неделя, 30 август 2009 г.

Мерцедес Бенц блянове!

Гледам, но не виждам - блея...А дъщеря ми е пред очите ми - гложди метална количка, умален макет на "Мерцедес Бенц", кабриолет. Захапала го е здраво и натиска с трите си зъба, които има. Половината "Мерцедес" е в устата й - навън стърчи предния капак на количката с фирмения знак върху радиаторната решетка. Гордата звезда с три лъча на "Мерцедес"! Докато гледам, ми идва на ум сюжет за телевизионна реклама - така, както дъщеря ми е захапала количката, мъжки басов глас зад кадър чете: "Мерцедес" - нашите коли издържат на всякакви изпитания!". В близък план дават звездата на "Мерцедес" притисната между трите зъба на дъщеря ми...

В този момент изтръпвам! Ще си счупи зъбите - те едва са й поникнали, първите й три зъба. Ще остане и без тях! Бързо вадя "Мерцедеса", преди да е ощърбяла. Или преди да е глътнала цялата количка. Тогава, като ме питат в Бърза помощ какво е глътнало детето, ще трябва да отговарям по абсурден начин: "Мерцедес Бенц!" Но, ако не ми повярват, нека й направят рентгенова снимка на стомаха. Сигурен съм, че на преден план ще изпъкне емблемата на "Мерцедес" .И това вече ще си е цяла реклама. Даже ми идва идея за още един рекламен слоган - "Мерцедес - толкова близо до вас!" От "Мерцедес" ще полудеят: "Ало, господин Донкин, колко струва тази рентгенова снимка? Купуваме я!" Така ли?! Аз пък случайно я продавам. Снимката срещу чисто нова S-класа и договор за 5 години на дъщеря ми като рекламно лице на "Мерцедес". Ама, разбира се - детето ми ще си чупи зъбите, ще си къса стомаха, а те няма да му плащат. Тарикати! Това е експлоатация на детския труд. Та така тя на двадесет години вече ще е развалина - затова договор. Със заплата, здравни осигуровки, отпуски и всичко останало. Тогава ще си яде количките и песен ще пее. Всичко ще ни е "Мерцедес Бенц", S класа - и заплатата, и авторитета, и самочувствието, и целия живот. Само малко ще ми е щърбо на тате гарджето, ама карай да върви - това е "Мерцедес Бенц"!...

Обаче, грънци "Мерцедес" - оставаме си с "Форд". Защото детето добре се беше разяло, аха да глътне "Мерцедеса" - аз бързам да го вадя. Да не си счупи зъбите - все едно те няма да й паднат сами след време, нали са млечни. Ама, това е, защото гледам, но не виждам - блея

Няма коментари:

Публикуване на коментар