понеделник, 3 август 2009 г.

Майки с колички

Времето се стопли и те се появиха - майките с колички, които се разхождат по улиците. Те са като щъркелите - щом излязат навън, значи пролетта е дошла. Подобно на щъркелите и майките с колички се движат на "ята" от по 5-6. Вървят бавно, грациозно, сякаш не стъпват по земята, а летят. Лицата им са одухотворени от онова нежно-замечтано съзерцание, насочено към малките им рожби, което имат само жените-майки. Всеки техен жест и поглед, дума, изразяват любов и грижа, мир със себе си. Онзи мир, който всички търсим и толкова трудно го намираме. Майките с колички го носят в себе си, сякаш е нещо най-естествено. Естествено като дишането и радостта от слънчевите лъчи на пролетния ден.

Няма да забравя как в един такъв слънчев пролетен ден преди 4 години, когато синът още не беше проходил - срещнах на улицата група от 5-6 майки с колички. Аз носех сина ми на ръце, защото той така предпочиташе. А срещу мен в стройна редица приближаваха майките с колички... Получи се като в уестърн на Серджо Леоне - главният герой се изправяше срещу банда закоравели каубои-нехранимайковци. В ушите ми зазвуча уестърн - музиката на Енио Мориконе. Забавих крачка и присвих очи като Клинт Истууд. Синът ми също гледаше каубойски намръщено, защото слънцето му печеше в очите. Майките, като ме видяха, спряха да говорят по между си и се втренчиха в мен. Гледаха ме съсредоточено, сякаш се опитваха наум да си отговорят на въпроса, който си задаваха: "Този пък кой е?!" Рядко се среща баща да разхожда детето си по нашите улици. Изучаваха ме от главата до петите с погледите си. Точно като зли каубои, които се готвят да застрелят добрия герой. Чак се развълнувах. Редицата от майки с колички наближаваше неудържимо към мен и сина ми. Вече чувах тропота на количките по асфалта, стъпките на майките, които отекваха с драматично ехо. Оставаше само един миг, един дъх. Времето спря, въздухът не смееше да трепне. Тишина...

Усмихнах се и поздравих: "Добър ден!" Направо ги застрелях от упор! Майките не очакваха поздрав и леко се стъписаха, но ми отговориха с дружно, хорово: "Добър де-е-е-е-н!" И се разминахме. А денят наистина беше добър. Защото пролетта беше дошла - слънцето грееше и майките с колички се разхождаха по улиците. Цареше мир и любов!

Няма коментари:

Публикуване на коментар