"Тате, ела с мен, че ме е страх от тъмното...Ти си ме знаеш!" Това са думи на Саши. Най- обикновени детски думи. Съвсем ежедневни. Но в тях има нещо много съкровено. Именно изречението- "Ти си ме знаеш!" В него е събран цялият смисъл на Любовта- някой да си те знае. Да знае всичко за теб. Да знае например, че се страхуваш от тъмното. И да няма нужда от повече обяснения и причини, за да дойде с теб за кураж. Да му е достатъчно само едно най- обикновенно и ежедневно казано, мило извинително "Ти си ме знаеш!"...
Отговорих му:"Да, знам си те!" И тръгнах с него. Тръгнах и той беше щастлив, че няма да бъде сам в тъмното. Нещо повече- щеше да бъде с някого- не който и да е, а който...си го знае какъв е страхливко.
...Мисля си, че няма по- голямо щастие от това- да имаш някого, на когото да можеш да кажеш "Ти си ме знаеш!" А той да се съгласи- кога с досада, кога без досада, но винаги с Любов:"Да, знам си те!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар