Нашата мила, родна, единствена Fiesta

1976 година. Форд- Европа пускат на пазара модела Fiesta. От тогава до днес са произведени над 12 милиона Фиести, продавани по целия свят. Но за нас на света има само една Фиеста- нашата! Тя е една от всички тези 12 милиона на света- има същият дизайн, същият двигател. Но няма същата лична история. Дизайнът и двигателят са серийни, а историята на автомобила е уникална. Защото това е историята на нашето семейство. Нима може да се постави сериен номер на всички уникални изживявания, които сме имали с този автомобил?! Как той ни стана първата кола- купихме го, без дори да погледнем има ли двигател под капака. Просто го харесахме и повярвахме на мило простодушното изражение на неговите фарове. Как Мами, начинаеща шофьорка, влетя с газ в двора и му схлупи ламарината на левия заден калник, удряйки го в стълба на оградата, а предната гума я качи на едно от стъпалата на стълбището! Как целият ауспух ни изпадна на улицата. Как Мами, без да иска, превъртя предните гуми на полусъединител, изпреварвайки една...каруца. Как татко сядаше винаги на предната седалка и когато включвах 5- та, закачвах крака му и му правех бележка да си събира краката...А след като почина и вече го нямаше отпред, така ми се искаше, когато включвам 5- та, пак да закача крака му. Как отидохме за първи път на море с кола- натъпкани до горе с багаж и хора. Как по пътя до морето преминахме през истински потоп, но не се спряхме- продължавахме да караме през пороя, докато разни нахакани Мерцедеси и BMW- та бяха затънали във водата. Как прибрахме Неви от родилния дом и гърнето ръмжеше, защото беше пробито, но това не смущаваше ангелски спокойният й бебешки сън. Как ни се наложи да спим една лятна нощ по седалките, гледайки звездното небе през шибидаха над нас. Как зимата пускаме парното и стоплени, се радваме, че може да ни е тясно, но пък ни е уютно в малкото купенце. Как Неви и Саши започват да клатят глави в такт на задните седалки, когато им пуснем касета на Майкъл Джексън. Как Саши много често възкликва по детски искрено "Колко ни е хубаво във Фордчето!"...
Всичко това не може да има сериен номер, защото това е душата на този автомобил. Защото това е нашата мила, родна и единствена Fiesta от всички 12 милиона на света. Защото когато включвам 5- та скорост, Боже, продължавам да очаквам, че ще докосна крака на татко до мен. И защото Саши всъщност е толкова до болка прав, когато казва "Колко ни е хубаво във Фордчето!"...
Наистина е така!