На тате гарджето!

Гледам, гледам. И пак гледам. Е, не! Ще ме прощавате, ама моето дете е най- послушно. Ето, кога да мина покрай детската градина- всички деца тичат- беснеят, моето си седи послушно на пейката до госпожата. Чак си е навело главата от ангелска смиреност. А очите му едни такива влажно кротки като на текезесарско теле. Как да не ми се напълни душата родителска?! То ми е най- послушното в групата. Моето гардже! И не че си е мое, ами- ето, нали ви казвам, че седи на пейката и глас не му се чува. И това е всеки път, когато мина покрай двора на детската. Моето си е все там- на пейката до госпожата. Хмммм, знае тя с кое дете може да седи на пейката и да води интересни разговори. С моето! С другите деца как да проведе разговор, като те все тичат и беснеят из двора?! Та те не могат и за секунда да се смирят, за да седнат на пейката до нея. Но как ще могат- да не са послушни като моето?! Да-да, послушни! Търчат като отвързани коне. Само моето е над тези неща- да тича и да беснее. То предпочита зрялото общуване с възрастните- с госпожата, която може да го научи на ум и разум. Затова колкото и пъти да минавам покрай детската, аз не го викам, за да не го разсейвам. Обаче майка му онзи ден взела, та го извикала да дойде до оградата да го види за малко. "Не мога-а-а-а-а, госпожата ме е наказала да седя на пейката до нея, защото много тичам и беснея!", отговорило й нашето момче. Жена ми останала с отворена уста. Аз също останах с отворена уста, след като ми разказа за случилото се. Затова сега гледам, гледам. И пак гледам! И се надявам, като мина покрай двора на детската градина, моето гардже да не седи на пейката до госпожата,че вече ще му оскубя перушината, разбойникът му с разбойник!