Правех си салата и слушах старото радио. Имам две модерни стереоуредби и един касетофон. Всички имат радио, но аз исках да слушам стария, пращящ и очукан VEF, защото той ми напомняше за татко. Слушах и си спомнях как той приживе винаги, когато работеше някаква домашна работа, пускаше старото радио. Ядосваше се, че пращи, но го слушаше и си пееше заедно с него...
Точно режех лука за салатата, когато пуснаха Елвис - "Love me tender". Гласът му-плътен и чувствен-пееше за нежната любов. А по бузите ми се стичаха сълзи. Но не от лука... Как ми се искаше сълзите да бяха от лука и татко да беше жив! Живеем в свръхтехнологично време.
В епохата на компютрите. Те могат всичко, но не могат това, което направи старият VEF. Не могат да уловят честотите на спомена за татко, не могат да издават онова пращене, което придава толкова съкровено звучене на радиосигнала... Съкровено като усещането, че някой някъде (където и да е) още те обича... Все така НЕЖНО!
Няма коментари:
Публикуване на коментар