четвъртък, 20 август 2009 г.

Бащина отмяна

Тя лети ли, лети...
А аз стоя замечтано прехласнат, усмихвам се и си мисля:"Доживях и това!" Доживях бащина отмяна- Сашко ми предложи помощ при внасянето на нарязаните дърва. И започна енергично да хвърля цепениците в дърварника. "На тате отмяната!", продължавах да си мисля и само как не се разхлипах трогнат от тази малка помощ.
А тя лети ли, лети...
Сега разбирах татко защо толкова ни се радваше, когато му помагахме като деца с брат ми в мъжките работи. Защото е разбирал, че не е сам, че има мъже до себе си, пък макар и още малки. Наистина е така! "И аз си имам мъжленце до себе си, отмяна, другар, помощник!", сълзите на умилението напираха неудържимо в очите ми. Чак обърнах глава настрани, за да не ме види Сашко. И затова не я видях...цепеницата, хвърлена в погрешна посока, как тя лети ли, лети към главата ми с грациозен полет. Изстреляна напосоки от моята мила бащина отмяна!...
...А винаги си бях мислел дотогава, че изразът "видях звезди посред бял ден" е просто метафора. Не! Казвам ви, разбрах, че не е метафора, а съвсем буквално светоусещане, когато получиш удар с букова цепеница по главата.
Та наистина ги има тези звезди, видях ги как блестят на ясното небе. Само не видях как моя помощник изчезна със светлинна скорост...сред звездите!

1 коментар:

  1. Отмяната боли понякога :))
    Децата са като тромавички меченца - когато се включват да помогнат, се чувстват големи, значими. Нищо, че работата не е като за тяхната възраст, и услугите честичко са болезнени :)))
    Малките бързат да пораснат, а големите искаме да бъдем отново деца. Странно :)
    Да ви е жива и здрава отмяната!!! :)

    ОтговорИзтриване