неделя, 2 август 2009 г.

Филия,намазана с масълце и поръсена с домашна чубрица

Бях забравил този вкус - на филията, намазана с масълце и поръсена с домашна чубрица. Последно бях ял такава филия в детските ми години. После върху простичката,обикновена филия с масълце и домашна чубрица се появиха парчета шпеков салам, колбас, шунка, сирене, кашкавал... И какво ли не, докато накрая филията беше затрупана изцяло под всички тези нови и нови деликатесни допълнения, които я превърнаха в модерен сандвич. Така неусетно забравих за нея. И пораснах. А филията остана в детството ми, отминало безвъзвратно. До днес, когато отново я видях на масата пред сина ми, който си беше намазал точно една най-обикновена филия с масълце, поръсена с домашна чубрица. И сладко-сладко премляскваше, сякаш яде най-вкусното нещо на света. Загрижено му предложих да си сложи салам или сирене. Дори го попитах как може да яде филия, поръсена само с чубрица. "Не-е-е!", сприхаво категорично ми отказа всичко, което му предлагах.

Понеже съм лаком, се изкуших да опитам от филията му, която той така изкусително похапваше и отбраняваше с големите си лапички, когато посегнах да му я взема. "Само да опитам, само да опитам!", уговарях го, докато се борех да измъкна филията от ръцете му. Как не се избихме за една най-обикновена филия, намазана с масло и поръсена с домашна чубрица. Накрая, когато надделях в схватката и откъснах с хищните си зъби вълча хапка от филията, разбрах, че борбата си е заслужавала. Това беше най-вкусната филия на света, наистина! Може би, защото беше с вкуса на забравеното детство, в което всичко беше толкова непринудено обикновено. И вкусно - без да са необходими за това допълнителни подправки и деликатеси - само едната чубрица с дъх на бабина градина и лято, огласяно от виковете на приятелите ми след отбелязан гол на уличния мач...

Ммммммммммммммм! Ама че вкусно - опитайте и вие. Но само една хапка, че ще ми изядете филията!

Няма коментари:

Публикуване на коментар