Островът е много голям. Толкова голям, че вече 31 години съм на него, но още не съм го опознал напълно. Целият е обрасъл в гъста джунгла и е пълен с диви животни. Хищници, които се наричат Хора. Те винаги са гладни и дебнат за плячка, която да консумират. Най-силни са тези от тях, които умеят добре да се прикриват, да дебнат от засада и да нападат по-слабите изненадващо, в гръб. Живеят на отделни стада и постоянно се бият за територии и контрол над останалите. Гледам да стоя на страна от тях...
През 1998 година на острова се срещнах с друг корабокрушенец - жена. От пръв поглед разбрах, че тя неслучайно е корабокруширала на моя остров. Приливът я беше изхвърлил на брега специално за мен - за да ми бъде другар. Обикнахме се, създадохме семейство и дете. Едно прекрасно момченце... А сега е на път и второ - този път очакваме момиченце. Всъщност, това писмо в бутилка е адресирано до него - до нашата бъдеща дъщеря. Искаме да й кажем, че аз, мама и батко я очакваме с нетърпение. И когато тя дойде, островът вече никога няма да бъде самотен - ще бъде пълен с любов, която ще му дадем. Защото тя ще бъде нашето малко, нежно, любимо... корабокрушенче, което го обичаме, преди да го има и ще го обичаме, докато ни има...
На тези, които сте намерили това писмо в бутилка и сте го прочели, ще ви кажа, че Животът никога няма да бъде самотен остров, ако обичате и сте обичани. Тогава дори да корабокруширате, винаги ще има кой да ви очаква на брега...
Няма коментари:
Публикуване на коментар