неделя, 30 август 2009 г.

Тъга, скитнице вечна...

На Саши, който дори когато е най- щастлив, пак е мъничко тъжен...

Тъга, тъга, скитнице вечна,
целуни ме за сбогом, тъга,
за последно- тук и сега;
ти, толкова близка, далечна,
моя и чужда,
целуни ме без нужда...
За да запомня вкуса ти горчив,
за да почувствам, че още съм жив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар