Писма до моите деца
четвъртък, 20 август 2009 г.
Под дъжда
Излез навън под пролетния дъжд,
излял се ненадейно, изведнъж.
Посрещни го с неистов вик,
сякаш умираш и се раждаш в един- единствен миг,
сякаш си случаен,
сякаш си безкраен,
и те няма, и си тук,
но оставаш под дъжда напук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар