Тя:"Уа-а-а-а!"Аз:"Няма страшно,няма страшно!"...Това беше първият ми диалог с току-що родената ми дъщеря...Диалог?! По-скоро-монолог! Защото това "Няма страшно!" май си го казвах на самия мен, за да си дам кураж, след като останах сам с 6-дневната ми дъщеря, която надаваше рев в ръцете ми, търсейки това, което нямам - кърмещи гърди!...
"Няма страшно!", повтарях отчаяно и умолително, с надеждата, че мога да нахраня дъщеря си, ако не с кърма, то поне с надежда, която аз сам нямах. И как да имам, като жена ми излезе за малко-поне за половин час. За половин час трябваше да удържам фронта!... В пристъп на черно отчаяние извиках синът ми от съседната стая: "Саше-е-е-е!" Боже, той пък какво можеше да ми помогне, като беше само на 5 години и в момента беше на 5 ниво от любимата му компютърна игра, което означаваше, че е "служебно" възпрепятстван да ми окаже спешна помощ...
"Абе, аз тоя компютър мога ли да го хвърля през прозореца!", гневно си помислих. Повиших тона до ръба на истерията: "Сашко-о-о!" Даже използвах и по-официално обръщение към сина ми, с което да му подскажа, че следващата мярка ще бъде наказателно санкционираща, без право на обжалване. Така де - аз бях под обсада, а той ми се лигавеше! Къде му беше мъжката солидарност!...
Накрая "Радецки пристигна с гръм!", както е казал поетът. "Какво бе, тате?!", питаше троснато. И ме гледаше изплашен... Каква ли отчаяна картинка съм бил. Затова за всеки случай и на него му казах: "Няма страшно!"... Синът ми ме гледаше така, сякаш искаше да ми каже: "И за това ли беше всичко, за да ми кажеш, че няма страшно?! "Дъщеря ми също ме гледаше изпитателно, с мътен бебешки поглед... И двамата очакваха незабавен отговор.
Има ли страшно?!
Всъщност, не - вече нямаше страшно! В този съкровен момент разбрах, че вече нямаше страшно. Защото имах до себе си две прекрасни деца, имах надежда, имах поезия, имах смисъл, имах пълна къща, имах за кого да се грижа, да се страхувам и да се надявам.... Моите деца бяха вече моята смелост! Заради тях бях готов да направя и неща, от които се страхувам до смърт!
Затова, повярвайте ми-наистина няма страшно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар