А аз стоя замечтано прехласнат, усмихвам се и си мисля:"Доживях и това!" Доживях бащина отмяна- Сашко ми предложи помощ при внасянето на нарязаните дърва. И започна енергично да хвърля цепениците в дърварника. "На тате отмяната!", продължавах да си мисля и само как не се разхлипах трогнат от тази малка помощ.
А тя лети ли, лети...
Сега разбирах татко защо толкова ни се радваше, когато му помагахме като деца с брат ми в мъжките работи. Защото е разбирал, че не е сам, че има мъже до себе си, пък макар и още малки. Наистина е така! "И аз си имам мъжленце до себе си, отмяна, другар, помощник!", сълзите на умилението напираха неудържимо в очите ми. Чак обърнах глава настрани, за да не ме види Сашко. И затова не я видях...цепеницата, хвърлена в погрешна посока, как тя лети ли, лети към главата ми с грациозен полет. Изстреляна напосоки от моята мила бащина отмяна!...
...А винаги си бях мислел дотогава, че изразът "видях звезди посред бял ден" е просто метафора. Не! Казвам ви, разбрах, че не е метафора, а съвсем буквално светоусещане, когато получиш удар с букова цепеница по главата.
Та наистина ги има тези звезди, видях ги как блестят на ясното небе. Само не видях как моя помощник изчезна със светлинна скорост...сред звездите!
Отмяната боли понякога :))
ОтговорИзтриванеДецата са като тромавички меченца - когато се включват да помогнат, се чувстват големи, значими. Нищо, че работата не е като за тяхната възраст, и услугите честичко са болезнени :)))
Малките бързат да пораснат, а големите искаме да бъдем отново деца. Странно :)
Да ви е жива и здрава отмяната!!! :)