вторник, 4 август 2009 г.

Писмо в бутилка

Това е писмо в бутилка. Хвърлено в морето от информация на Интернет. Написано от мен, корабокрушенец на самотен остров. Казвам се Петър Донкин. През 1976 година корабокруширах. Водите на морето ме изхвърлиха на брега на самотен остров, наречен Живот - насред океана на Вселената.

Островът е много голям. Толкова голям, че вече 31 години съм на него, но още не съм го опознал напълно. Целият е обрасъл в гъста джунгла и е пълен с диви животни. Хищници, които се наричат Хора. Те винаги са гладни и дебнат за плячка, която да консумират. Най-силни са тези от тях, които умеят добре да се прикриват, да дебнат от засада и да нападат по-слабите изненадващо, в гръб. Живеят на отделни стада и постоянно се бият за територии и контрол над останалите. Гледам да стоя на страна от тях...

През 1998 година на острова се срещнах с друг корабокрушенец - жена. От пръв поглед разбрах, че тя неслучайно е корабокруширала на моя остров. Приливът я беше изхвърлил на брега специално за мен - за да ми бъде другар. Обикнахме се, създадохме семейство и дете. Едно прекрасно момченце... А сега е на път и второ - този път очакваме момиченце. Всъщност, това писмо в бутилка е адресирано до него - до нашата бъдеща дъщеря. Искаме да й кажем, че аз, мама и батко я очакваме с нетърпение. И когато тя дойде, островът вече никога няма да бъде самотен - ще бъде пълен с любов, която ще му дадем. Защото тя ще бъде нашето малко, нежно, любимо... корабокрушенче, което го обичаме, преди да го има и ще го обичаме, докато ни има...

На тези, които сте намерили това писмо в бутилка и сте го прочели, ще ви кажа, че Животът никога няма да бъде самотен остров, ако обичате и сте обичани. Тогава дори да корабокруширате, винаги ще има кой да ви очаква на брега...

Няма коментари:

Публикуване на коментар