95 октана детска обич

Много добре си спомнях къде оставих тубата с бензина- до пейката на двора. А след като се върнах от тоалетна, тубата стоеше на съвсем друго място. Беше пипана! На двора си играеше единствено Невена...Изтръпнах!!! "Тя вечно е гладна и жадна!", мина ми през главата. От думичката "жадна" студени вълни ме обляха. Ако е пила от бензина?! Втренчих се в нищо неподозиращата Невена, която ми се усмихваше насреща...Защо ли долавях в очите й един такъв особен 95 октанов бензинов блясък!? Тръгнах към нея, за да я хвана и да й подуша устата, но тя ми избяга. Реши, че искам да си играем на гоненица. Друг път лесно я хващам, а сега все ми се изплъзваше- тичаше бързо, сякаш задвижвана от...бензинов двигател с вътрешно горене. Избяга ми! Взех тубата и погледнах нивото на бензина. Е, не! Това щеше да е върхът на самовнушението- към половин литър бензин наистина липсваше. Дали в нея имаше 2, или 2, 5 литра бензин? Боже, да ме убиеха не можех да си спомня! Не взех и касова бележка на бензиностанцията- бързах и недочаках да я получа. Съмнението ме зачовърка с още по- страшна сила, след като визуалната ми памет извади от "архива" достатъчно ясен кадър на спомен за цифрата, изписна върху дисплея на бензиновата колонка. Не беше кръгло число...Вече се затичах на живот и смърт след Невена. Тя пак се заигра на гоненица, заливайки се от смях. Но аз не чувах смях, а боботене на бензинов мотор. Бррррр- бррррр- брррр! Съвсем реален звук, който сякаш излизаше изпод памперса на тичащата пред мен Невена. Щях да си помисля, че полудявам от самовнушение, ако не бях видял, че дядо ми се опитва да запали моторната резачка. Чак сега картинката ми се проясни- той беше налял бензин в резачката, с която щяхме да режем дърва...Спрях и погледнах тъпо- Неви ми се усмихваше насреща, готова за игра. А очите й продължаваха да блестят, пълни с 95 октана...детска обич!