VBox 7. 

Приложение на Facebook с храни и напитки:
Facebook нe трябва да се прилага с храни и напитки, тъй като може да предизвика повръщания или задавяне. Да се прилага между храненията, със сутрешното кафе и цигара.

Бременност, фертилитет и кърмене:
Този продукт не може да се приема от бременни или кърмещи жени поради опасност от генетични увреждания, засягащи ментално - интелектуалния потенциал на плода.

Шофиране и работа е машини:
Facebook силно повлиява способността за шофиране и работа с машини, отклонявайки опасно вниманието на водачите от пътната обстановка.

Важна информация за някои от съставките на Facebook:
Facebook съдържа глюкоза и захароза в повечето от статусите. Ако Вашият лекар Ви е предупредил, че имате непоносимост към някои видове захар, моля обърнете се към него за съвет преди да използвате това лекарство.

Всяка таблетка Facebook съдържат: 1 g глюкоза, 1,4 g захароза и неограничено количество чалга. Това трябва да се има предвид при пациенти със захарен диабет и интелектуална недостатъчност.

3. КАК ДА ПРИЕМАТЕ Facebook:
Винаги приемайте Facebook точно както Ви е казал Вашия лекар или фармацевт. Ако не сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Възрастни и деца над 6 години:
 
Да не се превишава препоръчваната доза (максимум 2 часа ползване за 24 часа).
За да се избегне риска от задавяне от завист или затъпяване, Facebook се прилага само при деца, които могат без надзор да ползват лекарството.

Пациенти в старческа възраст
При пациенти в старческа възраст не е необходимо да им се съкращава допълнително живота и менталната недостатъчност.

Лечението не трябва да продължава повече от 5 дни, тъй като може да доведе до дисбаланс на устната микробна флора поради продължителна липса на речева артикулация и риск от бактериална или гъбична инфекция на пръстите на ръката, намиращи се в състояние на постоянен контакт с клавиатурата.

Ако сте приели повече от необходимата доза Facebook:
Може да се появи стомашно - чревен дискомфорт от някои статуси. Употребата трябва да се прекрати и да се започне симптоматично лечение - за тази цел трябва да се консултирате с Вашия лекар или център за спешна помощ.

Ако сте пропуснали да приемете Facebook
Запазете спокойствие - не сте пропуснали нищо! Не вземайте двойна доза, за да компенсирате пропуснатото време, защото няма да ви остане никакво време за близките. 

Ако спрете да приемете Facebook
Преждевременното прекратяване на приема ще повлияе на свободното ви време и пълноценността на живо общуване с хората.



4. ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ
Както всички лекарства, Facebook може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги получава.
Възможни са реакции на отчуждение, свръхчувствителност, нарушено храносмилане и диария.

Ако някоя от нежеланите реакции стане сериозна или забележите други, неописани в тази листовка нежелани реакции, моля уведомете Вашия лекар или фармацевт.

5. КАК ДА СЪХРАНЯВАТЕ Facebook

Да се съхранява на място, недостъпно за деца.



6. СЪДЪРЖАНИЕ НА ОПАКОВКАТА И ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ 
Какво се съдържат Facebook
Активните вещества са: чалга, кухи статуси и цитати
Другите съставки са: снимки и клипове, демонстриращи щастлив живот.

Как изглежда Facebook
Синьо оцветена овална таблетка, без добър вкус и отпечатано лого Facebook от двете страни.

петък, 7 октомври 2016 г.

Дали Смъртта остава безучастна?

Дали Смъртта остава безучастна,
когато отива си душа прекрасна?!

Дали Смъртта насълзява си очите,
когато тъжно гаснат на душа лъчите!?

Дали Смъртта думи на възхищение намира,
когато душа достойно, с кураж умира!?

Дали Смъртта оставя живота да се върне,
когато види душа да се покае и обърне?!

Дали Смъртта отказва да се случи,
когато душа безсмъртие получи?!

Дали Смъртта своята жестока роля иска,
дали чувствата си успява да потиска?!

Или подобно на чиновник типичен,
работи бездушно на конвейер безличен.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Любовното обяснение на един шахматист

Царице моя, бяла, неотразима,

Още от дебютния поглед останах в шах от вашия агресивно атакуващ чар. Можех да се прикрия зад други фигури или да мина по диагонал, за да се защитя и избегна среща с вас...Но нима човек може да се прикрие или да мине по диагонал през Любовта!? Да, може, ако носи сърце на обикновена, анонимна житейска пешка, какъвто бях аз. Но в мига, в който ви срещнах в партията на живота ми, с мен стана чудна морална рокада - от пешка аз се превърнах в Цар, надскочих себе си, защото вече имах царица, владееща полето на сърцето ми. Размених пешката си с Цар, защото исках като такъв да бъда матиран и безусловно победен от любовта; защото исках да пожертвам толкова много, колкото може само един Цар; защото исках и в ендшпила си да бъда до вас - до последния си ход, до последния си квадрат, до онзи последен шах и мат, в който неизбежно ще се срещнем фигура срещу фигура, без нищо да ни разделя и прикрива. Само аз и вие на дъската на Съдбата, такива, каквито сме - черно - бели, истински! Затова станах черен Цар - за да срещна неизбежно бялата Царица, дори това да ми струва най- жестокия мат. А можех да си остана просто една дребна, анонимна пешка в живота - една от многото, от онези, които оцеляват в играта. Които никога не се срещат лице в лице с Царицата и Мата. Но тогава, дори и оцелял, щях ли да съм играл?! Щях ли да съм изгубил или спечелил? Щеше ли да е игра живота ми без Царица и без Мат!? Щеше ли да е среща?! Или напротив - разминаване!? Разминаване с дръзновението, проявяващо се в смелостта да пожертвам най- ценните си фигури в името на по- висша цел и ход. Разминаване с красотата на импровизацията в защитните ходове, когато съм притиснат отвсякъде. Разминаване с шанса да имам съдбата на Цар, готов да умре за своята Царица. Разминаване с поривите на сърцето ми, което играе буйно като кон на Г4 при всяка мисъл за бялата царица, намираща се само на един красив мат разстояние от мен. Разминаване с онзи съдбовен патов миг между обявяването на шаха и мата, когато няма да имам нито един квадрат за отстъпление от последната си среща с Любовта!...

Патово ваш, без мат матиран: Гамбит Петров

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Цецка Цачева си трака

На българите от години
върви ни на роднини.
Дядо Иван, братушки, Тато,
Чичо Сам и Нато -
по роднински, лично,
ни съсипаха трагично.
Но макар от роднини всеки да се вайка,
на есен ще си имаме и...Майка!
Затова не виждам светлина в мрака,
положението Цецка Цачева си трака!

неделя, 2 октомври 2016 г.

С Живота съм в шахматен двубой

С Живота съм в шахматен двубой,
но на ход е само той.
Вчера шах, а утре мат,
днес по милост съм пат.
Навсякъде от черни фигури притиснат,
Животът играе като скъперник стиснат,
отнема ми дните  - пешка след пешка,
и дебне за всяка моя грешка.
Докато накрая реша дали съм готов
да изгубя и царицата, моя любов!?
Но в сетния ход, преди мат да стана,
срещу логиката на шаха ще въстана:
вместо царицата да дам,
себе си ще жертвам сам.
И този последен жест
ще носи красивата вест,
че дори да сме в безизходен шах,
любовта побеждава всеки страх.