вторник, 4 август 2009 г.

"Ало, тата-а-а!"

Няма покой за дежурните офицери в Полицията и Пожарната! Почти всеки ден дежурният телефон при тях звъни тревожно "зррррррррр!"...Дежурните вдигат слушалката и очакват да чуят нечий зов за помощ от отсрещната страна. Но вместо това чуват нечленоразделните звуци, издавани от малко момиченце. Единствената разбираема дума е "Тата-а-а!", което вероятно е умалителна форма на "Татко". Получава се дори диалог:"Ало, говорите с дежурния на РПУ, слушам ви!" От другата страна на линията:"Тата-а-а-а!" И дежурният затваря слушалката, разбирайки, че това е тяхната малка, анонимна телефонна терористка, която почти ежедневно звъни, за да търси баща си...
...Но тя всъщност не търси него специално, а си търси...боя! Защото навърта сметки, играейки си с GSM- а на мама и тате. И тази анонимна личност продължава да е мистериозна загадка за органите на Полицията, но не и за мен- вече знам, че това е моята малка Невичка. Иначе няма от кого да е бебешката слюнка, оставена издайнически по апарата ми, както и десетината ненужни обаждания на номер 166. Следите остават!...
...Само се опасявам следите да не отведат и полицаите до извършителя на терористичното дело. Питам се, кога ли ще видя онези с черните качулки от НСБОП да извеждат от вкъщи милата ми малка телефонна терористка с вдигнати ръце и напълнен от страх памперс, безпомощно ревяща:"Тата-а-а-а-а!!!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар