"Дай ми една целувка!", казах и затворих очи в очакване Неви да ме целуне. Усещах как топлината на детските й устни ме докосва по бузата, която съм обърнал към нея. Още не бях отворил очи и...Каква мила изненада! Усещах целувка и по другата ми буза. Още една целувка, без да съм я поискал. Тя беше несравнимо по- красива от първата, поисканата, очакваната, предвидената. Защото тя беше точно обратното- непоискана, неочаквана и непредвидена. Каквато трябва да бъде всяка истинска целувка. А досега винаги си мислех, че първата целувка е най- истинската. И затова винаги си отмествах лицето, без да дочакам втората. Не бях и предполагал, че тази целувка е възможна. Нито пък съм вярвал, че има още по- красива целувка, която заслужавам...Докато се случи това- получих и втора целувка, по другата ми буза, която не бях обърнал. По другата ми буза, никога нецелувана досега от дъщеря ми. Днес тя за първи път бе целуната, макар и обърната на другата страна, макар и неудобна за целуване. А не бях направил нищо особено, за да я заслужа- просто казах, както всеки друг път: "Дай ми една целувка!"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар